Определение № 3745 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3745 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110111752 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по искова молба, подадена от „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** против „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който прави възражение за прихващане с негово вземане към ищеца в размер на сумата от 29108,27 лева – дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г. на месечен наем за офис, които вреди твърди да са причинени от противоправното поведение на ищеца, който е ограничавал достъпа му до собствените му помещения на 9, 10 и 11 етажи.

Възражението не следва да бъде прието за съвместно разглеждане в производството, доколкото същото е нередовно, а отстраняване на нередовностите би затруднило и забавило протичане на производството по предявения от ищеца иск. В този смисъл в отговора на исковата молба липсва надлежно изложение на обстоятелствата, от които се твърди да е възникнало вземането, доколкото не е посочено конкретно от кое от действията на ищеца са причинени вредите и конкретно в причинна връзка с прекратяване ползването на коя част от собствените му имоти са настъпили /т.к. ответникът твърди, че е прекратил ползването на част от помещенията за собствен офис/. Не е посочено и кога са претърпени вредите, доколкото не се сочи кога и в какъв размер са извършени разходи на обща стойност от 29108,27 лева.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2026 г. – 10,20 часа, за когато да се призоват страните.

НЕ ПРИЕМА за разглеждане в производството наведено от ответника възражение за прихващане с правно основание чл. 49 ЗЗД със сумата от 29108,27 лева за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от противоправно ограничаване достъпа на ответника до собствените му недвижими имоти и изразяващи се в заплащане на месечен наем за офис.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 39893/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ответника при режим на довеждане.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.**** против „*“ ЕООД с ЕИК:*** ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 75,37 евро /147,42 лева/, представляваща заплатена от ищеца част от разходи за абонаментна поддръжка на три асансьора в административна сграда с адрес: гр.****** (високо тяло), за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., припадаща се на ответника според собствените му 27,3 % идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 37580/ 27.11.2024 г. по ч. гр. д. № 39893/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че считано от 29.06.2007 г. страните са собственици в режим на етажна собственост на всички самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна административна сграда, находяща се на адрес: гр. *****, като ищецът е собственик на 1-8 етажи от сградата и на 72,7 % ид. ч. от общите части на същата, а ответникът е собственик на 9-11 етажи и на 27,3 % ид. ч. от общите части на сградата. Поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната административна сграда, като в същата имало три броя асансьори, които обслужвали всичките й етажи. Излага, че считано от 01.01.2021 г. за поддръжката и изправността на асансьорите се грижело дружеството „*“ ЕООД. П***осочва, че в периода от 29.06.2007 г. до 31.12.2011 г. отношенията между страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число и поддръжката на асансьорите са уреждани по доброволен път, като ответникът ги е заплащал на ищеца. Твърди, че на 26.12.2011 г. между страните е сключено Споразумение по отношение на извършените от страна на етажния собственик „****“ ЕООД разходи за управление поддръжка на сградата 2 за 2011 год. по следните пера: топлинна енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на сградата. Сочи, че ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата сграда да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, като се е задължил да заплати припадащата му се част от заплатените от ищеца разходи в размер на 27.3 % от общата сума, с което до края на 2011 г. отношенията между двете дружества са били уредени. Твърди, че в периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2023 г.е заплащал всички разходи за техническата поддръжка на трите асансьора в процесната административна сграда, като извършените от него разходи са одобрени и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в гр. ***(високо тяло), съгласно протокол № *** г.; протокол № **** г.; Протокол № **** г.; Протокол № * г.; **Протокол № **** г. и Протокол № **** г. Поддържа, че ответникът не е оспорил по съдебен ред решенията по посочените протоколи. Твърди, че за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г. разходите за абонаментната поддръжка на трите асансьора в административната сграда са в общ размер на сумата от 540 лева без ДДС, като ответникът не е заплатил припадащата му се част от тези разходи, съгласно действащия през процесния период Правилник за вътрешния ред на административната сграда в частта му относно заплащането и разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата. При тези твърдения предявява настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не се оспорва, че ищецът притежава право на собственост върху описаните в исковата молба етажи от административната сграда и на 72,7 ид. ч. от общите части на сградата, а ответникът притежава право на собственост върху обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3 ид. ч. от общите части на процесната административна сграда. Оспорва всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба и формулираните правни изводи.

Релевира възражение за нищожност на всички посочени в исковата молба решения, обективирани в протоколи от № 1 до № 8 вкл. Поддържа, че общи събрания не са свикани и провеждани и ответникът не е представляван на нито едно общо събрание, като на общите събрания е присъствал само представител на ищеца. Твърди, че не дължи исковата сума, защото през този период е бил лишен от достъп до сградата и не е ползвал общите части поради пречки, създадени виновно от ищеца. Поддържа, че след 2015 г. ищецът трайно създавал пречки на ответника да упражнява правото си собственост на обособената част на етажи 9, 10 и 11 от процесната административна сграда. В тази насока се позовава на съдебно решение по спор между страните относно упражняване правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Ето защо счита, че плащането на абонаментна поддръжка за трите асансьора в сградата не е било в негова полза и не е уместно предприета чужда работа. Твърди се, че след 14.10.2015 г. ищецът неправомерно е лишил ответника от ползване на асансьорите в процесната административна сграда чрез деактивиране на т. нар. „чипове“ за същите, поради което да настоящия момент няма достъп до тях. Поддържа, че на 25.11.2015 г. ищецът е прекъснал и водоподаването до собствените му индивидуални обекти на 9, 10 и 11 етажи, като е поставил спирателни кранове на 3 главните водопроводни щрангове на сградата на осмия етаж, до който ответникът нямал достъп. Посочва, че при липсата на вода и възможност за ползване на асансьорите за достъп до етажите над 8-ми, наемателите на помещенията на 10 и 11 етаж са прекратили договорите си с ответника и са напуснали, а използването им лично или чрез отдаване под наем е било практически невъзможно. След неправомерното лишаване на ответника от ползването на асансьорите до собствените му обекти и водоподаването, се наложило да прекрати използването на част от собствените си помещения, находящи се в административната сграда за офис и да наеме такъв в друга сграда срещу заплащане на ежемесечна наемна цена, която твърди да възлиза в размер на 29108,27 лева за периода от 01.05.2016 г. до 01.02.2020 г.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по производството разноски.

По разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора притежават качеството собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ***** (високо тяло) и припадащите се на всяка от страните идеални части от общите части на сградата; извършване на твърдените от ищеца разходи за абонаментна поддръжка на три асансьора на сградата за посочения период, че работата е предприета уместно в интерес на собствениците и е водена добре и разходване на парични средства в твърдения размер.

В тежест на ответника и при установяване на горепосочените обстоятелства е да докаже обстоятелствата, на които основава оспорванията си, включително твърдяното ограничаване на достъпа му до собствените му самостоятелни обекти в сградата.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на 1-8 етажи от сградата и на 72,7 % ид. ч. от общите части на същата, а ответникът е собственик на 9-11 етажи и на 27,3 % ид. ч. от общите части на сградата.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

4

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c633229-6e21-4e40-a1b9-803aeb02f502