Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4711 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46701/2021
Вид
Решение № 4711
Подписан
27.03.2023
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4711 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110146701 по описа за 2021 година

Фирма е предявило срещу В. Т. Х., П. Т. П., Д. Т. Х. /наследници на Т. В.

Х./ и Н. Д. Х. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждането на В. Т. Х., П. Т. П., Д.

Т. Х. / и Н. Д. Х. да заплатят на „Фирма при условията на разделност при следните квоти: В. Т. Х. – 1/8, П. Т. П. – 1/8, Д. Т. Х. – 1/8 и Н. Д. Х. – 5/8 от следните суми: 952.92 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № ****, ведно със законна лихва от 10.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 227.93 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 29.0572021 г., сумата от 16.70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 10.08.2021. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4.15 лв. за периода от 30.08.2018 г. до 29.07.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата Н. Д. Х. и наследодателя на В. Т. Х., П. Т. П., Д. Т. Х. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответниците изпаднали в забава, поради което претендира 1 заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. Т. П. не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Т. Х. не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Д. Х. не е подал отговор на исковата молба. След изтичането на срока е подаден отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и ищецът да е доставил доставената топлинна енергия до процесния имот. Претендира разноски. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Т. Х. е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни.

Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и ищецът да е доставил доставената топлинна енергия до процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище по предявените искове, като счита същите за основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 1412 от 31.10.2001 г., сключен между Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/ , съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представена заповед № РД41-1060 от 07.07.1986 г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно която е определен в /административен адрес/ , като обезщетение на Н. Д. Х. – три членно семейство. Съгласно удостоверение от 10.02.2012 г. издадено от Столична община ж.к. „Надежда 6“ е идентичен с ж.к. „Връбница 2“. Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 11 от 15.03.2010 г., том I, рег. № 2577, дело № 92 от 2010 г. съгласно който Н. Д. Х. и Т. В. Х. учредяват върху собствения си недвижим имот с адрес /административен адрес/ договорна ипотека. От представеното удостоверение за наследници с № 53 от 04.03.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Т. В. Х. е починал на 08.02.2020 г., като е оставил за наследници по закон: Н. Д. Х. – съпруга, В. Т. Х. – син, П. Т. П. – дъщеря и Д. Т. Х. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от заповед № РД41-1060 от 07.07.1986 г. Н. Д. Х. и Т. В. Х. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност, което се потвърждава и от представения нотариалния акт № 11 от 15.03.2010 г. Доколкото Т. В. Х. е починал на 08.02.2020 г. и е оставил за наследници четиримата ответници В.

Т. Х., П. Т. П., Д. Т. Х. и Н. Д. Х. , то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца съобразно притежаваните от техния наследодател идеални части от собствеността, а именно ½, тъй като в наследството се включват и задълженията на наследодателя. Следва да се посочил, че ответникът Н. Х. за процесния период следва да отговора и на самостоятелно основание по силата на заповед № РД41-1060 от 07.07.1986 г., тъй като вече притежава 1/2 ид. ч. от процесния имот.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на наследствено правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно В.

Т. Х. 1/8, П. Т. П. 1/8, Д. Т. Х. 1/8 и Н. Д. Х. 5/8. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват 3 възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че отоплението в процесната сграда е било спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата било ползвано само ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало два броя водомери за топла вода, които били отчетени на 28.04.2018 г. и 02.05.2019 г. с подпис на потребител.

Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № 16-334. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 1430.22 лв. Съгласно заключението топломера бил преминал метрологична проверка през 24 месеца, като през процесния период топломера не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че са били извършени частични плащания в общ размер на 477.30 лв., които били послужили за погасяване на главница, както и в частта, в която е посочено, че размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 16.70 лв. Вещото лице изрично посочва, че извършените частични плащания за дължими суми за процесния период са били съобразени от ищеца и са били приспаднати от общия размер на задължението.

Неоснователни са оплакванията на ответниците, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 1430.22 лв.