Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 08.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 378/2026
Вид
Решение № 254
Подписан
08.10.2026
Състав
Мария Янева Блецова Калцова, мл.с. Юлия Иванова Славова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Семеен кодекс
  • чл.23 · Семеен кодекс
  • чл.23, ал.1 · Семеен кодекс
  • чл.32 ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. С., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500378 по описа за 2026 година Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба депозирана от адв.Р., в качеството и на пълномощник на П. Г. Д., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 29 – Д - 24 против решение № 489/26.05.2026г. по гр.д. № 4999/2025г. на РС – С., с което е бил отхвърлен предявения от П. Г. Д. срещу Д. Г. К. по чл.23 от СК за признаване за установено, че П. Г. Д. е собственик на придобити с лично имущество 9/10 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, с административен адрес гр.С., кв.М. 12 вх.Б, етаж 1, обект 12 за търговска дейност с площ от 56.14кв.м., поради частична трансформация на лични средства от Д. по време на брака му с ответницата в размер на 52750лв от дарение и 5891.50лв. спестявания от упражняваната от него професия;

1 е била допусната съдебна делба между П. Г. Д. и Д. Г. К. по отношение недвижим имот: представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***Л3.12, с административен адрес: град С., община С., квартал „М.” № 12, вход „Б”, етаж 1, обект 1 2 с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейнос, при квоти от правото на собственост – 1/2 идеална част за П. Г. Д. 1/2 идеална част за Д. Г. К..

Решението е обжалвано изцяло като необосновано, немотивирано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуален закон.

Въззивникът посочва, че съдът не е извършил комплексна оценка на събраните в хода на делото доказателства, тълкувал е едностранчиво установените данни, игнорирал е доказателства установяващи твърдяната от ищеца частична трансформация на средства – извършеното дарение от майката на жалбоподателя, които са послужили за погасяване на заема, с който е бил закупен имотът. Решението било немотивирано. Не било ясно въз основа, на кои доказателства съдът е направил правните си изводи.

Жалбоподателят отново излага твърдението си, че е закупил процесния имот за сумата от 33 000.00 евро / 64713.00лв. след като е теглил банков кредит в размер на 60 000.00лв., който трябвало да върне на 84 бр. вноски. На 13.03.2025г. той получил дарение от майка си на стойност 52 750.00лв., които изцяло превел за погасяване на тегления преди това кредит, с който бил закупен имотът. Дарението било извършено с цел да се погаси вече изтегленият заем. Страната твърди, че имотът е закупен именно със средствата от извършеното дарение, тъй като с тях е бил погасен кредитът към банката послужил за заплащане на продажната цена. Тъй като жалбоподателят бил вложил личните си средства за погасяване на кредита за закупуване на имота, било налице трансформация на лично имущество.

Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда, че не е оборена презумпцията за съвместен принос. Съдът не бил изложил мотиви относно представения договор за дарение и неговото значение. Още към момента на придобиване на имота той бил финансиран с лични средства на жалбоподателя, а банковият кредит бил само временен, технически посредник, докато ищецът се сдобие с 2 цялата необходима сума. Обжалваното съдебно решение било постановено в разрез с установената съдебна практика. В решенията си ВКС приемало, че когато придобиването на вещи или вещни права е по време на брака, но със средства придобити от дарение, наследство или друго лично имущество по смисъла на чл.22 от СК, приносът е изключен и е налице основание за пълна или частична трансформация съгласно чл.23 от СК.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъде признато за установено по отношение на ответницата К., че ищецът Д. е собственик на придобито с лично имущество 9/10 ид.ч. от правото на собственост на недвижим имот с идентификатор ***Л3.12. Иска се да се допусне делба на процесния имот при квоти от правото на собственост – 9/10 ид.ч. за ищеца Д. и 1/10 ич. за ответницата К.. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от адв.В. С., пълномощник на Д. Г. К., ЕГН ......., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в унисон със събраните по делото доказателства. Страната изтъква, че съдебното решение е много добре мотивирано и че страните не са постигнали споразумение поради твърде високите изисквания на жалбоподателя. По предявения иск по чл.23 от СК се посочва, че е безспорно установено, че процесният имот е бил закупен по време на брака на бившите съпрузи, в режим на СИО, както и че презумпцията за съвместен принос не е била опровергана. Към момента на закупуване на недвижимия имот не било доказано влагане на лични средства на ищеца. В практиката си ВКС приемало, че когато по време на брака се погасява общо задължение с лични средства на единия съпруг, не възниква трансформация на лично имущество в правото на собственост, не се увеличава делът от правото на собственост на единия съпруг.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие адв.Р., която заявява, че поддържа 3 въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.

Претендира разноски за двете инстанции. Моли съдът подробно да разгледа събраните п оделото доказателства.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.В. С., който оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 01.06.2026г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 08.06.2026г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред РС – С. е бил предявен иск по чл.23, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на въззиваемата страна, че придобития по време на брака недвижим имот

– търговски обект с идентификатор

***Л3.12, с административен адрес: град С., община С., квартал „М.” № 12, вход „Б”, етаж 1, обект 12 е лично имущество на въззвника.

Разпоредбата на чл.23, ал.1 от СК предвижда, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. За да се уважи така предявеният иск е необходимо да се докаже придобиване на имота по време на брака ( което е безспорно), както и заплащането му изцяло с лични средства на ищеца/въззивник. Трансформацията на личните средства е необходимо да е извършена към момента на придобиване на имуществото, тъй като в СИО съсобствеността възниква именно към момента на придобиване на дадено имущество (ако няма разделност).

4

В практиката си ВКС има постановено тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК, което касае и настоящия случай. В т.4 от ТР е прието, че при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщане е поето солидарно, за задоволяване нуждите на семейството – чл.32 ал.2 СК , респ. чл. 25 ал.2 СК от 1985 г./ отм./ между съпрузите възникват облигационни отношения и в този случай, изплащането на цената с лични средства на единия съпруг не променя възникналото в режим на съпружеска общност вещно право. Преведено към настоящия казус горното означава, че тъй като процесният имот е бил закупен с парични средства по теглен по време на брака, за нуждите на семейството паричен заем от банкова институция, по – късното погасяване на този заем, макар и със средства дарени само на единия съпруг, но по време, в което бракът на съпрузите не е бил прекратен, не води до трансформация на лично имущество и до придобиване на по – голям дял от правото на собственост за съпруга погасил чрез лично дарение банковия заем.

Съдът намира, че не е необходимо да коментира останалите съображения изложени от жалбоподателя за произхода на средствата и момента на превод на погасителната вноска (след получаване на дарението от майката на ищеца), тъй като по същество те не могат да променят осъществените факти – теглене на банков заем по време на брака, закупуване на процесния имот по време на брака със заплащане на продажната цена със средствата на получения заем, погасяването на заема по време на брака.

Всички тези данни сочат, че сме изправени пред хипотеза в правото, по която има произнасяне с ТР на ВКС, която практика е задължителна за съдилищата.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото се дължат разноски на въззиваемата страна. Тя е доказала заплащане на 1000.00 евро адвокатско възнаграждение, което следва да и се присъди.

Ръководен от гореизложеното съдът,

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 489/26.05.2026г. по гр.д. № 4999/2025г. на Районен съд – С..

ОСЪЖДА П. Г. Д., ЕГН ********** от гр.С., кв. „Д.“, № 29 – Д – 24 да заплати на Д. Г. К., ЕГН ........ деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 1000.00 (хиляда) евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6