Решение № 69 от 21.06.2022, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Административно наказателно дело 398/2021
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 21.06.2022
- В сила
- 23.08.2022
- Състав
- Ангелина Гергинова Гергинска
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.7а, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
- §1 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т. 2 · Закон за автомобилните превози
- § 1, т. 56 · Закон за автомобилните превози
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Сливница, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20211890200398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АС. Д., с ЕГН **********, от гр.П., ул.“Спартак“ №100 със съдебен адрес : *** срещу наказателно постановление № 42-0001662 от 01.07.2021г., издадено от Ч.К. - началник РД „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се поддържа, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални правила. Твърди, че не е извършил нарушението, за което привлечен да отговаря; НП е постановено при неустановена фактическа обстановка. Твърди, че не е осъществявал обществен превоз на пътници, като заявява, че изброените свидетели са негови познати, с които са се разбрали да пътуват заедно.Твърди, че в НП липсват изискуемите реквизити, поди което не можел да разбере какво е нарушил, поради и което не можел да организира защитата си. На следващо място, твърди, че нарушението е неконкретизирано в процесното НП. Твърди, че е налице явно противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Алтернативно, претендира прилагане на чл.28 ЗАНН. Не се представят доказателства. В съдено заседания, жалбодателят не се явява, не се представлява.
Представено е писмено становище от защитникът му.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за законосъобразност на процесното НП, като моли същото да бъде потвърдено. Прави доказателствани искания.
Представя АНП и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства приложени и приети с административнонаказателната преписка по съставяне на процесното НП, както и приетите в хода на съдебното производство такива и показанията на свидетелите Р. Б. АНГ. и ИЛ. В. М., намира следното:
На 20.03.2021г., е извършена съвместна проверка от служители на ГД“ГП“ и РД“АА“ във връзка с нарушения, свързани с нерегламентиран превоз на пътници. На посочената 1 датаоколо 21,20ч. на ГКПП Калотина, на влизане в страната от Р Сърбия, пристига товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“ с рег. № ***, управляван от жалбодателя. При извършената гранична проверка било ,установено , че в автомобила пътуват още трима души, които пред граничните полицаи заявили в саморъчни дадени обяснения, че пътуват от Федерална република Германия до България, като за транспорта са заплалатили на шофоьора различни суми – 100лв., 40 евро и 20 евро. Свидетелите Р. Б. АНГ. и ИЛ. В. М., служители на РД“АА“, продължили проверката, в хода на която, жалбодателят не представил лиценз за извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози. За констатираното, св.А. съставил АУАН №288410 от 20.03.2021г. за нарушение на чл.6, ал.1 ЗАвтПр на жалбодателя, който отбелязал възражения в които заявява, че не е знаел, че „може да ги превозва и да взема пари“. Извършена е проверка относно наличието на лиценз за превозното средство, от която е видно, че такъв не е издаван. Материалите по проверката са докладвани в РП-Сливница, която с Постановление от 08.06.2021г. е отказала да образува наказателно производство по случая и е разпоредила, материалите да се изпратят на Директора на РД „АА“-София за преценка за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и Постановление от 08.06.2021г., постановено по пр.пр.№402/2021г. по описа на РП-Сливница било издадено наказателно постановление № 42-0001662 от 01.07.2021 г., издадено от Ч.К. - началник РД „АА“- гр. София, определен от Министъра на транспорта, информациите, технологиите и съобщенията, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
В съдебно заседание, актосъставителят, Р.А. и св.И.М., заявява, че при извършване на проверката в автомобила, освен жалбодателя, който е бил водач, са пътували още трима човека, които сведение, че са заплатили на водача различни суми за пътуването. Заявяват, че жалбодателят изложил възражения относно съставеният АУАН, в самия него.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.84 ЗАНН, вр. чл.283 НПК , тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти, свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относим.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение бланков № 288410 от 20.03.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В акта е 2 посочено, конкретните норми, нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словестно, като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към административна отговорност. Посочена е датата и мястото на извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно наказание.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Р. Б. АНГ. – инспектор при РД „АА“- гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - директорът на РД „АА“ - гр. София, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал.2 ЗАвтПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че на 20.03.2021г. около 21,20ч. на ГКПП-Калотина – вход, като водач на товарен автомобил „Фолксваген“, модел „Каравел“ с рег. № ***, собственост на Ф.К., извършвал обществен превоз на пътници /3 броя/ по маршрут Федерална република Германия- Република България срещу заплащане, без издаден лиценз на Общността за превоз на пътници.
Посочени са поименно тримата пътника, като са описани и сумите , които са заплатили на жалбодателя за превоза. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от ЗАвтП.
Според чл.7а, ал.1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници и товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” води регистър на моторните 3 превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария и издава удостоверение по образец.
Според чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2 000 лв. при първо нарушение.
Така обсъдените по-горе законови норми обосновават извода, че обективен елемент от състава на административното нарушение е наличието на доказано осъществяване на обществен превоз на пътници или товари.
В ЗАвтП се съдържат легални дефиниции на понятието „обществен превоз” и „превоз на пътници”. Съгласно т.1 на §1 на ДР на ЗАвтП „ обществен превоз” е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане. „Превоз на пътници” съставлява дейност на физическо или юридическо лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Понятието "икономическа облага" е легално дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 56 от ДР на ЗАвтПр , съгласно която това е всяка икономическа изгода, което лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно от значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, т. е. формирането на печалба или спестяването на разходи, като достатъчно е наличието на поне едно от тях, за да се приеме, че са налице предпоставките на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтПр , което е установено в конкретния казус.