Решение № 1361 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Ася Събева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501582 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260239/13.01.2021г. постановено по гр.д. № 14475/2018г. по описа на СГС, ГО, 7 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, като Р. И. Е., И. П. П. и М. Н. Е. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „Юробанк България" АД, /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/, следните суми: сумата от 57 582.25 швейц. франка /CHF/ - част от глобална сумата 85 461,76 швейцарски франка, за периода от 11.11.2013г. до 30.10.2018г. представляваща главница по договор за банков кредит № HL 33832 от 21.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 31.10.2018г. до окончателното плащане; сумата от 749,52 швейц. франка/CHF/ - част от глобална сума, в размер на 1583,38 швейцарски франка, представляващи банкови такси, за периода от 29.02.2016г. до 30.10.2018г.; сумата 121,99 швейц. франка/CHF/ - част от дължимата застраховка, в общ размер на 369,22 швейцарски франка, за периода от 17.02.2016г. до 30.10.2018г.; сумата от 1 237,70 лева - нотариални такси, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 8348,28 лева разноски пред СГС.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: за заплащане на дължима главница по Договор за кредит № HL 33832 от 21.02.2008г. за разликата над присъдените 57 582.25 швейц. франка до предявения размер от 75 667,18 швейц. франка, като неоснователен.

1

Присъдени са разноски по компенсация, като „Юробанк България" АД е осъдена да заплати на Р. И. Е., И. П. П. и М. Н. Е., сумата от по 1181 лв. на всеки, представляващи разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Отделно от това в полза на Р. И. Е. и сумата 213,15лв. разноски за в.л. на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва решението в неговата отхвърлителна част, единствено за разликата над сумата от 57 582,25 швейцарски франка до 75 667,18 швейцарски франка, представляващи главница по договора за кредит.

Посочва, че видно от чл.2 ал. 3 от договора за кредит страните изрично са договорили, че отпуснатият кредит в швейцарски франкове се превалутира в лева и кредитополучателят е дал съгласие за извършване на тези действия от банката, без да е необходимо последващото му одобрение или съгласие, тъй като това кореспондира с изначалното желание на клиента да усвои кредит във франкове, но сумата да бъде превалутирана в лева, за да извърши необходимите разплащания за целта на кредита. В член 20 и 21 от договора изрично е записано, че кредитът е в швейцарски франкове, а в член 22 - че за кредитополучателят има риск от изменение на курса, което може да доведе до увеличение на вноските, а в член 1 от договора е предвидено, че същият се опуска в равностойността в швейцарски франкове на сума посочена в лева. Кредитополучателите доброволно, по свое желание и в пълно съзнание приемат обвързването на кредита с швейцарския франк. Движението на валутите и промените във валутните курсове са ноторни факти, с оглед на което същите са били известни и на кредитополучателя. С оглед на което са изпълнени всички условия, зададени с актовете на СЕС по кредити във валута, различна от националната - клаузите са ясни и разбираеми и кредитополучателят е бил напълно информиран във връзка с условията по кредита, включително и със състоянието на валутата на същия към момента на сключване на договора и валутните рискове. В клаузите на процесния договор за кредит е предвидено погасяването на кредита да става във валутата на кредита. С тях се дава и информацията на потребителя за валутния риск, който договореният кредит в чужда валута крие. Освен това към датата на сключването на всеки от процесните договори, швейцарският франк е имал стабилен курс. Съдът на ЕС е на същото мнение, както и най-новата практика на ВКС.

В заключение изтъква факта, че видно от постановените актове на СЕС, банката следва да информира кредитополучателя, чрез данни, с които разполага към момента на преговорите и на сключване на договора за кредит. Евентуалните прогнози банката прави единствено и само въз основа на реалните финансови показатели към момента на сключване на договора. Към 13.05.2008г. не е налице тенденция на поскъпване на франка, която да бъде предоставена на кредитополучателя, а напротив, от данните е видно, че тенденцията е била към поевтиняване на швейцарския франк. Въпреки това, кредитополучателите са предупредени, че съществува вероятност франкът да поскъпне, като са предупредени и за икономическите последици от евентуалното поскъпване. Поради което не следва да се стига 2 до злоупотреба с потребителски права и при всеки повод да се твърди „кредитополучателят не е разбрал". Не е прехвърлен целия риск на кредитополучателя. При понижаване на курса, рискът остава за банката. Съдът неправилно е приел, че капитализирането на суми се явява начисляване на „лихва върху лихва, което било допустимо само между търговци. Съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ лихва се дължи само ако е уговорена. ВКС посочва „Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, която е елемент на дълга от момента на възникването му". В този смисъл не е налице лихва върху лихва и не е налице анатоцизъм, а капитализация. Налице е и неправилно постановено решение в тази част, поради грешна преценка на фактите и сумите. Съгласно последното от допълнителните споразумения се капитализират не само лихви в размер, но и просрочена главница и такси. Не може да се твърди, че капитализиране на такса е лихва върху лихва. Моли да бъде допусната експертиза, с която вещо лице да даде заключение за прогнозен курс на швейцарския франк по месеци до 2046 г., което се равнява на 300 месеца напред, какъвто е срокът на процесния договор. Претендира разноски.

Жалбоподателите-ответници Р. И. Е., И. П. П. и М. Н. Е. оспорват решението в неговата осъдителна част и молят съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове.

Посочват, че съдът е приел, че се дължат 57 582, 24 шв. Франка като главница (при изключването на допълнителните споразумения), като е счел искът за основателен и доказан до тази сума, но без да е уважил възраженията за давност и това за прихващане с оглед направените плащания на основания липсващ погасителен план и плащания основани на изключените допълнителни споразумения. Съдът е приел е, че възраженията за оспорване на авторството на представените нот. покани не са доказани, както и че с представените цесии вземането е валидно прехвърлено от Банката на Бългерийн ритейл сървиз като не уважил възраженията за т. нар. „непроводимост“ на прехвърлените вземания предвид липсата на уведомяване още за първата цесия.

Изтъкват факта, че главницата е погасена с изтичане на 5 годишна давност, а лихвата с изтичане на 3 годишна давност. (Това има значение по отношение на вноските образувани от главница и лихва, но вероятно поради липса на подписан погасителен план ищецът има иск само за главницата). Погасителната давност се прилага от момента, в който вземането е станало изискуемо (тук е моментът ищецът да посочи от кога счита вземането си за изискуемо). В тази връзка са направили искане в молбата от 18.02.2020г. вещото лице да изчисли главницата и лихвите - да даде заключение за размера за главницата за периода от 10.02.2012г. до 11.11.2012 и за размера лихвите за периода 10. 11. 2012 г. -11.11.2015 г., които считат за погасени по давност. Считат, че са налице императивни правни норми, които съдът следва да приложи и молят за изготвяне на нов доклад в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК, в който да им бъдат дадени указания относно възражението за давност.

Освен това съдът неправилно не е уважил възраженията за прихващане с платените суми по липсващ погасителен план и платени суми по недействителни допълнителни споразумения (вкл. и че са сключени с БРС, която не е страна по кредита и за което твърдят, че не е 3 придобила първоначално вземането) и при недопустимо „превалутиране“. Допълнителната ССчЕ твърди, че са платени 19 140, 75 евро, които при липса на погасителен план, е трябвало да бъдат отнесени към главницата. Евентуално съдът е следвало да даде указания в доклада по направеното възражение, а не да го игнорира в решението си като неопределено.

Оспорват валидността както на първата, така и на втората по време "обратна" цесия.

Оспорват авторството на подписите, положени върху договора, а щом не е установено, че документите са подписани от тях, то е опровергано тяхното авторство. Особено категорично това се отнася за М. Е.. Съдът неправилно приложил и материалния закон относно дължимостта на такси за услуги, които не са извършени - такса за управление, такса за застраховка. Според актуалната съдебна практика за неизвършени услуги не следва да се начисляват такси, независимо дали произтичат от договора. Молят да бъде допусната допълнителна ССчЕ, която да даде заключение какъв е размера на платените от тях суми от т.нар. „служебно превалутиране“ в сравнение с първоначалния курс при сключване на договора.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от „Юробанк България" АД срещу Р. И. Е., И. П. П. и М. Н. Е. , с правна квалификация чл.430 ТЗ вр.чл.86 ЗЗД.

Банката твърди, че между нея и Р. И. Е. и И. П. П., като кредитополучатели, е сключен договор за потребителски кредит HL 33832/21.02.2008г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди, в размер на равностойността в швейцарски франкове в размер на 82 000 лв. а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл. 3 от договора те дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 5.65 пункта. Крайният срок за погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви, е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 27.02.2008г. Страните подписали допълнителни споразумения от 31.03.2009г.

30.04.2010г. 29.08.2011г. и 31.10.2012г., към договора за кредит. С договор за встъпване в дълг от 10.10.2012 г. на основание чл.101 ЗЗД М. Н. Е., ЕГН ********** встъпила като съдлъжник по всички задължения, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008г. Съгласно чл.3 ал. 2 страните се споразумели за изпълнението на всички задължения по договора за кредит страните да отговарят солидарно. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 09.04.2008г.

„Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК 000694749 (сегашно „Юробанк България" АД), в качеството си на кредитор, прехвърлило на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД вземанията си по Договор за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008г. ведно с 4 прилежащите му споразумения. С Договор за обратна цесия от 25.10.2017г. „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, прехвърлил обратно на „Юробанк България" АД, цедираните преди това от банката вземания по Договор за потребителски кредит № HL 33832/21.02.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници Р. И. Е., И. П. П. и М. Н. Е.. С нотариални покани с рег.№2355/07.08.2018 г„ том II, акт № 139, per. № 2357/07.08.2018 г. том II, акт № 141 и per. № 2359/07.08.2018 г„ том II, акт № 143 на нотариус А. Г. с per. № *** и район на действие PC - София, връчени лично на длъжниците, съответно на 17.09.2018 г. и на 21.09.2018 г., те са уведомени, че вземанията по договора за кредит, прехвърлен на „БЪЛЕЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г.