Акт от 16.01.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№............ гр.Плевен, 16,01,2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Плевенският районен съд, IХ-ти граждански състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр. д. №6546 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв.*** П. от ПАК, против ***. В ИМ се сочи, че в процесния период – 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г. ищецът е работил на длъжност „***“ към ***. Сочи се, че трудовата си дейност ищецът осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – редовни и такива с продължителност 24 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на ***. Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г. /обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11,08,2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25,05,2015 г. Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за процесния период – 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г., е положил нощен труд на 24-часови дежурства общо 2016 часа нощен труд.

Твърди се още, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2016 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 2304,288 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 288,288 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,00 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1810,94 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да му заплати сумата от 1810,94 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 03,10,2016 г. – 02,10,2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените деловодни разноски. С молба, депозирана в последното с.з. процесуалният представител е поискал и съдът е допуснал с определение изменение в размера на иска, като същият се счита за предявен в размер на 1670,13 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

Оспорва се предявения иск, както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че през процесния период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „***“ към ***. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/.

Твърди, че съгласно ал.3 на същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца, и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, ще се стигне до там, че с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Сочи, че в исковия период са действали последователно две наредби, които са уреждали въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба №8121з—592 от 25,05,2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /Обн.

ДВ, бр.40 от 02,06,2015 г., в сила от 01,04,2015 г., отменена с Решение №8585 от 11,07,2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29,07,2016 г., ДВ, бр.59/ и Наредба №8121з-776 от 29,07,2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г. Твърди, че в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което от своя страна счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187, ал.3 от ЗМВР. Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл.187, ал.3, е определена продължителността на нощния труд от 8 часа, не е налице празнота, а е налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Поради изложеното счита, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл.187, ал.1 от ЗМВР/, а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл.187, ал.3/ е 8 часа или 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа:7 часа, което е равно на коефициент 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28,10,2014 г. на *** по 0,25 лева на час. Сочи също, че този смисъл е възприет, както в Наредба № 8121з-592/25,05,2015 г., така и в сега действащата Наредба №8121з-776 от 29,07,2016 г. Счита искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за неоснователно. Твърди, че в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл.178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т.3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР, като в ал.2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на ***, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.187, ал.6 от ЗМВР. Излага, че в ал.5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Поради изложеното прави извод, че законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на ***. Излага, че заповедта на ***, в която е посочен размерът на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28,10,2014 г. и същото възлиза на 0,25 лева на час. Твърди, че ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и че неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187, ал.6 от ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 8121з-791/28,10,2014 г. на ***. Сочи, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29,08,2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В с.з. процесуалният представител на ответника – юрк.Н. развива подробни съображения в подкрепа на доводите си.