Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 15.01.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 764/2023
Вид
Решение № 11
Подписан
15.01.2024
В сила
15.01.2024
Състав
Райна Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.154 · Закон за устройство на територията
  • чл.202 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Т. Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100764 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищците Р. А. К. и Х. С. К.- К.а срещу ответника А. Р. Б. с правната квалификация на чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Р. Б., че ищците Р. А. К. и Х. С. К. – К.А са собственици по силата на покупко-продажба на следния недвижим имот: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ (СКЛАД) № 8 (осем) с площ от 2.20 кв.м, при граници и съседи: външен зид, коридор, изба (склад) № 7 и изба (склад) № 9, прилежащо към АПАРТАМЕНТ № 8 (осми) с идентификатор *** по КККР на гр.С., община С., област С., находящ се в гр.С., вход ***, със застроена площ от 63.80 кв.м, при граници и съседи по схема: под обекта - обект № 014, на същия етаж - обект № 020, над обекта обект № 025, като ответникът бъде осъден да им предаде владението върху посоченото по-горе избено помещение (склад).

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици по силата на договор за продажба, извършен с Нотариален акт № ***, с район на действие - Районен съд- гр.С., при равни права - по 1/2 идеална част за всеки от тях, на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 8 (осми) с идентификатор ***, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня, коридор и две тераси, изграден в груб строеж, находящ се в гр.С., вход ***, със застроена площ от 63.80 кв.м, при граници и съседи по схема: под обекта - обект № 014, на същия етаж - обект № 020, над обекта - обект № 025, ВЕДНО с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ (СКЛАД) № 8 (осем) с площ от 2.20 кв.м, при граници и съседи: външен зид, коридор, изба (склад) № 7 и изба (склад) № 9, ВЕДНО с 3.76% идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелно обособен обект от жилищен блок с идентификатор ***, построен в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.С., община С., област С., одобрена със заповед № РД-1814/10.05.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра-гр.С., находящ 1 гр.С., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване територии, заети от населени места, с площ на имота по кадастрална карта - 907 кв.м, образуващ УПИ VIII-2415, в кв.221 по плана на гр.С., при граници и съседи на имота:

***. *** и ***.

Посоченият по-горе недвижим имот е закупен от ищците с договорна ипотека от „***“ АД, изповядана с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***..

Ипотеката е подновена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***.

Видно от двата нотариални акта, предмет на ипотеката е както апартамент № 8, така и избено помещение (склад) № 8.

При влизане във владение на имота на ищците е предоставено и са въведени във владение на избено помещение, посочено от продавача - „И.“ ЕООД, с ЕИК ***, като прилежащо помещение към апартамент № 8 съгласно нотариалния акт и одобрения архитектурен проект. Това избено помещение ищците са владяли и ползвали повече от 15 години. При около месец във връзка с проверка от Общинска администрация-гр.С. ищците установили, че в действителност ползваното от тях избено помещение е избено помещение (склад) № 7, с площ 2.70 кв.м, прилежащо към апартамент № 7.

Избено помещение (склад) № 8, с площ от 2.20 кв.м, прилежащо към апартамент № 8, собственост на ищците се владее и ползва от ответника, който е преустроил същото в солариум и извършва в него търговска дейност, като помещението е съединено с врата към гараж № 3 (с.о.с.***.3), собственост на ответника.

Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че избените помещения в сграда-етажна собственост по принцип не са самостоятелни обекти на собственост, а принадлежност към обект и не могат да се придобиват по давност отделно от придобиването по давност на обекта, към който принадлежат. Съгласно чл. 98 ЗС те като принадлежност следват собствеността на главната вещ. По изключение складово помещение може да се придобие по давност отделно от обекта, към който принадлежи, но единствено от лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата принадлежи и друго складово помещение.

В настоящия случай ищците не са собственици и на друго прилежащо помещение, поради което избено помещение (склад) № 8 не може да стане собственост на ответника по давност, като същото и понастоящем е собственост на ищците.

Въпреки проведените разговори ответникът отказва да освободи посоченото погоре помещение, с което оспорва правото на собственост на ищците върху него.

Предвид това и ищците предявяват иска, предмет на настоящото дело.

В съдебно заседание ищците Р. А. К. и Х. С. К.- К.а се явяват лично и с процесуалния си представител адв.К., чрез който поддържат предявения иск.

Представя се и писмена защита.

Ответникът А. Р. Б. се явява лично и с процесуалния си представител адв.Н., чрез която оспорва предявения срещу него иск. Представя се писмена защита.

С отговора на ответната страна се заявява, че не е спорен факта, че ищците и ответникът притежават самостоятелни обекти в пететажна жилищна сграда, с административен адрес: гр.С., ул. ***. Не е спорен факта, че процесното помещение е приобщено към козметичен салон, собственост на ответника, състоящ се от фризьорски салон, салона за манкьор и солариум. Не е спорно още, че ищците са въведени във владение на избено помещение №7 и са владели същото повече от 15 години.

Ответникът оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба. През 2008 година ответникът е закупил апартамент №9 и избено (складово) помещение №9, 2 който апартамент впоследствие е продал, но без избеното помещение (нотариален акт №*** г.). В сградата същият притежава и друг самостоятелен обект, закупен през 2014 година с нотариален акт №*** г. (фризьорски салон).

При водене на преговорите за закупуване на апартамента, процесното помещение е посочено като прилежащо от инвеститора на сграда и продавач „И.“ ЕООД. Именно на това складово помещение ответникът е въведен във владение и владее същото като собственик, считано от 2008 година, включително и до момента. Както е посочено и в исковата молба, ищците са въведени във владение на избеното помещение №7, което им е посочено като прилежащо от продавача и което владеят от момента на неговото закупуване през 2008 година и до сега. Още при закупуването всички изби са били номерирани и всеки собственик е бил наясно кое е неговото помещение. Очевидно описаните номера в нотариалните актове за покупко - продажба не отговарят на така продадените от купувача помещения, спрямо които всъщност страните са въведени във владение и това фактическо положение е без промяна, считано от 2008 година.

Съседни помещения на процесното помещение са избено помещение №7 и избено помещение №9.

В края на 2012 година процесното избено помещение ответникът приобщава към козметичния си салон и по този начин го ползва и до днес.

Преди няколко месеца ищците са споделили на ответника, че избените помещения били объркани, като ответникът ползвал тяхното, те ползвали избеното помещение на друго лице и т.н. Ответникът се опитал да обясни, че дори да има някакъв проблем, най-разумно е всеки да си остане в помещението, което владее и счита за свое години наред, чрез одобряване на екзекутивен проект в община С., защото разместването (ако е налице воля за това от всички собственици) би било невъзможно, особено за тези помещения, в които са извършени подобрения или са приобщени към други самостоятелни обекти.

Ответникът поддържа, че е собственик на процесната изба, защото това е помещението, което фактически е закупено като прилежащо и в което е въведен във владение.

Алтернативно, ответникът прави възражение, че е придобил процесното помещение по силата на давностно владение, считано от 2008 година до момента, което владение е протекло явно, необезпокоявано и непрекъснато.

В действителност, както е посочено и в исковата молба, избените/складовите помещения в сграда - етажна собственост по принцип не са самостоятелни обекти на собственост и не могат да се придобиват по давност, освен от друго лице, което също е собственик на обект в етажната собственост и при положение че собственикът на обекта, към което е прилежащо въпросното помещение, притежава друго такова помещение в същата сграда.

В конкретния случай ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, а ищците имат свое прилежащо помещение и това е избено помещение №7, в което са въведени във владение и което помещение никой в сградата не претендира да е негова собственост.

Идеята да не се зачита давност на прилежащо помещение е преодоляване на възможността собственик в една етажна собственост да остане без помещение. Т.е., съгласно установената съдебна практика на закона би противоречало само придобиването по давност на складово помещение, което би имало за последица лишаване на друг самостоятелен обект от такова помещение. В конкретния случай тази хипотеза не е налице, защото всеки си има складово помещение, като още при продажбата продавача е направил фактически това разпределение на избените 3 помещения, което е прието от всички. Впоследствие това разпределение не е отразено като промяна в архитектурния проект.

Отделно от посоченото, не е налице забрана за придобиване на процесното помещение по давност и поради факта, че същото е приобщено към друг самостоятелен обект, при което към момента за процесното избеното помещение не би могло да се приеме, че има характера на прилежаща част. Същото е част от един самостоятелен обект на собственост в сградата и по този начин се ползва повече от 10 година, без противопоставяне от нито един от собствениците в тази сграда. Във връзка с посоченото следва да бъде поставен и въпросът доколко е допустим предявения иск по чл.108 от ЗС, тъй като съгласно установената съдебна практика, ищецът има правен интерес от ревандикация само спрямо вещ, която реално съществува.

От ответната страна се сочи още и че видно от издаденото удостоверение по чл.202 от ЗУТ от Община С., с изх. №2436/05.12.2008 година, складовите помещения в сградата не са означени като прилежащи към конкретни апартаменти.

С оглед изложеното, с отговора си ответникът поддържа становище за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание, писмените защити, и като обсъди събраните писмени и гласни доказателства, заключението по назначената съдебно- техническа експертиза, установи следното от фактическа и правна страна:

Както е разпределена доказателствената тежест, в производството по делото ищците следва да установят при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че са собственици на самостоятелен обект в жилищна сграда апартамент № 8 с идентификатор *** по КККР на гр.С. на основание договор за покупко-продажба, че ведно с апартамента са закупили като прилежащо към апартамента им именно процесното избено помещение (склад), че ответникът ползва продаденото им избено помещение №8, което ищците са закупили.

Ответникът следва да докаже, че през 2008 г. е придобил на основание покупкопродажба собствеността на апартамент №9 в сградата и прилежащо към него избено помещение №9, като е бил въведен във владение на процесното помещение и владее имота на годно правно основание.

Във връзка с възражението си ответникът следва да установи, че е придобил имота по давност, като е упражнявал фактическа власт върху него за посочения в отговора период от време и с намерение за своене, че го е присъединил към друг свой самостоятелен обект в сградата с идентификатор ***.***.36, че помещенията функционират като един обект / козметичен салон включващ фризьорски салон, солариум и др./.

Между страните по делото няма спор и се установява от представените по делото писмени доказателства- заверени копия от нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №***., както и нотариален акт №***, че страните са купувачи и са придобили самостоятелни обекти в жилищен блок с идентификатор *** по ККККР на гр.С., ведно с избени помещения. Съобразно представените нотариални актове ищците Х. С. К. и Р. А. К. са купили апартамент №8 с идентификатор ***, на етаж ***, със застроена площ 63,80 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение /склад/ №8 с площ от 2,20 кв.м., при граници и съседи на избеното помещение: външен зид, коридор, изба /склад/ №7 и изба /склад/ №9, ведно с 3,76 % идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а ответникът А.