Протокол № 672 от 28.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 672 гр. Пазарджик, 28.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600788 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-частен тъжител Н. И. Ц. , редовно призована, не се явява. За нея се явява повереника й адв. М. М., надлежно упълномощен, представя пълномощно.

Подсъдимият Н. Г. Б. се явява в съдебната зала, редовно призован. За него се явява адв. В. И., надлежно упълномощен, представя пълномощно.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА

И СЕКРЕТАРЯ.

1

СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Адв. М.: Не желаем да приключваме делото със спогодба.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.

А д в . М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба.

Нямам доказателствени искания.

Адв. И.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

А д в . М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите жалбата.

Съображенията ми за това са следните. Относно оправдателната част, считам, че същата е постановена в нарушение на събраните по делото доказателства, а така също и в нарушение на задължителната тълкувателна практика на Постановление № 3/1979 г., т. 15 в която точка изрично ВС указва /цитира/. В тази връзка Ви моля да имате предвид СМЕ на д-р M., където в лист за преглед в спешно отделение е изрично е посочено, че основната диагноза е мозъчно сътресение. В последствие лист за консултация от неврохирургия, д-р Н. също приема, че е налице основна диагноза „мозъчно сътресение без открита вътремозъчна травма“. В тази връзка, от снетата анамнеза се установява, че тъжителката се оплаквала от главоболие, световъртеж, шум в ушите, гадене без повръщане и т.н. В съдебно заседание, на зададен въпрос на вещото лице /на лист 5 от протокола/, налице ли са симптоми, които показват мозъчно сътресение, вещото лице отговаря: „Да, те са относими към мозъчно сътресение – лекостепенно.“ „ Само, че липсва основен признак. За да има мозъчно сътресение, трябва да има загубата на съзнание или степенно разстройство.“ Ноторно е, че загубата на съзнание вече касае средна телесна повреда, каквото обвинение практически няма предявено. От друга страна, той сочи това като основен критичен признак в резултат на функционално динамично нарушение на мозъчната дейност. При съобразяване на задължителната съдебна практика, в същата въобще не се правят такива разграничения при квалификацията и при такива обективно дадени данни, 2 касаещи мозъчно сътресение, нито става въпрос да е лекостепенно, достатъчно е да се установи и да се диагностицира именно по този начин, съобразно симптомите. В този смисъл, аз считам, че съда, като не е съобразил в тяхната съвкупност представените писмени доказателства, респективно като е ценял заключение, което вещото лице потвърждава, а именно, че е налице дори лекостепенно разстройство, е оправдал подсъдимия по така предявеното обвинение и което лично за мен е най-абсурдно, че това е била основна водеща диагноза, още в спешното отделение, насочена е към невро хирургия, дори са й предлагали да остане в отделението, но така или иначе неврохирургът също е възприел тази основна диагноза. В този смисъл аз моля да отмените присъдата в тази част и да бъде признат за виновен и респективно да бъде изменено наложеното наказание, именно, че е причинена да кажем комплексна лека телесна повреда заедно с останалите, касаеща също мозъчното сътресение, което е претърпяла пострадалата. В останалата част считам, че РС неправилно е приложил материалния закон относно множество престъпления, а именно относно престъплението обида. В конкретния случай, като разгледате фактологията, респективно се установява, че не е нанесена една обида. В сравнително кратък период от време са нанесени няколко обиди, по-скоро сме изправени в хипотезата на чл.26 - продължавано престъпление.

Тази квалификация намира пряко значение относно определяне на наказанието, тъй като съдът като е приел, че е налице множество престъпления по чл. 23, е приложил разпоредбата, като частично е намалил наказанието, приемайки, че трябва да бъде понесено наказание „глоба“, го е намалил от 1000 лв. на 500 лв. Имах предвид, че като крайно наказание е определил 500 лв. намалявайки 1000 лв. на 500 лв., преценявайки го частично. Моля уважаемия съд да съобрази Тълкувателно решение № 2/2010 г., което в мотивната си част прави изрично разграничение между чл. 23 и продължаваната престъпна дейност /цитира/. Т.е. в конкретния казус би следвало да се приеме, че с оглед нанесените отделни обиди като съдържание, към едно и също лице, каквато е пострадалата, в кратък период от време, става въпрос за продължавало престъпление. Тъй като, тук пак ще се позова на мотивите на въпросното тълкувателно решение, за да даде тълкуването и да направи разграничение между множество престъпления, респективно продължавана дейност, се позовава на чл. 9, ал. 1, няма да го цитирам, но там става въпрос за деяние, действие или бездействие, т.е. законодателя 3 употребява единствено число. В конкретния случай сме изправени пред отделни деяния. Дори ако прочетем внимателно присъдата, се говори за „обиди“, т.е. не се приема, че става въпрос за една обида, за да се наложи едно наказание и да се приеме, че тази една обида представлява продължавана престъпна дейност с другото повдигнато обвинение. Дори в тази диспозитивна част, съдът едва ли не подсъзнателно разбира, че става въпрос за повече обиди, но вместо да приложи като за продължавано престъпление и да наложи наказанието при условията на продължавано престъпление, той го разглежда, че е налице множество престъпления. Ако отворим разпоредбата на чл. 26, виждаме, че изрично е казано, че тази разпоредба изключва приложението на чл. 23 до чл. 25, а там е предвидено, че когато има множество престъпления, т.е. не е продължавана престъпна дейност, може да се присъедини частично присъдата, както е в конкретния случай, според мен е абсолютно незаконосъобразно направено. Прилагайки по този начин закона, без да съобрази фактологията, без да съобрази задължителната съдебна практика, цитирана от мен, съдът е приел, че е налице множество престъпления, а не че има едно извършено престъпление. В този смисъл, аз Ви моля да измените присъдата по начина по който съм пледирал пред Вас в самата въззивна жалба, т.е. да се наложи максимално високото наказание, както по отношение на леката телесна повреда, така и обидите, като в тази връзка аз Ви моля да приемете като отежняващи вината обстоятелства при които са извършени престъпленията. Т.е. подсъдимия навлиза в имота на подзащитната, въоръжен с кол, където й нанася побоя, така както е разписан и то на границите на средна телесна повреда като тежест и комплексност на нанесените телесни увреждания и отделно в дома й, в двора й, й нанася тези тежки обиди, които са аргументирани, което разкрива значително по-висока степен на обществена опасност, което изключва наказанието така, както е наложено от първоинстанционния съд, т.е. към минимума, с частично намаление, което не изпълнява и целите, да бъде указано въздействие, да има и предупредително въздействие, а не бива да пренебрегваме и факта, че престъплението е по отношение на жена. Моля да се присъдят разноски.

Адв. И.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение въззивната жалбата и да оставите в сила присъдата на РС - Пещера, която аз считам за справедлива, законосъобразна и обоснована. По отношение на изпадането в безсъзнание, което колегата смята, че неправилно съдът е приел, 4 че няма такова нещо, т.е. че липсва мозъчно сътресение, аз смятам, че първо ще се позова на това, че съдебно – медицинското удостоверение е издадено от лечебното заведение в което работи самата тъжителка. Това може и да няма никакво значение, но у клиента ми изникнаха съмнения, че това, което е отразено в него, може и да не е много обективно. Експертизата на психиатъра, мисля че беше M., много подробно и съвсем обосновано обясни механизма на изпадане в безсъзнание. Доколко е възможно тя да се получила мозъчно сътресение, от видеозаписа става ясно, че веднага след инцидента, тя веднага се качва в колата и тръгва. Човек, който има мозъчно сътресение, не се качва да шофира веднага след това. Затова, аз ви моля да приемете, че правилно съдът е постановил оправдателна присъда в тази част. Правилно според мен е постановил и оправдателна присъда за част от обидните думи, които няма да цитирам. Глобата също смятам, че правилно е постановил, защото освен всичко останало, човекът няма и доход. За продължаваното престъпление смятам, че колегата не е прав. Доколкото си спомням дефиницията на чл. 26 от НК, освен, че трябва да има еднородност на вината и няколко акта, мисля, че и продължителен период от време, ако не се лъжа. Вие познавате текста подобре от мен, а тук говорим за неща, които се случват в рамките на няколко минути. Моля да присъдите направените по делото разноски пред тази инстанция.

А д в . М. /реплика/: Цитира се чл. 26 от НК. Моля да съобразите поведението на подсъдимия през целия процес, той категорично отказва каквато и да е вина, напротив, пледира самозащита при положение, че е влязъл в имота на тъжителката с кол и й е нанесъл побой и обиди. Това според мен разкрива както висока обществена опасност на личността му, така и на начина по който са извършени престъпленията.

Адв. И. /дуплика/: Този кол, който той го носи, той е обяснил много добре защо го носи. Отишъл е с кола да оправи някакъв кабел, който минавал по стената на неговата къща в двора на тъжителката. А тя самата се вижда как агресивно тръгва към него. Просто си го е изпросила, така да го кажем.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Н. Г. Б.: Тази жена ме тормози от 2-3 години. Тя ме нападна умишлено, аз се защитавах. Никъде не се доказа, че аз съм я удрял с юмруци. Това са лъжи.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Н. Г. Б.: Искам да си остане тази 5 присъда.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6