Акт № 1640 от 03.11.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. Плевен, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430102910 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. З. Л., ЕГН **********, от ***, чрез мл.адв.С. П. от САК, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В исковата молба се твърди, че със Заповед №1062/08.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №1462/2012 г. по описа на ПлРС, е разпоредено ищецът Й. З. Л., солидарно с другия длъжник ***, да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумата от 10 883,96 лева - просрочена главница по договор за потребителски кредит от 18.01.2008 г., 1 035,66 лева - договорна лихва, 505,60 лева - наказателна лихва, законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане, както и присъдените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта, на 09.03.2012 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който първоначално било образувано изпълнително дело №115/2012 г. по описа на ЧСИ ***, впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнението при ЧСИ ***, рег. №815 на КЧСИ, под №20178150400068. Твърди се, че с постановление от 06.10.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като е констатирал, че последното 1 изпълнително действие по делото е извършено на 26.06.2016 г. и в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на последващи изпълнителни действия. Посочва се, че след тази дата не са били предприемани действия, които да прекъснат течението на погасителната давност. Ищецът сочи, че въпреки прекратяването на изпълнителното производство, от справка за кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър при БНБ на 02.06.2026 г., установил, че ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД продължава да подава информация за него като съдлъжник по процесното задължение, като за дата на последен отчет е посочена 30.04.2026 г., периодът на просрочие е над 360 дни, размерът на ангажимента е 8 796,03 евро, а брутната балансова стойност – 13 956,79 евро. Твърди се, че с писмено заявление от 10.06.2026 г. ищецът уведомил ответника за прекратяването на изпълнителното производство и направил възражение за изтекла погасителна давност, като поискал да бъде преустановено подаването на неблагоприятни данни за него в ЦКР. С отговор изх. №OUT-2026-02759 ответникът отказал да уважи искането и продължил да поддържа тезата, че процесното вземане съществува и подлежи на събиране. Според ищеца с изтичането на повече от пет години от последното валидно изпълнително действие е погасена по давност възможността за принудително събиране на процесните вземания.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, че вземанията спрямо него, удостоверени с изпълнителния лист от 09.03.2012 г., а именно: 10 883,96 лева - просрочена главница; 1 035,66 лева - договорна лихва за периода 10.03.2011 г. - 06.03.2012 г.; 505,60 лева - наказателна лихва за периода 10.03.2011 г. - 06.03.2012 г.; законната лихва върху главницата от 07.03.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумите от 248,50 лева деловодни разноски и 598,20 лева адвокатско възнаграждение, не подлежат на принудително събиране спрямо ищеца поради изтичане на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. Претендира разноски. В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с който са направени възражения както относно допустимостта, така и относно основателността на предявената претенция. На първо място е направено възражение за местна неподсъдност, като се поддържа, че на основание чл.108 от ГПК исковете срещу юридически лица се 2 предявяват пред съда по тяхното седалище. Ответникът не оспорва качеството на ищеца на потребител, но поддържа, че специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК не следва да бъде прилагана служебно, доколкото ищецът не се е позовал изрично на нея. Иска производството да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС. Ответникът твърди, че процесното вземане е придобито от „Обединена българска банка“ АД въз основа на договор за цесия от 31.01.2018 г., като ищецът е бил уведомен за извършеното прехвърляне. Прави се възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Ответникът сочи, че изпълнителното производство е прекратено и към датата на подаване на исковата молба не е налице висящо изпълнително дело спрямо ищеца, поради което липсвала необходимост от търсената съдебна защита. Поддържа се и частична недопустимост на иска по отношение на вземанията за договорна и наказателна лихва, законна лихва и присъдените в заповедното производство разноски. В тази връзка се излагат доводи за акцесорния характер на лихвите и за различния характер на вземането за разноски. По съществото на спора ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ищецът не е установил кога издадената по ч.гр.д.

№1462/2012 г. заповед за изпълнение е влязла в сила, а това обстоятелство е от значение за началния момент на погасителната давност. Сочи се още, че изтичането на погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а до отпадане на възможността то да бъде събрано принудително, като задължението продължава да съществува като естествено. Ответникът счита, че това обстоятелство не го освобождава от задълженията му за подаване на информация в ЦКР. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В с.з. ответникът не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по същество, с което се поддържат възраженията срещу иска.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Заповед №1062/08,03,2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 09,03,2012 г. се установява, че по ч.гр.д.№1462/2012 г. на 3

ПлРС е разпоредено Й. З. Л., солидарно с ***, да заплати на „Обединена българска банка“ АД сумите, подробно индивидуализирани по-горе, произтичащи от договор за потребителски кредит от 18,01,2008 г., ведно с присъдените разноски.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на първоначалния кредитор е образувано изпълнително дело №115/2012 г. по описа на ЧСИ ***, рег.№817 на КЧСИ, впоследствие прехвърлено за продължаване на изпълнението при ЧСИ ***, рег.№815 на КЧСИ, под №20178150400068. От изисканото и приложено по настоящото производство заверено копие от изпълнителното дело се установява, че същото е прекратено с постановление от 06,10,2021 г. на ЧСИ *** на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В постановлението изрично е констатирано, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 26,06,2016 г., след което взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Разпоредено е прекратяване на изпълнителното производство по отношение на двамата солидарни длъжници, както и вдигане на наложените запори и възбрани при посочените в постановлението условия. По делото няма данни постановлението да е отменено по съответния процесуален ред.

Не се установява след посочената дата 26,06,2016 г. да са предприемани други изпълнителни действия, нито са представени доказателства за искания на взискателя за прилагане на конкретен изпълнителен способ, които да са довели до прекъсване на погасителната давност.

От представената Справка за кредитна задлъжнялост с дата 02,06,2026 г. се установява, че ответното дружество продължава да подава към Централния кредитен регистър информация за ищеца като съдлъжник по процесното задължение, включително за размера на отчитания ангажимент и просрочието.

От приложената извънсъдебна кореспонденция между страните се установява, че със заявление от 10,06,2026 г. ищецът е уведомил ответника за прекратеното изпълнително производство и изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност, като е заявил, че няма да изпълни доброволно процесното задължение, и е поискал преустановяване на подаването на неблагоприятна информация за него.

С отговор изх.№OUT-2026-02759 ответното дружество е потвърдило, че се легитимира като кредитор по вземането, придобито въз основа на договор 4 за цесия от 31,01,2018 г., като е посочило, че преценката относно настъпилата погасителна давност е от компетентността на гражданския съд и е отказало да уважи искането на ищеца.

В хода на настоящото производство съдът е изискал и ч.гр.д.№1462/2012 г. по описа на ПлРС, като от служба „Архив“ е постъпило писмо, че делото е унищожено поради изтичане на срока за съхранение. Представено е обаче копие от издадената заповед за изпълнение, а по делото се намира и изпълнителният лист, въз основа на който е развило своето действие изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото ищецът оспорва възможността за принудително събиране на вземания, установени със заповед за изпълнение и удостоверени с издаден въз основа на нея изпълнителен лист, като се позовава на изтекла погасителна давност след възникването на изпълнителното основание.

Искът е допустим. Действително към датата на предявяване на исковата молба не е налице висящо изпълнително производство спрямо ищеца, поради което предявената претенция не следва да бъде разглеждана по специалния ред на чл.439 от ГПК. Това обстоятелство обаче не обуславя липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по общия ред на чл.124, ал.1 от ГПК. Правният интерес от такъв иск е налице, когато ответникът претендира съществуването на определено право спрямо ищеца, отричането на което е предмет на иска, като с поведението си създава правна несигурност в неговата правна сфера. В настоящия случай е безспорно установено, че ответникът продължава да се легитимира като кредитор на ищеца по процесното задължение, поддържа информация за същото пред ЦКР и не приема направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност. Отговорът на ответното дружество на отправеното преди завеждане на делото заявление не съдържа признание, че вземането не подлежи на принудително събиране, а напротив - потвърждава, че дружеството счита себе си за кредитор по същото.

Наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е било образувано 5 изпълнително производство, съчетано с продължаващото поддържане на кредиторската претенция и отразяването на задължението в ЦКР, обуславя достатъчен правен интерес за ищеца да поиска съдебно установяване на погасената по давност възможност за принудително събиране на процесните вземания. Обстоятелството, че ответното дружество има определени нормативни задължения във връзка с подаването на информация в Централния кредитен регистър, не изключва този правен интерес.

Законосъобразността на самото подаване на информация, както и основанията за нейното коригиране или заличаване, не са непосредствен предмет на настоящия спор. От значение е, че ответникът продължава да поддържа съществуването на вземането, а ищецът оспорва възможността то да бъде принудително събрано. Именно тази правна несигурност може да бъде отстранена чрез постановяването на съдебно решение със сила на пресъдено нещо между страните.

Неоснователни са възраженията на ответника за частична недопустимост на иска по отношение на лихвите и присъдените в заповедното производство разноски. Всички тези вземания са индивидуализирани в издадения изпълнителен лист и съставляват част от установеното с него задължение.