Определение № 743 от 10.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. Перник, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500478 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ЕИК:030269049 чрез юрк.Р. К., срещу Определение № 1644 от 19.05.2026 г., постановено по гр. дело № 2291/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е прекратено производството по реда на чл. 415 ГПК поради липса на правен интерес от страна на ищеца, доколкото Заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Дружеството жалбоподател излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли да бъде отменен, а процесното производство да бъде продължено. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като заповедният съд законосъобразно е указал на заявителя да предяви иск по чл. 415, ал. 1 ГПК след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Жалбоподателят сочи, че е изпълнил дадените указания, като в законоустановения срок е предявил установителния иск.

Твърди се, че по заповедното производство са били извършени всички предвидени в чл. 47 ГПК действия за връчване на съдебните книжа – длъжникът е бил многократно търсен на постоянния и настоящия си адрес, залепено е уведомление, извършена е служебна справка за местоработата му и са били изчерпани всички предвидени в закона способи за връчване. Според жалбоподателя обстоятелството, че поради липса на достъп до сградата не е било възможно да се съберат сведения дали длъжникът действително пребивава на адреса, не може да обоснове извод за недопустимост на предявения иск, нито да се вмени във вреда на заявителя.

1

Поддържа се още, че изискването да бъде удостоверено по категоричен начин, че длъжникът не живее на адреса, е необосновано, доколкото съдът и органите по гражданската регистрация разполагат с идентични данни относно адресната регистрация, поради което извършването на допълнителни справки би било лишено от практическо значение. Според жалбоподателя, независимо дали длъжникът реално пребивава на адреса си, но не е получил съдебните книжа, или не живее на него, правната последица е една и съща – липса на редовно връчване и невъзможност длъжникът да упражни правото си на защита чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. Поради това счита, че са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и предявеният установителен иск е процесуално допустим.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по ч.гр.д. № 1802/2025 г. по описа на РС – Димитровград е инициирано от „Дженерали Застраховане” АД със заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за парично задължение срещу В. Д. Й.. Съдът е издал Заповед за изпълнение № 998/ 29.10.2025 г., като препис от същата е връчен на длъжника чрез уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че са събрани надлежно данни, че длъжникът- адресат не живее на адреса, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 ГПК и е указал на ищеца да депозира искова молба в срока на чл.415 ГПК.

В изпълнение на указанията, „от „Дженерали Застраховане” АД е депозирало искова молба в определения срок.

С Определение № 1644/19.05.2026 г. по гр.д.№ 2291/2026 г. Районен съд – Перник е постановил, че прекратява производството по предявените искове като недопустими поради липса на правен интерес от воденето им. В мотивите си посочва, че заповедният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса след извършване на справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин. Поради това, РС – Перник е приел, че издадената заповед за парично задължение е влязла в сила, поради което за заявителя не е налице правен интерес от водене на установителен иск за същото вземане.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. В настоящият случай, с оглед изложеното от РС – Димитровград, правният интерес на заявителя от „Дженерали Застраховане” АД се обуславя от презумпцията, че длъжникът не е уведомен за издадената заповед и съответно не може да реализира 2 своите процесуални права и да защити интересите си.

В установената практика на ВКС трайно и безпротиворечиво се приема, че, за да са налице предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, е необходимо преди това, когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят събере сведения, било че ответникът не живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението, като е задължително отразяването на далите подобни сведения лица. /Решение № 77 от 27.07.2023 г. по гр. д. № 1033 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.

Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, длъжникът е трикратно е търсен на адреса в рамките на над един месец, като не е намерен на адреса и никой не се е отзовал на оставените известия. В тази връзка е било залепено уведомление по реда на чл.47, ал. 5 ГПК на 16.01.2026 г., като длъжникът не се е явил да получи съдебните книжа. При последното посещение на 03.05.2026 г. връчителят е отбелязал, че вратата е заключена и няма осигурен достъп до апартамента. Посочено е, че е залепено уведомление на вратата на входа на 03.05.2026 г., на което никой не се е отзовал до 18.05.2026 г.

Видно от приложените разписки за уведомяване, при всички посещения на адреса, общо четири на брой, връчителят не е успял да връчи издадената заповед за изпълнение нито лично, нито чрез друго лице от кръга на лицата по чл.46, ал .2 ГПК.

Доколкото липсва изрично отбелязване да са събрани данни от връчителя, че длъжникът не живее на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, то не е налице хипотезата на чл.415, ал.1, т. 2 ГПК и неправилно заповедният съд е приел, че следва да даде указания на заявителя да предяви установителен иск за своето вземане.

Настоящият състав намира, че доколкото връчването на Заповедта за изпълнение е надлежно извършено по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, без безспорно установени данни, че длъжникът е променил своето местоживеене, то действително не е налице хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК и заповедта се счита за надлежно връчена. Доколкото не е депозирано възражение срещу същата, то съгласно разпоредбата на чл.416 ГПК тя е влязла в сила и вземането е установено безспорно с влязъл в сила акт. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което правните изводи, обективирани в обжалваното определение, са правилни и законосъобразни, съобразени с фактите по делото и установените обстоятелства.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1644 от 19.05.2026 г., постановено по гр.д. № 2291/2026 г. по описа на Пернишки районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4