Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2127 от 07.11.2025, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 422/2025
Вид
Решение № 2127
Подписан
07.11.2025
В сила
07.11.2025
Състав
Виктор Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.33 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.153, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.157, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.157, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 - 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.195, ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.196, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.197, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.197, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.198, ал.1, т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.199 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.200 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.204 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.208 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.209 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.217, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2127

Кърджали, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20257120700422 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197, ал.2, изр.І/първо/, във вр. с ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по повод жалба от „Емирай 2018“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], представлявано от управителя му Г. М. Ю., чрез пълномощника Х. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [област], подадена чрез адвокат Т. Д. Т. от АК - [област], с адрес на кантората: [населено място], [адрес], против Решение №141 от 10.06.2025 год., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата, подадена от „Емирай 2018“ ЕООД, с [ЕИК], представлявано от Г. М. Ю., с адрес на управление - [населено място], [улица], [п.к.], [община], [област], чрез Х. М., в качеството й на упълномощено лице, срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№0250009-022-0055605 от 23.05.2025 год., издадено от Н. П. - [длъжност] при ТД на НАП - Пловдив, Офис - [област], като неоснователна.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че обжалва в срок Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, тъй като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, като сочи, че с Протокол за изземване Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год. били иззети парични средства, които не са собственост на дружеството и че това обстоятелство не било отразено в протокола, както и направените възражения на третите лица. Според жалбоподателя, горното дефинирало всички действия в посочения протокол, като незаконосъобразни. Заявява, че отделно ще посочи в хода на съдебното производство допълнителни основания за незаконосъобразността и неправилността на Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, като някои от тях били по отношение на фактическите констатации. Жалбоподателят сочи, че фактическите констатации следва да са вътрешно непротиворечиви, т.е. при формирането на констатациите да не е налице противоречие между изводите на органа по приходите по различни въпроси, като трябвало също да се избягва изопачаване и пренебрегване на факти и обстоятелства, което се явява резултат на необективно и пристрастно разглеждане на установената фактическа обстановка. С оглед на изложеното, с жалбата моли съдът да постанови решение, с което да бъде отменено в цялост Решение №141 от 10.06.2025 год. на директор на ТД на НАП - Пловдив, като алтернативно да бъде отменено същото по отношение на извършените действия с Протокол за изземване Изх.№С250009-027-0000496 от 23.05.2025 год., за иззети парични средства, в размер на сумата от *** лева, като неправилно и незаконосъобразно. Моли също, с решението да бъдат присъдени и направените разноски в настоящото производство, за държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатски хонорар.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв.Т. Д. Т. от АК – [област], който заявява, че поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че наложената обезпечителна мярка е незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските.

Ответникът по жалбата – директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Р. Ю. Т., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, относно наличието на обезпечителна нужда и че процесната мярка е наложена при спазване на разпоредбите на ДОПК, като е проследено цялото имущество на длъжника. Сочи, че е установено, че длъжникът няма МПС, няма недвижими имоти, поради което налагането на запор на каса се явява единствената мярка, която може да послужи за събиране на вземанията. Относно изтъкнатият довод в жалбата, че парите не са на дружеството, държи да отбележи, че от доказателствата по преписката се установява, че дружеството има един регистриран касов апарат и той е на [обект] - [населено място], съответно, паричните средства са иззети от касовия апарат, а не са оставени отстрани на фискалното устройство, собственост на лицето, поради което счита, че доводите, изложени в жалбата, са неоснователни. Моли съда да остави без уважение подадената жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Към изпратената в съда административна преписка е представено и писмено становище от главен юрисконсулт Р. Т. Д. Д., пълномощник на изпълнителния директор на НАП, в качеството му на процесуален представител на директора на ТД на НАП - Пловдив, с приложено пълномощно №321 от 28.06.2023 год., издадено на основание чл.32, т.3, във вр. с чл.33 от ГПК и чл.12, ал.1 от ЗНАП, от изпълнителния директор на НАП, в което становище са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив. С оглед на изложеното в становището, със същото се моли съда да отхвърли жалбата, подадена от „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], против Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, като неоснователна. Моли да бъдат присъдени в полза на ответника разноски за осъществена юрисконсултска защита в минимален размер, а евентуално, при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, моли същите да бъдат определени в минимален размер.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2, предл.І/първо/ от ДОПК, решението на директора на компетентната териториална дирекция по ал.1, т.е. по повод жалба против постановление за налагане на обезпечителни мерки, може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.

Оспореното решение е било изпратено на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№55-09-830#2 от 10.06.2025 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.17/, като видно от приложеното по преписката и прието като доказателство заверено копие от Известие за доставяне с баркод [номер] на „Български пощи“ ЕАД ПС - [населено място]/л.21/, това съпроводително писмо, ведно с Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, е получено от лично, от управителя на „Емирай 2018“ ЕООД [населено място], [община] – Г. М. Ю., на датата 12.06.2025 год., което е удостоверено с подписа на лицето - получател на пратката, както и с подписа на куриера, доставил пощенската пратка.

Жалбата против това решение е подадена по предвидения в закона ред, т.е. чрез ТД на НАП – Пловдив, до Административен съд – Кърджали, с препоръчана пощенска пратка на датата 18.06.2025 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик с баркод [номер]/л.10/, като е регистрирана в деловодната система на ТД на НАП – Пловдив, с Вх.№Ж-16-331 на 19.06.2025 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.6/. От изложеното следва, че жалбата е подадена на 6-ия/шестия/ ден след получаването на препис от Решение №141 от 10.06.2025 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението, регламентиран в чл.197, ал.2, предл.І/първо/ от ДОПК. Жалбата е подадена от задължено лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че спрямо жалбоподателя „Емирай 2018” ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [община], [област], с [ЕИК], като задължено лице, има образувано изпълнително дело под №[номер]/[година] за събиране на публични държавни вземания, като от информационния масив на НАП е видно, че публичните задължения на дружеството не са погасени в законоустановения за това срок. Изпълнителният титул, въз основа на който е образувано изпълнителното дело спрямо дружеството, е Ревизионен акт №Р-16002622664630-091-001 от 10.05.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис - [област]. До дружеството – длъжник е било изпратено най-напред, на основание чл.221 от ДОПК, съобщение за доброволно изпълнение с №С230026-048-0082826/11.07.2023 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област]/л.81-л.82/, с което на дружеството е съобщено, че е образувано изпълнително дело и му е предоставен 7/седем/-дневен срок, в който доброволно да плати задълженията си, ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главниците. Видно от приложеното по преписката Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.83/, това съобщение за доброволно изпълнение е било получено от дружеството – длъжник, на датата 24.07.2023 год.

Впоследствие, с Разпореждане за присъединяване с Изх.№С240009-105-0440219 от 10.10.2024 год. на [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област]/л.79/, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, по същото изпълнително дело е присъединено вземането на НАП по Справка-декларация по ЗДДС №[номер] от 11.09.2024 год., като това разпореждане е изпратено на дружеството – длъжник с препоръчана пощенска пратка и е получено на адреса му, видно от приложеното по преписката известие за доставяне/л.80/.

Публичният изпълнител е извършил справка в електронните регистри на НАП/л.53-л.55/, от която е установил наличие на регистрирано и въведено в експлоатация на 04.09.2023 год., фискално устройство/ФУ/ в обект на дружеството – [обект] в [населено място], [община]. Установил е също, че по това ФУ задълженото лице реализира обороти – от приложената по преписката справка – данни от документ за продажба от ФУ с FDRID: [номер], с индивидуален номер на ФУ: [номер], за периода от 02.01.2025 год. до 03.04.2025 год./л.57-л.63/, се установява, че дружеството - длъжник разполага със средства за погасяване на дълга си, но няма постъпили плащания за погасяване на задълженията му.

Вследствие на тези констатации, по образуваното изпълнително дело е предприето изпълнително действие - издадено е от [длъжност] при ТД на НАП – Пловдив офис – [област], на основание чл.200, във вр. с чл.204 и чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С250009-022-0055605 от 23.05.2025 год./л.25/, чрез налагане на запор на парични средства на задълженото лице в каса, находяща се в [обект], находящ се в [населено място], [община], [област], с регистрирано в обекта фискално устройство с peг.№[номер], индивидуален номер на фискално устройство: №[номер], фискална памет: [номер], считано от датата на получаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В постановлението е указано, че запорът има действие до погасяване на размера на установеното и изискуемо публично вземане, като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените от лицето стоки и услуги в описания обект следва да бъдат превеждани по посочените сметка за принудително събиране на публични вземания на НАП в Българска народна банка. Видно от приложената разписка за връчване/л.26/, това постановление за налагане на обезпечителни мерки е било връчено срещу подпис, на упълномощено лице в дружеството, на датата 23.05.2025 год., в 14:30 часа.