Определение № 1526 от 07.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300503020 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"България" №49 , бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане от 02.11.2021г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №17047/2021г. по описа на ПРС, ХII гр.с-в, включено в Заповед №9246 от 02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника АНТ. В. К. , ЕГН **********, в частта му за сумата от 516,65 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1498,35 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по 1 същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу АНТ. В. К. , ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №30042582128 от 15.02.2020г. За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземаия за неплатено възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“, първоинстанционният съд е приел, че в тази му част искането се основава на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит или има вероятност за това.

Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в договора за кредит е предвидено заплащане на възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право да се променя погасителния план при изпълнение на определени специфични изисквания.

Според настоящия състав на съда така посочените в договора за кредит допълнителни услуги, за които е предвидено заплащане на възнаграждение, се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави /принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От изложеното следва и че посочените договорни клаузи са и неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2, т.20 от Закона за защита на потребителите, тъй като са във вреда на потребителя, не отговаря т на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ето защо по отношение на посочените вземания заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.

Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2021г. на Районен съдПловдив по ч.гр.д. №17047/2021г. по описа на ПРС, ХII гр.с-в, включено в Заповед №9246 от 02.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника АНТ. В. К. , ЕГН **********, в частта му за сумата от 516,65 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1498,35 лв.- неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3