Решение № 215 от 24.07.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Казанлък, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. М. при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от М. Г. М. Административно наказателно дело № 20265510200400 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Х. И. Д. против Наказателно постановление №26-0284-000335/ 18.03.2026 г., издадено от Началник група при ОДМВРСтара Загора, РУ-Казанлък, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание- глоба за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, в размер на 51.13 евро/100.00 лева.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. В нея се твърди, че автомобила е бил паркиран вдясно по посока на движението, без да препятства преминаването на останалите участници в движението. Навеждат се възражения и относно приложението на санкционната разпоредба на чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, доколкото в наказателното постановление липсват твърдения и доказателства за създадена пречка за другите участници в движението. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адвокат Р. К., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, но чрез юрисконсулт депозира писмено становище.

Съдът, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и писменото становище на наказващия орган и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 31.01.2026 г. в 11:38 часа полицейските служители при РУ-Казанлък М. И. М. и Д. Д. Р. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата. След получен сигнал посетили паркинг, находящ се 1 в гр. Казанлък, на бул. „Александър Батенберг“ №111.

При извършената проверка установили лек автомобил „.......“, с рег.

№......., който според възприетото от контролните органи на горепосочените дата, час и място, престоявал на място, където създавал пречка за движението на останалите моторни превозни средства.

Водачът не се намирал в автомобила. Констатираното било документирано чрез заснемане на автомобила. На предното стъкло на същия бил поставен фиш за наложена глоба по реда на чл.186, ал.3 ЗДвП.

След явяването на собственика на автомобила и оспорване на констатациите административно-наказателното производство продължило по общия ред на ЗАНН.

На 16.02.2026 г. свидетелят М. И. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 4785903, в който било прието, че на 31.01.2026 г. около 11:38 часа Х. И. Д. в гр. Казанлък на бул. ,,Княз Александър Батенберг‘‘, на паркинг северно от номер 111, в посока запад-изток е паркирал МПС- „.......“ с рег. №......., което е собственост на Тихомир Д. И. ЕГН **********, като паркирал автомобила на стеснен участък от паркинга, с което създал пречка на останалите водачи на МПС, с което нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено оспореното Наказателно постановление №26-0284-000335/ 18.03.2026 г., с което при идентично описана фактическа обстановка административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателя е нарушил чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, като му е наложил глоба в размер на 51.13 евро/100.00 лева.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите М. И. М. и Д.

Д. Р..

Свидетелят М. заявява, че автомобила е бил спрян на стеснен участък от паркинга и е пречел на движението и паркирането на останалите автомобили, поради което бил съставен фиш, а впоследствие и акт след оспорването му.

Посочва, че на място е бил подаден сигнал от гражданин, както и че са изготвени снимки на автомобила.

Свидетелката Р. сочи, че служителите били изпратени по сигнал за няколко автомобила, като след извършената проверка констатирали нарушенията, които описали в акта. Потвърждава, че първоначално на автомобила било оставено уведомление за наложен фиш, а след явяването на собственика и попълване на декларация относно водача му, бил съставен АУАН.

От представения снимков материал/л.32 от делото/ се установява местоположението на процесния автомобил към момента на извършената проверка. От същия е видно, че автомобила е паркиран вдясно по посока на движението, като в непосредствена близост са паркирани и други моторни превозни средства, а насрещната лента за движение остава свободна.

Приобщените писмени доказателства по делото съдът ползва при постановяване на решението си, доколкото същите са относими към предмета на доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните 2 правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, в предвидените от закона срокове и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с компетентността на органите или със сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. Независимо от това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради неправилното приложение на материалния закон.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е прието, че е паркирал автомобила си на място, на което същия създава пречка за движението.

Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива пътен знак или сигнал.

Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Посочената санкционна норма предвижда административно наказание за водач, който наруши правилата за престой или паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.

Следователно непосредствената опасност за движението представлява елемент от фактическия състав на административното нарушение по чл.180, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП и подлежи както на описание в акта и наказателното постановление, така и на доказване в съдебното производство.

В процесния случай както в АУАН, така и в наказателното постановление е прието единствено, че автомобила е бил паркиран на стеснен участък от паркинга и е създавал пречка за движението. Липсват каквито и да било фактически констатации, че вследствие на начина на паркиране е възникнала непосредствена опасност за движението, както и конкретно описание в какво се е изразявала подобна опасност.

Само по себе си твърдението, че автомобила е създавал пречка за движението, не е достатъчно за приложението на чл.180, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Законодателят ясно е разграничил хипотезите на „пречка за движението“ и „непосредствена опасност за движението“, като за реализиране на административно- наказателната отговорност по цитираната санкционна разпоредба е необходимо наличието именно на втория съставомерен резултат.

Липсата на изложени фактически обстоятелства относно този елемент от състава представлява нарушение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като наказаното лице не е могло да разбере въз основа на кои конкретни факти административно-наказващия орган е приел, че е осъществен именно квалифицирания състав на чл.180, ал.1, т.1, предл.

3 второ от ЗДвП.

Събраните в съдебното производство доказателства не могат да санират този порок. От показанията на разпитаните свидетели се установява единствено, че според тях автомобила е пречел на движението и паркирането на останалите автомобили. Не се установяват конкретни факти, обосноваващи извод за възникнала непосредствена опасност за движението. Същият извод следва и от представения снимков материал, от който се установява единствено местоположението на автомобила. От снимките не се установява той да е блокирал изцяло платното за движение или да е препятствал преминаването на останалите участници в движението по начин, пораждащ непосредствена опасност.

Следва да се отчете и обстоятелството, че непосредствено след констатиране на нарушението контролните органи са приложили процедурата по чл.186, ал.3 от ЗДвП, като са съставили фиш в отсъствие на водача. След оспорването му правилно е било приложено правилото на чл.39, ал.3 от ЗАНН и административно-наказателното производство е продължило по общия ред чрез съставяне на АУАН. Самото развитие на производството е законосъобразно и не опорочава административно- наказателната процедура.

Незаконосъобразността на наказателното постановление произтича от неправилното приложение на материалния закон и липсата на описание и доказване на всички елементи от състава на административното нарушение, за което е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

Поради изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0284-000335/ 18.03.2026 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Х. И. Д., ЕГН **********, на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, предл. второ от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4