Решение № 976 от 28.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пловдив, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330200697 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0435-000568/09.01.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 02 при ОД на МВР Пловдив, с което на П. А. К., с ЕГН: ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката П. К. в жалбата си и в депозирано от процесуалния й представител становище не оспорва по същество вмененото й нарушение.

Излага аргументи за квалифициране на случая като маловажен и прави искане за отмяна на Наказателното постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуалния й представител, който поддържа направеното в жалбата искане по мотивите, подробно изложени в писменото становище към нея. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 02 1

Пловдив, в депозирано до съда молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено до минимално определения в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет размер. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 24.12.2024г. на жалбоподателката П. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бланков № 945556/24.12.2024 год., за това, че на 24.12.2024г. около 14:30 часа в гр.Пловдив, ул.“Преслав“ № 4, посока от юг на север, същата като водач на лек автомобил „Мицубиши Еклипс“ с рег.№ *******, лична собственост, управлява МПС на територията на Република Българи със СУМПС № ************* от Кралство Великобритания, като СУМПС не е издадено от държава членка на Европейския съюз или от друга държава страна по споразумение за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. След направена справка било установено, че водачът е повече от три месеца в страната, като влязъл в страната на 04.05.2024г., видно от справка граничен контрол, ОДЧ на Второ РУ Пловдив.

Прието било и описано в АУАН, че по този начин жалбоподателката К. е нарушила разпоредбата на чл.162, ал.1, чийто текст е цитиран, но без да е посочен нарушения нормативен акт.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП на К. било наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

2

На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, Съдът е на становище, че правилно актосъставителя и наказващия орган са квалифицирали поведението на жалбоподателката в нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, съгласно който българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В случая К. притежавала СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания, която не е член на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Жалбоподателката е влязла в страната на 04.05.2024г. и за нея като водач на МПС е съществувало задължение в рамките на три месеца от влизането й в страната, ако желае след изтичането им да управлява МПС, да подмени чуждестранното свидетелство с българско. К. не е сторила това, като на 24.12.2024г. в гр.Пловдив на ул.“Преслав“ № 4, посока от юг към север при управление на лек автомобил „Мицубиши Еклипсе“ с рег.№ *******, е нарушила горецитираното правило за поведение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, за което правилно административният орган е счел същата за неправоспособен водач и е ангажирал административнонаказателната й отговорност на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Въпреки безспорно установеното нарушение, Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП, констатира допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на оспорения административен акт. Такова процесуално нарушение е липсата на задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещ законните разпоредби, които са нарушени. В процесният АУАН за така даденото описание на нарушението, актосъставителят е посочил като нарушена разпоредбата на чл.162, ал.1, чието съдържание е възпроизвел в своя акт, но не е посочил от кой нормативен акт е нарушената правна норма.

Дадено е само цифрово изражение на правната квалификация, което следва да бъде приравнено на липса на правна квалификация. Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените такива, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е 3 лишено от възможността да разбере каква е правната квалификация, дадена по описаните в обстоятелствената част факти, свързани с извършеното нарушение. Допусната нередовност на АУАН не може да бъде саниран с отстраняването й при издаване на оспореното НП, независимо от възможността за приложението на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

По изложените съображения, Съдът прие да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, като видно от представения договор за правна помощ и съдействие, удостовереното възнаграждението в размер на 800 лв. е платено в брой.

Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 400 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0435-000568/09.01.2025 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, РУ 02 при ОД на МВР Пловдив, с което на П. А. К., с ЕГН: ********** на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на П. А. К., с ЕГН:

********** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5