Решение № 889 от 17.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Благоевград, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210102652 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от И. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., общ. Б, обл.

Б., ул. „Д., Е. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., общ. Б., обл.

Б.д, ул. „.В.М и Е. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. общ. Б., обл. Б., ул. „Д., - всички действащи чрез процесуалния си представител адв.

П. П., АК Б., със служебен адрес: гр. Б. ул. „Т.А.2 против К. Д. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., общ. Б. обл. Б. ул. „Д.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Д. С.. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.общ. Бл., обл. Б., ул. „Д., че ищците И.

Й. П., ЕГН **********, Е. И. С., ЕГН ********** и Е. И. П.,ЕГН **********, са собственици, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с трайно предназначение „земеделска“, с начин на трайно ползване „изоставена орна земя“, категория на земята „осма“, с идентификатор .с площ 1424 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г. Х. с ЕКАТТЕ . общ.

Б., обл. Б., одобрена със Заповед №. на ИД на АГКК- Б., с административен адрес на имота: село Г.Х., обл. Б., местността „Г.“, при граници (съседи): .с номер по предходен план . на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, като бъде осъден ответника да им предаде владението върху същия,

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска от съда да постанови решение, с което да отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за 1 недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, №. том I. per. №.. дело №.от 2018г. на Дора Аврамова, нотариус, вписан с peг. №. в НК, с район на действие PC- Б. вписан в СлВп с вх. per. №.от 25.07.2018г., акт №5том II. дело №., в който е признато право на собственост върху процесния недвижим имот, в полза на К. Д. С., ЕГН **********.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищците са преки наследници на М.Б. П.а, бивш жител на гр. Б. починала на 02.02.2022 г., която е единствен наследник по закон на Ф.С. М., бивш жител на с. Б., гр. Б., починала на 27.07.1947г.

Твърди се, че последната, от своя страна е един от наследниците /дъщеря/ на С. Г.ев М. бивш жител на гр. Б., починал на 22.08.1989г., поради което наследодателката на ищците се явява наследник на г-н М., по право на заместване.

Твърди се, че на 05.02.1996г., на основание възстановено право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Г.Х., обективирапо в Решение №.на Поземлена комисия гр. Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Г.ев М. върху следния имот:

ИЗОСТАВЕНА НИВА от 1,424дка, ос.ма категория, местност Гьоловете, имот . по картата на землището на с. Г.Х., общ. Б. при граници (съседи): №.Населено място на Кметство Г. Х.; №. Полски път на Кметство Г. Х.; №.

Пасище е храсти на Кметство Г. Х. №. Изоставена нива наел. на М. Г.ев М.;

№.- Ливада на А. А. М.. Към настоящия момент, посоченият по-горе имот представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ. с транно предназначение „земеделска“, с начин на трайно ползване ..изоставена орна земя", категория на земята „осма“, с идентификатор . с площ 1424 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г. Х., с ЕКАТТЕ., общ. Б., обл. Б., одобрена със Заповед №. на ИД на АГКК- Б., с административен адрес на имота: село Г.

Х. обл. Б. местността „Г.“, при граници (съседи): . с номер по предходен план .

Твърди се, че след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, наследниците на С. М. извършили неформална делба и разпределили възстановените имоти помежду си, като за М. П.а останал посоченият по-горе имот.

Сочи се, че доколкото между наследниците не съществувал спор относно това разпределение, наследодателката упражнявала владение върху процесния имот и през 2020 г. се сдобила с Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство №. том IV, pen №., дело №. от 2020г. на Ал. Б.помощник-нотариус по заместване при Ис. К. нотариус с район на действие PC- Б., вписана в регистъра на ПК под №, вписан в СлВп с вх. per. №. от 08.10.2020г., акт №., том XVI. дело №.

Твърди се, че след смъртта на М. Бо. П.а, наследниците й /ищците в настоящото производство/ направили проверка в СлВп - Б. и с изненада установили, че на 25.07.2018г„ на основание чл.587, ал.2 от ГПК, ответникът 2

К. Д. С., е признат за собственик на процесния имот на основание Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №., том I, pen №.1, дело №.от 2018г. на Д.А. нотариус, вписан с pen №.в НК. с район на действие РСБ., вписан в СлВп с вх. pen №.от 25.07.2018г., акт №. том II, дело №.

Посочва се, че за ищците е било напълно необяснимо как се е случило удостоверяването на правото на собственост в нотариалното производство, тъй като К. С. никога не е упражнявал владение върху процесния имот и това лице не е заявявало никакви права върху същия.

По отношение на упражняването на фактическата власт върху имота от страна на ответника, позоваващо се на придобивна давност се твърди, че ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот, че всички наследствени имоти, оставени от общия наследодател- С. М. са били ползвани от наследниците, според уговорката между същите, като никога не са имали претенции помежду си относно наследствените имоти, поради което единствено М. П.а и след нейната смърт- ищците, са упражнявали фактическа власт върху имота, описан по-горе.

Предвид гореизложеното се твърди, че ответникът никога не е извършвал каквито и да било фактически действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на имота.

По отношение на намерението за своене на вещта се сочи, че тъй като от страна на ответника- К. С. никога не са били извършвани каквито и да било действия, осъществяващи правомощията на собственик на имота, собственост на ищците, то същият никога не е имал намерение за своене, тъй като очевидно никога не е възприемал имота като свои собствен.

По отношение на изтичането на определен срок се сочи, че след като липсват двата основни елемента от фактическия състав на придобивната давност, то ответникът не би могъл да придобие имота на това правно основание, но дори и да са били осъществени то се твърди, че тяхното проявление е следвало да е продължило непрекъснато в императивно уредения в Закона за собствеността времеви период от 10 години, което категорично се твърди, че не се е случило.

От изложеното до тук се твърди, че ищците се легитимират като собственици на процесния поземлен имот, на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ, поради което и ответникът не е придобил правото на собственост върху същия, като нотариалният акт, с който К. С. с признат за собственик подлежи на отмяна, тъй като поземленият имот е собственост на ищците.

На следващо място ищците твърдят, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответника, като упражняваното владение от страна на същия, пречи на ищците да упражняват правото си на собственост именно по отношение на собствения им недвижим имот.

Твърди се, че доколкото К. С. владее съответния имот без да има правно основание за това, то следва да бъде осъден да предаде владението върху същия на ищците, които се легитимират като собственици, на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ.

3

С Разпореждане № .съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 18.03.2023г. чрез А. С.а - снаха, в едно домакинство.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 13.04.2023г. е депозиран писмен отговор, с който се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се, че за да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищците са собственици на имота - предмет на иска, че същият се намира във владение или държане в ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание, като не е ли налице една от тези предпоставки, искът не следва да бъде уважен.

Сочи се, че в случая не са налице и трите от предпоставките за уважаване на иска, поради което се сочи, че искът е неоснователен.

Ha първо място се твърди, че ищците не са собственици на процесния имот, същите не са владели имота, който е бил придобит от ответника на основание придобивна давност в резултат на непрекъснато владение, продължило многократно по-дълго от законово предвидения срок по чл.79 ЗС.

На второ място се твърди, че ответникът е владял имота на правно основание - като собственик, което право на собственост е придобил на основание придобивна давност, изтекла в негова полза, т.к. същият владеел имота повече от 20 години. Сочи се, че правото на собственост е приодбито много по-рано от момента, в който то е обективирано и удостоверено в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията — Благоевград с вх.рег.

№.от 25.07.2018г., акт №., том , дело №..

На трето място се твърди, че към настоящия момент правото на собственост върху процесния имот е прехвърлено на трето лице, а К. С. го ползва като наемател.

По отношение твърдението, че ищците са собственици на претендирания имот, че е налице владение на процесния имот от страна на ищците или тяхната наследодателка се сочи, че е невярно. Твърди се, че наследодателката въобще не е владяла, като дори не е ходила на претендирания имот.

На следващо място се сочи, че твърдението на ищците, че е налице неформална делба се твърди също, че е неоснователно. Сочи се, че същата не би могла да доведе до вещно транслативен ефект, т.к. би била недействителна, поради липса на форма, поради и което ищците не биха могли да бъдат собственици на целия имот.

Извън горното се твърди, че описаният в исковата молба поземлен имот е 4 владян от ищеца в продължение на десетки години в режим на съпружеска имуществена общност. Същият е манифестирал своето владение явно и с намерение за своене - ответникът има изграден още от 2000г. селскостопански обект - обор с кошара, който ползва и до настоящия момент за отглеждане на овце и кози, който и впоследствие през 2009г. е регистриран като животновъден обект в регистъра на БАБХ и към настоящия момент е с капацитет за 710 овце и кози. Твърди се, че в същия е отглеждал и продължава да отглежда дребни преживни животни. Имотът е ограден и в него се намират животните му, като никой до настоящия момент не е имал претенции.

Твърди се, че през целия период ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, който е владян от същия като свой. Цитира се съдебна практика, като се сочи, че с Тълкувателно решение №. на ОСГК на ВКС е прието, че „При наличие на позоваване, правните последици - придобИ.е на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС“. Следователно в случая независимо, че ответникът се е снабдил с нотариален акт на основание придобивна давност на 25.07.2018г., то самото придобИ.е се зачита от момента на изтичане на 10 годишния давностен срок - в случая още през 2010 г.