Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 02.03.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 22/2026
Вид
Решение № 21
Подписан
02.03.2026
В сила
07.10.2026
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Търговище, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500022 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Ш. И. от с. Осен, общ.

Търговище, чрез адв. Р. Р., АК – Търговище, срещу решение № 492/21.10.2025 г., постановено по гр.д. № 420/2025г. по описа на РС – Търговище.

С обжалваното решение РСТ ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ш. И. с ЕГН ********** от с. Осен, общ.Търговище, против М. Л. Л. и Н. А. М. от гр.

Търговище, Н. Н. М. от гр. Асеновград и А. А. С. от гр. Търговище, положителен установителен иск за собственост върху имот, находящ се в с.Осен, общ. Търговище, с адм. адрес в с.Осен, ул. “Раденко Видински“ № 27, представляващ ПИ с ид.*** по КК на селото с номер по предходен план имот № 13,кв.8, парцел IV, ведно с построената в него сграда с ид.

***, при граници: ***, ***, ***,

***, ***, ***, като неоснователен и недоказан, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС, като Е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца И. за отмяна на НА за собственост на 1 недвижим имот по давност и наследство № 61/16.04.2014г., том VII, рег.№ 6780, дело № 689/2014г. по описа на нотариус П. А. рег.№ 496, с район на действие РС Търговище, като неоснователно, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК.

С решението съдът ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.

Ш. И. с ЕГН **********, че А. А. С., с ЕГН **********, е собственик на гореописания недвижим имот, находящ се с.Осен, общ.Търговище, с адм. адрес в с.Осен, общ.Търговище, ул.“Раденко Видински“, № 27, представляващ ПИ с ид. *** по КК на селото, с номер по предходен план имот № 13,кв.8, парцел IV, ведно с построената в него сграда с ид. ***, като ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 134/11.09.2014г., том XIII, рег.№ 13526, дело № 1544/2014г. по описа на нотариус П. А. рег.№ 496, с район на действие РС Търговище, легитимиращ И. Ш. И. с ЕГН ********** като собственик на имота, на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК. Присъдени са разноски на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.

Считайки решението за неправилно, незаконосъобрано и необосновано, постановено при неправилен анализ на събраните доказателства, въззивникът моли отмяната му и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените от него искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Основните оплаквания в жалбата са, че съдът неправилно е дал пълна вяра на показанията на водените от ответника свидетели (приемайки ги за еднопосочни и непротиворечиви), а не е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца (преценени от съда за прекалено общи и противоречащи на събраните писмени доказателства). В жалбата са изложени подробни доводи и анализиране на свидетелските показания на двете страни по спора – относно свидетелските показания на водените от ответника въззивникът счита, че същите не са обективни; налице са вътрешни противоречия, както в твърденията на свидетелите, така и между тях (св. Стойчева и св. Димитрова).

Освен това, показанията на тези свидетели противоречали и на признания на ответницата М. Л. в подадената от нея жалба. Разпитаните двама свидетели на ищеца пресъздавали техни лични възприятия относно поддръжката и владеенето на процесния имот, същите са обективни и непротиворечиви, както помежду си, така и с представените писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.

Н., в качеството й на пълномощник на ответниците, със становище за неоснователност на жалбата. Проследявайки фактологията по делото, с 2 доводи, че правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил предявения от ищеца иск за собственост, тъй като от свидетелските показания може да се изведе единствения извод, че ищецът не е придобил имота по давностно владение, тъй като никога не е установявал владение върху същия. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът по насрещния иск А. С. е закупил имота от собственици и сделката не страда от пороци - имотът е закупен на 23.08.2024 г., преди да изтече 10-годишния срок за придобиване на собственост от И., снабди се с нот.акт на 11.09.2014 г. Молят за потвърждаване на решението, претендират разноски за въззивната инстанция.

В о.с.з. страните, чрез пълномощниците си, поддържат въззивната жалба/отговора по жалбата. Претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. ПК Първоинстанционното решението е валидно и допустимо.

Жалбата е редовна и допустима, разгледана по същество – е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният установителен иск за собственост от ищеца И. е обоснован с обстоятелствата, че е собственик въз основа на давностно владение върху процесния имот, за което му е издаден констативен нот.акт на № 134/2014 г., за който имот първите двама ответници също са се снабдили с констативен нот.акт № 61/2014 г. по давност и наследство, а през 2024 г. заедно с третия ответник Н. М. са го прехвърлили на четвъртия ответник А. С. с нот.акт за покупко-продажба № 169/2024 г. Въпросният имот се владеел от ищеца още от средата на 90-те годиин, когато бил 19-20 годишен. Баща му купил съседния имот от дядото на първите двама ответника като живеят в имота от 1990 г., а самата покупко-продажба била оформена през 2002 г. Първите две ответници се изселили в Турция през 1989г., имотът бил пред разпад и от около 1995 г. ищецът го завладял. Едва през 2014 г., когато чул, че се претендира собственост върту процесния имот ищецът се снабдил с посочения нот.акт, а след като разбрал, че в края на 2024 г. имотът е продаден на трето лице, ищецът не го допуска да влезе в имота, за което купувачът проявил разбиране и заявил, че до разрешаване на спора „няма да взема отношение“. С твърдения, че от 1995 година и досега владее процесния имот, като владението му е било постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, 3 позовавайки се на т.3Б от ТР №4/2014г. на ОСГК на ВКС, обосновава правния си интерес за предявяване на иска срещу първите трима ответника, като лица, разпоредили се със спорния имот преди завеждане на исковата молба, а съгласно ТР № 3/2012г. на ОСГК на ВКС – правния си интерес от предявяване на иска срещу четвъртия ответник. Като последица, при уважаване на иска, моли за отмяна на нот.акт № 61/2014 г., на осн.чл. 537, ал.2 от ГПК.

В срока за отговор по реда и на осн.чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците М. Л., Н. М. и А. С., чрез пълномощник адв. Н., със становище за допустимост, но неоснователност, с доводи, че през 1968 г. наследодателите на първите две ответници са закупили имота от Ахмед Камберов; на осн.чл. 19, ал.3 от ЗЗД този договор е обявен за окончателен с реш.по гр.д. № 215/75г. на РС – Търговище, като имотът се ползвал от собствениците и наследниците в различните години на живеене. Макар, че те двете се изселили през 1989 г. в РТурция, стопанисват и владеят имота, поради което на 16.04.2014 г. се снабдили с констативен нот.акт за собственост; през 2017г. го отдали под наем на трето лице, а през 2024 г. го продали на четвъртия ответник – А. С.; въведени са възражения, че ищецът И. никога не е установявал трайно владение върху имота, единствените действия, които предприемал били дребни кражби на покъщН., оградна мрежа, понякога пускал животните си в имота, за което са му съставяни предупредителни протоколи.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от назначения особен представител на ответника Н. М. – адв. Й. К., ТАК, със становище за неоснователност на иска, с доводи, че ищецът е обективирал субективния елемент за владеене на имота, едва след като е узнал (5 месеца покъсно), че първите двама ответници са се снабдили с нот.акт; излага довиди, че законът не поставя изискване за собствениците непрекъснато да владеят имота.

В срока за отговор, от ответника А. С. е предявен насрещен установителен иск против първоначалния ищец И. И. за собственост на процесния недвижим имот, предмет и на първоначалния иск, обоснован с твърдения, че С. е придобил собствеността чрез договор за покупко-продажба в НА № 169/2024г. по описа на нотариус П.А., като след закупуването на имота извикал геодезист, очертал границите на имота му и поставил колчета, извадени от ответника или от някой от семейството му; получавал от ответника И. заплашителни предупреждения и закани, че ще го ликвидира, а 4 ако направи ВиК и електрозахранване, ответникът ще изреже кабелите. С оглед на изложеното ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск; претендира разноски.

Отговор по насрещия иск не е постъпил.

След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивът приема от фактическа страна следното:

От Скици № 15-205608 и № 15-205606, изд.на 06.02.2025 г. от СГКК Търговище (л.11-12) се установява, че процесният имот е отразен в КК на с.О., общ.Търговище като имот с ид. ***, с площ от 1322 кв.м., с номер по предходен план № 13, кв.8, парцел IV, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ***, както и че в имота има селскостопанска сграда с площ от 113 кв.м., с ид.

***. В У-ие за данъчна оценка № 7505000837/21.02.2025 г. на Община Търговище е посочено, че данъчната оценка на имота и построената в него стоп.сграда е 2778,60 лв. С нот.акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № 61/16.04.2014г., том VII, рег.№ 6780, дело № 689/2014 г. по описа на нотариус П. А., рег.№ 496 с район на действие РС Търговище, ответниците М. Л. Л. с ЕГН ********** и Н. А. Г. с ЕГН ********** са признати за собственици на процесния имот. С последващ във времето нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 134/11.09.2014 г., том XIII, рег.№ 13526, дело № 1544/2014 г. по описа на нотариус П. А., рег.№ 496 с район на действие РС Търговище (съставен от Я. П.-пом.нотариус по заместване), ищецът И. Ш. И., с ЕГН **********, е признат за собственик въз основа на давностно владение на същия имот. От нот.акт за покупко-продажба на имот № 169/23.08.2024 г., том IV, рег.№ 6360, д.№ 521/2024 г. по описа на нотариус П.А., се установява, че ответниците М. Л., Н. М. и Н. М. са продали на ответника А. А. С. процесния имот. Представени са и нотариални актове на ищеца, касаещи собствеността на съседни на процесния имоти: нот.акт № 65/29.12.2011 г., с който родителите на ищеца И. му продават собствените си недв.имоти в с. О., един от които УПИ І-12, кв. 8, ведно с къща и постройка, с посочени граници (забел.: една от границите е УПИ ІV-13, записан на Л. Л. С.). С нот.акт 174/02.06.2016 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давност, ищецът И. И. е признат за собственик и на УПИ VІ-14 в кв.8 по плана на с. Осен, граничещ с процесния УПИ ІV-13.

5

От представеното у-ние за наследници рег. № 300/08.01.2025 г., изд. от Община Търговище (л. 31) се установява, че първите две ответници са наследници на М. Д. К., поч. на 13.12.1975 г., б.ж. на гр.Т. и на А. А. К., поч.1978 г. (техни внучки). Не е спорно между страните, че третият ответник е съпруг на втората ответницка. От приложения заверен препис на Решение от 29.01.1976 г. по гр.д.№ 215/1975г. по описа на РС-Търговище (л.32) се установява, че по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с решението е обявен за окончателен сключения на 20.12.1968 г. предварителен договор за покупкопродажба на имот: дворно място с площ от около 1000 кв.м., с построените в него къща и други стопански постройки, за което по плана на с.О., общ.Търговище е отреден парцел IV-13 в кв.8., по силата на който наследодателите на първите две ответници са придобили собствеността върху процесния имот от продавача по предварителния договор Ах. Д. К. (брат на общия им наследодател М. К.). От приложената по делото Преписка вх.№ 2069/2020г. на РП Търговище се установява, че на 11.08.2020 г. ответницата М.