Определение № 17253 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17253 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110140481 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на П. Ц. П. за изменение на определение № 39040/ 18.09.2025г., постановено по гр. дело № 40481/ 2025г. по описа на Софийски районен съд.

В действащия Граждански процесуален ред (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г.), не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК (отм.). Следователно решението на съда в частта на разноските не подлежи на обжалване. Страната, която иска изменение или допълване на акта в частта за разноските следва да подаде молба по реда на чл. 248 ГПК пред постановилия го съд.

Следователно подадената молба, наименована жалба, следва да бъде разгледана от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК.

Подадената молба е обоснована с доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното исково производство е прекомерен. Наведени са доводи, че задължението за разноски е погасено чрез плащане.

В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от "Енерги- про продажби" АД, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение.

С определение № 39040 / 18.09.2025г. е прекратено производството по гр. дело № 40481/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, поради оттегляне на исковете, на основание чл.

232 ГПК. Със същото определение е обезсилена заповед № 5531/ 22.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. дело № 4969/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, с която е разпоредено П. Ц. П., с ЕГН **********, да плати на "Енерго- Про Приодажби" АД, с ЕИК 103533691, сумата 172,25 лева, представляваща цена на мрежови услуги за периода 01.01.2023г.- 31.01.2024г. за обект с адрес: гр. Т********************* 0, врем., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.01.2025г., до 1 окончателното плащане на сумата, сумата 30,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.02.2023г. до 15.01.2025г., сумата 25 левадържавна такса и сумата 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. В полза на ищеца са присъдени разноски в размер на сумата 25 лева- държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в производството по ч.гр. дело № 4969/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав и сумата 25 лева държавна такса и сумата 480 лева- адвокатско възнаграждение, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства, счита, че възнаграждение в размер на 245,42 евро (480 лева) не се явява прекомерно на фактическата и правна сложност на делото.

Относно възражението, че задължението за разноски е погасено чрез плащане:

Възражението е обосновано с доводи, че ответникът е платил присъдените разноски в заповедното производство и тези за държавна такса в исковото производство.

От представеното платежно нареждане се установява, че на 27.08.2025г. ответникът е 2 превел по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата 76,69 евро (150 лева), като е посочил основание за плащане разноски по гр. дело № 40481/ 2025г. по сметка на Софийски районен съд и ч.гр. дело № 4969/ 2025г. на Софийски районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 75 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Изпълнявайки длъжникът се освобождава от задължението, а кредиторът удовлетворява вземането си. В случая с плащане на сумата по сметка на съда ответникът не е изпълнил на кредитора (ищеца). Съдът не се явява и овластено лице по см. на чл. 75, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Изложеното обуславя извод, че с плащане на сумата 76,69 евро ответникът не е изпълнил надлежно,

С оглед изложеното, молбата за изменение на съдебното решение се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на П. Ц. П., с ЕГН ********** за изменение на определение № 39040 / 18.09.2025г., постановено по гр. дело № 40481/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3