Решение № 5 от 08.01.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Попово, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100052 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „****“ АД – правоприемник на „****“ ***, чрез юрисконсулт твърди, че с договор за потребителски заем № ****** г., „Б*****“ ЕАД отпуснало заем на ответника в размер на 6000.00 лв., за срок от 60 месеца, считано от подписване на договора до 20.09.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати и месечните погасителни вноски, техния размер, и размера на оставащата главница. Договорено било кредитът да бъде изплатен на 60 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 145.58 лв., като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Твърди, че въз основа на индивидуален кредитен профил на ответника бил определен и ГПР. Страните договорили, че кредитополучателят ще заплаща такса ангажимент, срещу което кредитодателят сключил договора при фиксиран лихвен процент.

Сумата, предмет на договора била преведена по лична банкова сметка на ответника.

Договорено било още, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва, за периода на забавата.

Твърди, че ответникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.10.2019 г., като до този момент били платени 49 вноски.

Съгласно чл. 5 от Договора вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска - 20.12.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия размер, за което било изпратено изрично уведомление от кредитора на длъжника

Тъй като ответникът не погасил задълженията си съгласно договореното, ищеца депозирал пред Районен съд – Попово заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 960/2021 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Съгласно дадени от съда указания по посоченото дело ищецът предявил и настоящия иск за 1 установяване вземането си по издадената заповед.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 921.97 лв. – главница и сумата 1.54 лв. -мораторна лихва за периода от 20.12.2019 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението – всички суми дължими по договор за кредит № ****, сключен на 04.09.2015 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 960/2021 г. по описа на ПпРС. Претендира разноски.

При условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск, както и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обвяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответника.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответницата К. Г. В., не е изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания, не са оспорени представените с исковата молба писмени доказателства.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но с писмена молба, подадена от юрисконсулт, е посочено, че в хода на исковото производство, ответникът, посредством плащания, извършени на 10.03.2022 г,. 19.04.2022 г., 20.05.2022 г. и 13.07.2022 г. е заплатил на ищеца изцяло претендираната по делото сума, ведно със сторените разноски. Моли този факт да бъде отчетен като такъв по чл. 175 от ГПК и съдът да го вземе предвид при постановяване на решението си.

Ответницата се явява лично в съдебно заседание и заявява, че всички дължими от нея суми са платени, като представя доказателства за извършени плащания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление, подадено от „Б***** С.А.“, ***, чрез „Б***** С.А.“ – клон ****, е образувано ч.гр.д. № 960/2021 г. по описа на ПпРС. По него е издадена Заповед № 373/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. Г. В. от гр. Попово да заплати на заявителя сумата 921.97 лв. – главница, сумата 1.54 лв. – мораторна лихва за периода 20.12.2019 г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението – суми, дължими по Договор за кредит ****** г., както и да заплати сумата 75.00 лв. – разноски, от които 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 75.00 лв. – за възнаграждение на юрисконсулт.

Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

По делото няма спор, че между „Б*****” ЕАД – гр. С. – кредитор, и К. Г. В. от гр.

Попово – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, № ****** г. (заверено копие приложено по делото).

Съгласно договора кредиторът е предоставил кредит на кредитополучателя за потребителски цели в размер на 6000.00 лв., който е следвало да бъде погасен чрез плащане на 60 месечни погасителни вноски в размер на по 179.18 лв. всяка, съгласно погасителен 2 план, включващ падежните дати и месечните погасителни вноски, техния размер, с последна погасителна вноска, дължима на 20.07.2020 г.

В чл. 5 е предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. В същия член е предвидено при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с обезщетението за забава и всички разноски по събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Договорът е подписан от страните по него.

По делото няма спор, че сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя, както и че същият е заплатил част от вноските, но е преустановил плащанията по кредита на 20.10.2019 г.

На 20.09.2020 г. е настъпил падежът на всички задължения по кредита, като впоследствие кредиторът е предявил вземанията си чрез иницииране на заповедното производство по ч.гр.д. № 960/2021 г. по описа на ПпРС.

Няма спор между страните и че претендираните от кредитора задължения по кредита за главница – в размер 921.97 лв. и за лихва за забава – в размер 1.54 лв., както и направените от ищеца разноски по делото са изплатени от ответницата изцяло посредством плащания на 10.03.2022 г., на 19.04.2022 г., на 20.05.2022 г. и на 13.07.2022 г., след предявяване на исковата молба по настоящото гр.д. № 52/2021 г. (ищцовата страна признава фактът на плащането с изрична молба по делото, а ответницата заявява същите факти лично в съдебно заседание и представя доказателства за част от извършените плащания ).

Няма спор по делото, а и след справка в Търговския регистър е установено, че „Б*****“ ЕАД е заличен търговец от 24.04.2018 г. и дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала му – „Б***** С.А.“ – Ф.. Последното е осъществявало дейността си в РБ чрез „Б***** С.А.“ – клон ****. Последното дружество е заличено и негов правоприемник е „****“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Тъй като исковете са предявени в срока, указан от съда, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и тъй като ищцовата страна разполага с интерес от предявяването им, то същите са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:

В тежест на ищеца е по пътя на пълното и главно доказване да докаже вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, т.е. да докаже, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от договор за кредит; изправност на кредитора по договора, в т.ч. че същият е изпълнил задълженията си по него и е предоставил на кредитополучателя сумата, предмет на договора за кредит; че е настъпила изискуемост на кредита, период на претендираната забава на длъжника, както и че задължението съществува в претендираните с исковата молба размери.

Няма спор в настоящия случай, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че между страните е бил сключен процесният договор за кредит, че ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил сумата по 3 кредита на кредитополучателя, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежът на всички задължения по договора, но ответникът към същия момент не е заплатил в пълен размер уговорените погасителни вноски по договора.

Безспорно е, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на ответника към ищеца по процесния договор е било в претендираните с исковата молба размери: 921.97 лв. – главница, сумата 1.54 лв. – мораторна лихва за периода 20.12.2019 г. – 16.11.2021 г.

Предвид обаче признанието от страна на ищцовата страна, че горепосочените суми, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно – с исковата молба в настоящото производство, са заплатени изцяло посредством плащания от 10.03.2022 г., 19.04.2022 г., 20.05.2022 г. и 13.07.2022 г. (след предявяване на исковете) и тъй като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, то исковете, които не са изрично оттеглени от ищцовата страна, следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на задължението чрез извършени плащания на горепосочените дати.

Тъй като ищецът признава и заплащане на сторените в производството разноски, то същите не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано заедно от А. В. Я. – изпълнителен директор и М. И. В.

– прокурист, с адрес за кореспонденция: гр. С**** (правоприемник на „Б***** С.А.“, клон ****, ЕИК 204915054), против К. Г. В., ЕГН **********, от гр. ****, ИСКОВЕ по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата 921.97 лв.

(деветстотин двадесет и един лева и 97 ст.) – главница и сумата 1.54 лв. (един лев и 54 ст.) – мораторна лихва за периода 20.12.2019 г. – 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението – суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски паричен кредит № ****** г., за което вземане е издадена заповед № 373/30.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 960/2021 г. по описа на Поповския районен съд, поради погасяване на задължението чрез извършени плащания на 10.03.2022 г., 19.04.2022 г., 20.05.2022 г. и 13.07.2022 г.