Определение № 4255 от 17.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4255 гр. Варна, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501855 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. No 67844/01.08.2025г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано заедно от Светослав Николаев Николов и Н.

М. Л., срещу Определение No 10081/ 23.07.2025г. , постановено по гр.д. 9330 / 2025г. по описа на РС -Варна, 51-ви състав, с което са приети за недопустими, оставени са без разглеждане и е прекратено производството по делото по ОТНОШЕНИЕ на предявените осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на Я. С. Я., ЕГН:

**********, адрес: гр.В. ул.Г В. № бл. **, ет. *, ап. * да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, сума в размер на 1806.24 лева, от които: Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер 426.68 лева; Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1379.56 лева, дължими по Договор за потребителски кредит № ***************г., сключен между страните, ведно законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда до изплащане на вземането, на основание чл.130 от ГПК.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че обективното съединяване на установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК и осъдителен иск за друго вземане срещу същия ответник извън предметния обхват на издадената заповед за изпълнение е допустимо, тъй като в ГПК липсва изрична разпоредба, която да забранява това, съответно приложение намира общото правило на чл. 210, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че исковата молба е подадена след едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вследствие на което издадената заповед за изпълнение е обезсилена, което обуславя наличието на правен 1 интерес от предявяването на осъдителен иск относно вземанията на дружеството, за които е било отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение. Моли за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството по гр.д. 9330 / 2025г. по описа на РС -Варна, 51-ви състав, е образувано по искова молба, депозирана от жалбоподателя, с която същият е предявил срещу Я. С. Я., ЕГН: **********, адрес: гр.В. ул.Г В. № бл. **, ет. *, ап. *, установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 5433 / 2025г. на ВРС, кумулативно обективно съединен с осъдителни искове за сумите, за които с разпореждане по същото заповедно производство, заявлението е частично отхвърлено. Всички вземания, предмет на исковото и заповедното производство са по Договор за потребителски кредит No 30042615593/ 17.02.2020г., сключен между страните.

Установителният иск е предявен в предвидените срокове, след като кредиторът е уведомен за депозирано в срок възражение срещу издадената заповед. Осъдителните претенции не са заявени за разглеждане в рамките на едномесечения срок по чл.415 ал.4 вр. ал. 3 вр. чл. 415 ал.1 т.3 ГПК. Указанията на заповедния съд в тази насока, дадени с разпореждане No 21735 / 28.05.2025г., са получени от заявителя на 02.06.2025г., а исковата молба е депозирана едва на 23.07.2025г.

С разпореждане No 302284/23.07.2025г. исковият съд е оставил без движение производството по гр.д. 9330 / 2025г. на ВРС в частта по предявения установителен иск с указания за заплащане на дължимата държавна такса и едновременно с това, с обжалваното определение е приел осъдителните искове за недопустими и е прекратил производството по делото. Мотивите, на които се позовава ВРС са в насока, че в исковото производство по чл.

422 от ГПК е допустимо да се предявят само установителни искове за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и то на същото основание, от които произтичат тези вземания. Допустимо е предявяване в евентуалност на осъдителни искове за същите вземания, но произтичащи на друго основание. Според ВРС е недопустимо кумулативното съединяване на осъдителни искове, за които е отхвърлено заявлението на ищеца с установителните по чл. 422 от ГПК.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Съобразно разрешението по т.11 б.“б“ от Тълкувателно решение No 4/2013г., ОСГТК, ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл.210, ал.1 ГПК, насрещен иск – чл.211 ГПК, инцидентен установителен иск – чл.212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че приложението на 2 правилата за първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск.

В конкретния случай, предявените установителен иск и осъдителни такива са заявени с една искова молба срещу същия ответник, подсъдни са на същия съд и подлежат на разглеждане по един и същи ред, т.е. налице са предпоставките по чл. 210 ал.1 от ГПК и в същото време не са налице изключенията по ал.2, които да обусловят и разделянето на производството.

Не се спори от ищеца, че осъдителните претенции са заявени извън срока по чл. 415 ал.4 от ГПК, поради което и за същите се дължи държавна такса в пълен размер от 4%. Това обстоятелство, обаче, не изключва възможността страната да ги заяви кумулативно да бъдат разгледани с предявения установителен иск, още повече, че всички искове са за вземания, възникнали по повод на един и същи договор за потребителски кредит.

Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В настоящото производство съдът не присъжда сторените съдебноделоводни разноски, доколкото същите следва да се присъдят с окончателния акт на първоинстанционния съд.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение No 10081 / 23.07.2025г. , постановено по гр.д. 9330 / 2025г. по описа на РС -Варна, 51 състав.

ВРЪЩА делото на РС - Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 274 ал.3 и ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3