Решение № 5086 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5086 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330100555 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД и чл.11, т. 9 и т. 10 ЗПК за признаване на установено в отношенията между страните, че договор за кредит № *** от 17.03.2020г. е недействителен.

В исковата молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД против К. Т. К. и Й. И. К. се твърди, че ищците са наследници на И. Й.ов К., поч. на ***г. На 17.03.2020г. наследодателят бил сключил с ответника договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1000 лв. Лихвеният процент бил 18.47 %, при ГПР 46.77 %. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК.

Заблуждаващо в договора били посочени две различни суми като общ размер на кредита – в чл.7.1. и в чл.10. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не ставало ясно дали лихвеният процент е референтен или фиксиран. Не било спазено изискването по т.10 за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Липсвал погасителен план по т.11 на чл.11, ал.1 ЗПК. Не била посочена в договора последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Твърди се, че договорът е недействителен. В договора било уговорено изплащане на еднократно възнаграждение в размер на 119.88 лв., което било недължимо на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Поради това е направено искане за признаване за установено, че договор за потребителски кредит № *** от 17.03.2020г. е недействителен, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със 1 становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че банката не е титуляр на вземанията по договора, тъй като на основание договор за цесия от 12.09.2023г. вземанията са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Посочено е, че в договора ясно е посочен ГПР и общо дължимата сума от 1491.43 лв. Посочено е, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват в него е предмет на регулация по чл.19, ал.2 и ал.3 ЗПК, тази информация била налична в самия закон и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя. Липсвала неяснота и по отношение на лихвата – според параграф 1, т.4 от ДР на ЗПК лихвеният процент се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

Неоснователно било твърдението за липса на погасителен план. Същият бил надлежно представен в чл.11.2. от договора за кредит с описание на брой вноски/падеж на вноската, размер на вноската/главница/лихва, остатък. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са разноски.

Във връзка с направеното с отговора на исковата молба искане, с определение от 05.06.2024г. по делото е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД като трето лице – помагач на страната на ответника.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. В договора бил посочен общият размер на кредита – 1352.38 лв., който включвал и допълнителните такси за Bank Пакет 3.

Посочени били условията на усвояването му, ГЛП, метод за изчисляването му – чл.9.1-9.4/, както и ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В договора били ясно посочени условията за издължаване на кредита, вкл. и погасителен план. Еднократните възнаграждения били уговорени между страните, като по свое желание и усмотрение страната можела да сключи застраховка. Уговорените такси представлявали цена на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, която била заявена от ищеца. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за потребителски кредит № *** от 17.03.2020г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. Й.ов К., по силата на който е отпусната сума в размер на 1000 лв.

Представен е договор за платежни услуги за физически лица от 17.03.2020г.

По делото е представена Застраховка на кредитополучатели, както и Сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

Представен е препис-извлечение от акт за смърт на И. Й.ов К., поч. на ***г., както и за удостоверение за наследници, видно от което негови законни наследници са К. Т. К. и Й. И.

К..

Представени са Приложение № 1 и Приложение № 2 към договор за цесия от 12.09.2023г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и И. Й.ов К. е сключен на 17.03.2020г. договор за потребителски 2 кредит № ***, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при ГПР 46.77 % и лихвен процент 18.47 %, с общо дължима сума в размер на 1491.43 лв.

Няма спор и относно това, че кредитополучателят И. Й.ов К. е починал, както и че негови наследници по закон са ищците К. Т. К. и Й. И. К..

В исковата молба са наведени възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.22 ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Установено е изготвянето на погасителния план, инкорпориран в договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 46.77 %.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора е посочен ГЛП в размер на 18.47 %, но не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е посочен размер на кредита 1000 лв., а след това - общ размер на кредита от 1352.38 лв., а на стр.2 - и сумата от 1491.43 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от сумите се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимият лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съдът възприема изложените в исковата молба доводи относно това, че не става ясно за потребителя каква е общата 3 дължима сума. Така на стр.1 от договора е посочен общ размер на кредита от 1352.38 лв., очевидно представляваща сбор от главница – 1000 лв., Bank пакет 3 кредит +сметка – 87.60 лв., Bank пакет 3 сметка – 119.88 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 144.90 лв., а на стр.2 – в чл.10 е посочена сумата от 1491.43 лв. Освен това, годишният процент на разходите следва да включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако открИ.ето на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая се установява, че при сключване на договора за кредит е предвидено сключване на застраховка по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“. Съдът намира, че доколкото застрахователна премия е част и формира общата стойност към плащанията по кредита, същата е следвало да бъде съобразена при определяне на годишния процент на разходите по кредита. В случая при определяне на годишния процент на разходите по кредита, посочен в размер от 46.77 %, не е взета предвид дължимата застрахователна премия. Самият факт на 4 невключване на застрахователната премия в процентното изражение на годишния процент на разходите по кредита е довело до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.