Определение № 1877 от 26.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1877 гр. София, 26.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Б. Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20231100600877 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение от 18.10.2022 г. по НЧД № 8932/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 101-ви състав, е отменил постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 22.03.2022 г., изведено от канцеларията на 23.03.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 396/2021 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 25696/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и е върнал делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

Срещу така постановеното определение на СРС е подаден протест от прокурор при СРП. В същия се твърди, че разследването по досъдебното производство е проведено всестранно, обективно и пълно и не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Сочи се, че постановлението на прокурора при СРП почива на съвкупен анализ на събраните по досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и е мотивирано. Изтъква се, че по досъдебното производство са извършени всички възможни действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина и установяване на фактическата обстановка, поради което не се налага извършване на допълнителни действия по разследването, както и че не е налице непълнота или противоречие между 1 събраните доказателства. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния въззивен протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;

(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т.е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т.н.

Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства (в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния 2 процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и пр.).

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща въпросите, съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалия/ощетеното юридическо лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 243, ал. 8 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнала до правилни и обосновани от доказателствената съвкупност по делото фактически и правни изводи.

Първият съд е приел, че е налице основание за отмяна на постановения по същество прокурорски акт, изразяващо се в неизчерпване на потенциала за събиране на нови доказателства, а именно неизясняване на обективната фактическа обстановка пълно, всеобхватно и обективно, съобразно стандарта на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК. Приел е, че следва да бъде изяснен моментът на поставяне на помощни средства (белезници) на пострадалия и начинът, по който е станало това, чрез провеждане на допълнителни разпити на свидетелите, възприели момента на поставяне на помощните средства – свидетелите Ш. и Б.. Преценил е, че е наложителен и допълнителен разпит на пострадалия, с оглед изясняване 3 на твърденията му, че е бил отведен в съседна стая, в която му е бил нанесен побой, като в хода на разпита му пострадалият следва да опише къде се е намирала въпросната стая, какво е имало в нея, което да му е направило впечатление, с оглед проверка на показанията му.

Аргументирал е, че с оглед изясняване на обективната истина се явява наложително да бъде установен и разпитан, в процесуалното качество на свидетел, личният лекар на пострадалия В., като същият следва да отговори на въпросите, посетил ли го е пострадалият на инкриминираната дата, какво е съобщил пред него, имало ли е наранявания по тялото на пострадалия, какви обяснения е дал пострадалият пред него. Посочил е, че за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е необходимо да се установят лицата, които са влизали в стаята, в която първоначално В. е бил отведен, и същите да бъдат разпитани с оглед възприетите от тях факти и обстоятелства. Приел е, че е необходимо да бъде разпитан, в процесуалното качество на свидетел, и Я.Т., който е удостоверил с подписа си отказа на В. да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение, с оглед изясняване на възприетите от него факти и обстоятелства. Изтъкнал е, че е необходимо да се изиска справка от 04 РУ – СДВР относно обстоятелството, има ли друга стая (помещение) – съседна или в близост до тази, където се е намирал пострадалия по време на задържането му, която не попада в обсега на камерите за видеонаблюдение, както и да се изиска справка от дневника на ОДЧ на 04 РУ – СДВР относно това, кой служител е извикал екип на спешна медицинска помощ, във връзка със задържаното лице и по каква причина. Приел е, че в зависимост от събраните по делото доказателства следва да се прецени назначаването и на допълнителна СМЕ, в хода на която да се изясни в пълнота механизмът на причиняване на телесните увреждания на пострадалия.

Възприетата в постановлението на прокурора при СРП и споделена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, относима към предмета на доказване по делото, е следната:

На 05.05.2021 г., Б. Т. В. подал заявление до Началника на 04 РУ – СДВР, относно упражнено спрямо него полицейско насилие от служители на посоченото управление. След извършена проверка било образувано досъдебно производство.

Разпитан в процесуалното качество на свидетел и пострадал, В. твърди, че на 05.05.2021 г. посетил 04 РУ – СДВР и застанал пред паспортна служба, за да изчака и да си смени личната карта. По данни на В., пред паспортната служба стоял полицай без отличителни знаци, значка и номер на униформата. Било към 15.30 часа. В. задал въпрос на полицая да му обясни някои неща във връзка с подаването на документите. Той започнал да се смее и В. не получил никакъв отговор. В същото време, гражданин от опашката го заплашил и му отправил обидни думи. Тези думи били чути и от полицая. В. поискал от полицая да се легитимира, защото не го защитавал, но той отказал. След това В. казал, че ще подаде оплакване срещу полицейския служител в районното управление. След като отишъл пред входа на управлението се появили двама полицаи, също без отличителни знаци.

Поискали от В. документ за самоличност, а той им казал да се легитимират със служебни 4 карти. Те не го сторили, а го вкарали в районното управление. На въпрос на В. защо е там, не получил никакъв отговор. След като го вкарали в стаята за разпит органите на реда започнали да го обиждат. Започнали да пишат някакъв протокол, който той отказал да подпише, тъй като не му дали възможност да го прочете. След това, при тях дошъл някакъв началник и го попитал, защо се държи така. След като началникът си тръгнал, двамата полицаи се върнали и започнали да го щипят по меката част. След това го завели в съседна стая, където нямало камери за видеонаблюдение, и започнали да му нанасят побой. Удряли го по краката, по ръцете и с юмрук в ребрата. После извикали лекар, който го прегледал. В. не искал лекарска помощ. Показал на доктора ръцете си, а той казал, че нищо не може да направи, само В. можел да си извади медицинско. След като бил освободен от районното, В. отишъл при личния си лекар, но той му казал, че не може да направи нищо по въпроса. На 06.05.2021 г. било почивен ден и затова В. не посетил лекар. На 07.05.2021 г. си извадил медицинско в КСМД.