Определение № 1091 от 10.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. Шумен, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Р. Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500417 по описа за 2025 година

Производство по чл. 396 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 10857/25.06.2025г. депозирана от С. В.

С. с ЕГН ********** от гр. ..., ул. .... № № ...чрез пълномощник адв. Р. Т. А. от ШАК срещу определение № 1792 от 20.06.2025г. по ч. гр. д. № 20253630101565 на РС - Шумен, с което е допуснато обезпечение на предявените искове срещу „НЕВЪРЛЕНД 2023“ ЕООД, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки с титуляр „НЕВЪРЛЕНД 2023“ ЕООД, с ЕИК 207525604, във всички търговски банки на територията на Р. България до размера на сумата от 8 561.03 лева, след внасянето на парична гаранция в размер на 850 лева, в частта му относно определената от съда гаранция.

Жалбоподателя излага, че предявените искове са за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ и след като толкова месеци не е получавал трудовото си възнаграждение от м. август 2024г., за него било непосилно да внесе определената от съда гаранция в размер на 850лева, тъй като към настоящия момент е безработен. За да определи гаранцията, първоинстанционния съд е приел, че от представените писмени доказателства, можело да се направи извод за вероятната основателност на исковете, не и категоричен извод за вероятната основателност на техния размер. Счита, че към молбата са представени достатъчно убедителни писмени доказателства – трудов договор, справка от ТП „НОИ“ Шумен за подадени данни в РОЛ, както и справка от НАП – Шумен за актуално състояние ЕЕТЗ по ЕГН на ищеца и при изчисляване на размера на иска с пр. основание чл. 128, т. 2 от КТ, са взети предвид осигурителните вноски. Позовава се и на практика на ВКС, според която при заведено исково дело по КТ и допуснато обезпечение на иска, работниците или служителите, не следвало да внасят парична гаранция по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК и моли съда да отмени определението, с което е допуснато обезпечение, в частта му, с която 1 ищеца е задължен да внесе парична гаранция по сметка на РС – Шумен в размер на 850 лева.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът, я намира за основателна, поради следното:

Обезпечителната защита цели да подготви и осигури търсената с предявения иск защита, както и да осуети възможността на ответника, да попречи на осъществяването на правните последици на решението. Съгласно чл. 391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определен от съда размер. Ал.2 на чл. 391 от ГПК дава възможност на съда да задължи ищеца да представи парична гаранция в определен от съда размер дори и в случай, че са представени убедителни писмени доказателства т.е. определянето на парична гаранция при допускане на обезпечение е предоставено изцяло на преценката на съда, с оглед вероятната основателност на иска.

Определянето на парична гаранция по чл. 391, ал. 2 от ГПК, по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции на ответника за вреди от материално неоправданото обезпечение т.е. функцията на гаранцията, е да обезпечи интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска.

Допускането на гаранция по предявените искове по КТ, не е недопустимо, тъй като дори и ищецът по предявените искове да е освободен от заплащането на държавни такси, когато търси защита на правата си, чрез обезпечаването на иска си, може да засегне тези на ответната страна, поради което съдът, с оглед представените доказателства, може да определи гаранция.

Разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, не изисква кумулативното наличие на посочените в нея предпоставки за допускане на обезпечението - убедителност на представените писмени доказателства за вероятната основателност на иска и представянето на гаранция, а посочва същите в алтернативен порядък и когато предявеният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства и е за субективно право, произтичащо от трудово правоотношение, то не следва да се изисква да бъде представена и парична гаранция за допускане на обезпечението на иска. В случая настоящият въззивен състав счита, че с исковата молба, а и с настоящата жалба, са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, за размера на исковете, поради което не е необходимо на ищеца да бъде определяна и гаранция, като условие за допускане на обезпечението и определението, в частта му, с която е определена гаранция в размер на 850лева вносима от ищеца, следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение № 1792 от 20.06.2025г. по ч. гр. д. № 20253630101565 на РС Шумен, с което е допуснато обезпечение на предявените искове срещу „НЕВЪРЛЕНД 2023“ ЕООД, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ, чрез налагане на запор върху всички банкови сметки с титуляр „НЕВЪРЛЕНД 2023“ ЕООД, с ЕИК 207525604 във всички търговски банки на територията на Р. България до размера на сумата от 8 561.03 лева, САМО В ЧАСТТА, с която съдът на осн. чл. 391, ал. , 1, т. 2 е определил парична гаранция, в размер на 850лева, вносима от ищеца по сметка на РС Шумен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3