Определение № 946 от 02.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Бургас, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

К. Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500548 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК и е образувано по повод частната жалба на Д. Х. Г. от гр. *** ,подадена чрез адвокатския й представител против определение № 110/18.03.2025 г. постановено по гр.д. № 26/2025 г. по описа на Районен съд-гр.Царево ,с което е прекратено производството по делото на осн.чл. 126 ал. 1 ГПК.Изтъква се в частната жалба ,че определението е незаконосъобразно ,постановено при съществено нарушение на процесуалните правила ,което е довело до неговата необоснованост ,а от там – до нарушение на материалния закон ,касаещ принципа на служебното начало –чл.7 ал. 1 ГПК.Счита се ,че е нарушено правото на достъп до съда и правото на справедлив съдебен процес за всеки гражданин .

Моли се за отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на районния съд за даване на по-нататъшен ход.

След преценка на приложените доказателства и като обсъди съображенията на страната ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството по гр.д. № 26/2025 г. по описа на РС-Царево е било образувано по предявен иск от Д. Х. Г. от гр. *** против айонен съд – Горна Оряховица аа осъждане на ответника „да заплати на ищеца сумата от 6000 лв. –представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди ,които са последица от нарушаване правото й на разглеждане на 1 предявената искова претенция в исковото производство по гр.д. № 342/2024 г. по описа на РС-Елена съгл.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС,ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска .Като правно основание на иска е посочена разпоредбата на чл. 2б ал. 3 вр.чл. 4 ал.1 от ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд ,след извършена служебна проверка с разпореждане № 141/30.01.2025 г. е оставил без движение исковата молба ,като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изплати нередностите на исковата молба ,а именно :да се изложат ясно и хронологично обстоятелствата ,на които се основава искът/съобразно мотивите на разпореждането на съда / и да се внесе държавна такса в размер на 10 лв.

Съобщението за разпореждането е връчено на страната на 11.03.2025 г. и с молба от същата дата тя е представила квитанция за внесената държавна такса .Не са изложени конкретните и точни основания /не са изложени точните твърдения и факти /,на които се основава исковата претенция ,поради което районният съд е счел ,че не са спазени нормите на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК ,исковата молба е нередовна /и не е била изправена след указания срок /,при което и на оснчл. 129 ал. 3 ГПК производството по делото е било прекратено .

Определението е правилно .

Гражданскоправната защита според българското националното право е предоставена на притежателя на всяко материално право, прогласено от законодателя. Редът за осъществяване на тази защита се определя и от процесуалните права за предявяване и разглеждане на исковете. Ищецът, предявявайки иск за защита на свое право, което е накърнено, е задължен да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си и петитума - искането си, отправено до съда - чл. 127 ГПК. Съвкупността от тези твърдения и изявления на ищеца определя правното основание на претенцията, на която съдът дава правна квалификация. Българският съд не разполага с правомощие да изменя основанието на претенцията, т. е. фактите и обстоятелствата, на които ищецът основава искането си. Основанието на иска определя и предмета на делото, както и предмета на доказване в процеса и допустимите и относими възражения на ответника.

2

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси. За да е нередовна исковата молба, следва обстоятелствената част на исковата молба да е непълна. В случая – това е било така, защото заявената от ищеца претенция не е била ясна и конкретизирана, в съответствие с изискванията за редовност. При наличието на констатиран недостатък, при осъществената по реда на чл. 129 ГПК проверка, за съда е съществувало задължение за даване на указание за отстраняването на такъв, /такова съдът би имал именно при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска съгласно ТР № 1 по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай,както е констатирал в разпореждането си от

30.01.2025 г. първостепенният съд , от депозираната искова молба не може да се разберат ясно и хронологично обстоятелствата ,на които се основава иска ,липсва ясно изложение на тези обстоятелства и точна формулировка .Всъщност в исковата молба практически липсва обстоятелствена част,в която се излагат съображенията на ищеца по отношение на предявената претенция ,в нея са изложени само правни аргументи и цитирана само съдебна практика ,без да става ясно в каква връзка е направено това и каква връзка има с конкретния житейски казус.В някои части исковата молба е доста неясна ,че не може да се разбере с какви цели е изложеното .Затова и правилно съдът е преценил ,че става дума за нередовна искова молба ,която не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК –липсва ясно изложение на обстоятелствата ,на които се основава искането ,или същите са формулирани неясно ,при което е оставил без движение исковата молба с указание в едноседмичен срок от съобщението да се изложат ясно и точно обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция .Вместо да се изпълнят дадените указания на съда ,ищецът в нарочна писмена молба отново излага единствено правни аргументи и теоретични разсъждения за „разумността на времетраенето на производството по делото „,без да се посочат точно и ясно кои са обстоятелствата ,на които се основава иска и без да бъдат ясно формулирани в хронологичен ред .

Твърдението на частния жалбоподател, че е налице отказ от правосъдие по смисъла на чл. 2 ГПК, е невярно. В най-общия случай отказ от правосъдие е налице, когато страната е лишена от достъп до съд в защита на свое право. В 3 случая страната е предявила претенцията си пред съд, а последвалото прекратяване на производството е резултат на нейното процесуално поведение. Правосъдието е осъществимо само при стриктно спазване на процесуалните правила, които са установени като гаранция за равнопоставеност на страните. Неспазването на правилата е обвързано от последици, приложими към съответната страна по силата на правната норма.

Регламентирането на тези последици в закона и прилагането им в отделните производства съставляват законоустановена санкция, а не произволен отказ от правосъдие. Такъв би бил налице при връщане на искова молба, отговаряща на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, какъвто настоящият случай не е.

Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, той е длъжен ясно и точно да посочи в какво се изразява тя и да даде установения в чл. 129, ал. 2 ГПК срок за отстраняването й. Когато това е направено (както е процедирал районният съд), ищцовата страна е тази, която дължи изпълнение на дадените й указания. Отказ от правосъдие няма, защото при неколкократно надлежно дадени от съда указания частният жалбоподател не ги е изпълнил и не е отстранил нередовностите. Производството се прекратява, защото задължението за очертаване на спорния предмет и интереса от търсената искова защита е на ищцовата страна и когато тя – въпреки дадената й възможност - не го е изпълнила, нито за другата страна би било възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора. В обобщение – регламентираната с чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК процедура е гаранция за равнопоставеност на страните, която в случая е проведена при стриктно спазване на закона, а това изключва извод за наличие на отказ от правосъдие, респ. – препятства допускане на касационното обжалване.

С оглед на горното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 110/18.03.2025 г. постановено по гр.д. № 26 по описа на Районен съд –Царево за 2025 г. ,с което е прекратено производството по делото на осн .чл. 129 ал. 3 ГПК .

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5