Решение № 586 от 06.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. С., 06.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20245530102638 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът (фирма) твърди в поправената си искова молба, че на 12.12.2014 г. сключил с ответния кредитополучател договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на З.. По силата му предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 70 409.88 лева, за заплащане на такси за обучение. Към договора били приложени общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на З., които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита, на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен. Съгласно условията на договора, кредитът бил 1 усвояван на части чрез - по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършвал по сметка на -, след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно уверение на основание чл. 10, ал. 3 З.. Единствено първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението, съгласно чл.

4.2. от договора, била заплатена предварително от кредитополучателя, което било видно от приложените към исковата молба удостоверение изх. № - г. и удостоверение, изх. № - г., като след сключването на договора за кредит на 12.12.2014 г., ищецът превел заплатената от кредитополучателя такса в размер на 5867.49 лева по разплащателната му сметка на 13.12.2014 г., въз основа на представено удостоверение изх. № - г. по чл. 10, ал. 3 З.. На 06.02.2015 г. между ищецът и кредитополучателя било сключено допълнително споразумение за предоговаряне размера на кредита към договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на З..

В т. 1 от същото споразумение, страните постигнали съгласие, договореният с договора размер на кредита да бъдел намален от 70409.88 лева, на 5867.49 лева. Крайният срок за издължаване на кредита, както и останалите условия на договора, запазвали своето действие (т. 2-4 от споразумението). Така целият размер на кредита, който бил редуциран със споразумението от 06.02.2015 г. до 5867.49 лева, бил усвоен на 13.12.2014 г. За предоставения кредит кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т. 10.2 от общите условия, лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 5 от договора и т. 3 от споразумението, кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.

Съгласно чл. 6 от договора, падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период била 28-мо число на месеца.

Съгласно приложеното удостоверение изх. № - г. по чл. 10, ал. 3 З., крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност “-”, в която 2 ответникът се обучавал, бил - г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от договора бил до - г., като кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 108.50 лева. Съгласно чл. 17.1 от общите му условия, при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. ищецът изпълнил задълженията си по сключения на 12.12.2014 г. договор за целеви потребителски кредит и допълнително споразумение към него от 06.02.2015 г., и предоставил сумата за заплащане на такса за обучение на кредитополучателя. Невнасянето в срок на договорените месечни погасителни вноски от последния, съставлявало неточно и непълно изпълнение на поетите от него договорни задължения, а именно кредитът да се погасявал с месечни вноски съгласно погасителен план. Към датата на продаване на исковата молба било налице неизпълнение в размер на 15 месечни вноски, както следвало: на 28.03.2023 г. - 108.50 лева, на 28.04.2023 г. - 108.50 лева, на 28.05.2023 г. - 108.50 лева, на 28.06.2023 г. - 108.50 лева, на 28.07.2023 г. 108.50 лева, на 28.08.2023 г. - 108.50 лева, на 28.09.2023 г. - 108.50 лева, на 28.10.2023 г. - 108.50 лева, на 28.11.2023 г. - 108.50 лева, на 28.12.2023 г. 108.50 лева, на 28.01.2024 г. - 108.50 лева, на 28.02.2024 г. - 108.50 лева, на 28.03.2024 г. - 108.50 лева, на 28.04.2024 г. - 108.50 лева и на 28.05.2024 г. 108.50 лева, или общо в размер на 1 627.50 лева, от които просрочена договорна лихва 739.87 лева и просрочена главница 887.63 лева. Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски, била допусната забава в плащанията над -, на основание т. 17.2 от общите условия, във връзка с чл.

60, ал. 2 ЗКИ, за ищецът било възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Доколкото по своята правна същност обявяването на задължението за предсрочно изискуемо било едностранно волеизявление, което съставлявало субективно потестативно право, за да настъпели правните му последици, в резултат на упражняването му, било необходимо изявлението да достигнело до неизправния длъжник. Предвид изложеното, поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя, и на основание т. 17.2 от общите условия към договора за кредит, с предявяване на исковата молба по делото, ищецът обявявал кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък. Съобразно трайно установената 3 съдебна практика, исковата молба по естеството си представлявала покана за плащане, като с нея можели да се упражняват и преобразуващи права, каквото било правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето защо, моли съда да приемел, че предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит била надлежно обявена, най[1]късно от момента на получаване на препис от исковата молба от кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вземел предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото. Допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит, обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на претенцията по съдебен ред с искане за осъждане на ответника за дължимите суми. Искането по същество е да се осъди ответникът, да заплати на ищеца, по посочената в поправената му искова молба банкова сметка, сумата от 8444.41 лева за главница от предсрочно изискуем кредит по договор от 12.12.2014 г. за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на З., и допълнително споразумение от 06.02.2015 г. към него, с 764.50 лева договорна (възнаградителна) лихва от 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г., с 55.49 лева лихва за забава от 28.03.2023 г. до 12.06.2024 г., и законна лихва върху главницата от 14.06.2024 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски, а в случай, че исковете бъдели уважени частично, моли разноските му да бъдели изчислени по съразмерност и след компенсация.

Ответникът ---, редовно призован по реда на -, с подадения в срок отговор заема становище, че признавал дълга от 8444.41 лева, както и лихвата и съдебните разходи, описани подробно в исковата молба, като потвърждавал, че не оспорвал иска и поемал пълна отговорност за непогасената сума. Поради предходни финансови затруднения не бил в състояние да извършва своевременно изплащане на заема, освен което загубил достъп до оригиналната имейл сметка, която била свързана със заема, което за съжаление ограничило способността му да получавал актуализации или известия от банката. Сега бил в по-добро финансово положение и желаел да изплати дължимата сума, като любезно молел съда или ищеца да допуснели да погасявал дълга на месечни вноски. Освен това, тъй като понастоящем живеел в -, за него било трудно да управлява продължителна комуникация по пощата и желаел да му се предостави имейл контакт за съда или ищеца така, че да можел да продължи дискусията по-ефективно. Моли да бъдел уведомен 4 за следващите стъпки и дали можел да бъде уговорен погасителен план. А с молба от 06.11.2025 г. по делото заявява, че считал иска за основателен и с молбата правел признание на цялото вземане, претендирано от ищеца, като в момента бил в преговори с него за доброволно уреждане на договорните им правоотношения. А в съдебно заседание, редовно призован при условията на , не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, направи искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът прекрати съдебното дирене и пристъпи към постановяване на решение съобразно признанието.

В тази насока, съдът намери, че не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, защото с признатите вземания/задължения ответникът може да се разпорежда, а те не противоречат на закона и добрите нрави. С оглед на това следва съобразно признанието на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17, ал. 1 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ответника, да бъде постановено решение, с което същите да бъдат изцяло уважени така, както са предявени от ищеца с исковата му молба, превалутирани в евро съгласно чл. 11-13 ЗВЕРБ.

При този изход на делото, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца, превалутирани по чл. 11-13 ЗВЕРБ, разноски по делото, или сумата от 345.42 евро (от която 189.47 евро внесена за производството държавна такса, 2.56 евро внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и дължимото му се възнаграждение в размер на 153.39 евро по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт) (чл. 78, ал. 1 ГПК). По делото ищецът не е представил доказателства да е сторил и посочените в представената в съдебно заседание на 19.03.2026 г. молба от пълномощника му разноски в размер на 1419.90 лева/725.98 евро за (л. 345). Поради това и тъй като само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а в случая ищецът не е представил доказателства да е заплатил горепосочените разноски за -, такива не му се присъждат с настоящото решение (т. 1 от мотивите на ТР 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно ТР 129-1966-ОСГК, съдът следва да се произнесе с 5 настоящото решение и по искането на ответника в отговора за разсрочване на изпълнението на настоящото решение на месечни вноски (чл. 241, ал. 1 ГПК).

Това си искане ответникът не е основал на посочени в отговора му обстоятелства. Тъкмо напротив. В същият той твърди само, че поради предходни финансови затруднения не бил в състояние да извършва своевременно изплащане на заема, освен което загубил достъп до оригиналната имейл сметка, която била свързана със заема, което за съжаление ограничило способността му да получава актуализации или известия от банката. Сега бил в по-добро финансово положение и желаел да изплати дължимата сума, като любезно молел съда или ищеца да допуснели до погасявал дълга на месечни вноски. Поради това съдът му указа с проекта за доклад на делото, съобщен на страните с определението по чл. 140 ГПК за насрочването му, че не е посочил обстоятелства и представил за същите доказателства по делото, на които е основал това си искане по чл. 241 ГПК в отговора за разсрочване на изпълнението, а е негова доказателствената тежест да посочи и представи такива по делото (л. 325). Въпреки това ответникът не посочи обстоятелства и не представи доказателства в подкрепа на това си искане до приключване на съдебното дирене. Поради това не би могло да се приеме за несъмнено установено по делото, че същият не разполага с имущество да изпълни решението. Поради това съдът не може да приеме за несъмнено установено по делото, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението му, защото то, според същия законов текст, може да се разсрочи само по социално-етични съображения, ако действително ответникът не може, с оглед имотното си състояние, да го изпълни (чл. 241, ал. 1 ГПК). А несъмнени доказателства за това не са представени и липсват по делото (ТР 129-1966-ОСГК). Поради това искането му за разсрочване на изпълнението на настоящото решение на месечни вноски, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно (чл. 241 ГПК и ТР 129-1966-ОСГК).