Решение № 1454 от 02.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Варна, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И.а като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110106002 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Ш. Р. Ш. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000 /десет хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно повдигнато на 18.12.2020 г. обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, по ДП № *****/2020г. на 4 РУ на ОД на МВР Варна, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № *****/01.07.2021 г., постановена по НОХД № *****/2020 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № *****/30.11.2021г. по ВНОХД № *****/2021г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 30.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 18.12.2020 г. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 26.04.2020 г. в землището на с. *****, в съучастие, като извършител, при условията на повторност, чрез използването на техническо средство-1бр. тесла и 1 бр. метална щанга, направил опит да отнеме чужда движима вещ¬1бр. метален фургон, на стойност 800 лв., от владение на ******, собственост на дружеството „Инжстройинженеринг" ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно 1 да ги присвои, като деянието е станало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, като случаят е бил немаловажен.

Въз основа на повдигнатото обвинение бил изготвен обвинителен акт от прокурор при РП-Варна и образувано НОХД № *****/2020г. на Районен съдВарна, като с Присъда № ***** от 01.07.2021г., ищецът в настоящото производство е бил оправдан от съда по повдигнатото му обвинение. Прокурор от Районна прокуратура гр. Варна е протестирал оправдателната присъда на PCВарна пред Окръжен съд-гр. Варна. С Решение № ***** от 30.10.2021г. по ВНОХД №*****/2021г. Окръжен съд-гр. Варна е потвърдил оправдателната присъда, като с този съдебен акт спорът бил решен окончателно.

Ищецът намира, че доколкото повдигнатото му обвинение е за тежко престъпление от общ характер, то справедливото обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял възлиза на сумата от 10000 лева. Сочи, че в резултат на воденото наказателно преследване името му пред обществото било очернено и за него се създало усещане, че е белязан. Освен това загубил доверието си в правосъдната система. В резултат на това ищецът се отчуждил от обичайната си среда, настъпили сериозни противоречия в семейството му и не на последно място не можел да си намери работа. Нещо повече, ищецът загубил и своята ведрост и жизненост. Притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал разсеян, затворен в себе си. Сочи, че не бил деен като преди, не смогвал да свърши дори елементарни домашни задачи.

В резултат на повдигнатото му обвинение ищецът изпаднал в стрес, а именно психологически и физически дискомфорт. Намира, че докато чака оправдаването му от съда, е останал невъзмезден. Отделно от това заявява, че следва да се отчете фактът, че до произнасяне на оправдателната присъда са изминали около две години.

В законоустановен срок по чл.131 от ГПК Прокуратура на Република България е представила отговор на исковата молба в който изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и размер.

Ответникът сочи, че от свидетелството за съдимост на Ш. е видно, че същият е осъждан няколкократно, като последната му осъдителна присъда е за престъпление по чл. 198 от НК, извършено през ноември 2021 г. Счита, че твърденията за претърпени негативни преживявани са явно преувеличени. Освен това сочи, че през процесния период срещу ищеца са водени и други наказателни 2 производства и не би било възможно да се отграничи от което от тях са търпените вреди, които се сочат в исковата молба. Намира, че не са представени доказателства, от които да се установи, че вредите са пряка и непосредствена последица от действията на ПРБ.

По отношение на размера на исковата претенция сочи, че същият е прекомерно завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че ищецът не е представил никакви доказателства за претърпените от него вреди, като липсва и медицинска документация, от която да се направи извод за здравословното му състояние. Счита, че следва да се има предвид и факта, че на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение - „Подписка", като обичайното му ежедневие едва ли е било нарушено.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител адв. И. И. от АК Варна.

В съдебно заседание ответникът чрез представител – прокурор от РП Варна изразява становище за неоснователност на претенциите и моли за отхвърлянето им.

Съдът след като се запозна с твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Страните нямат спор по твърденията в молбата, че с присъда № *****/01.7.2021 г., постановена по НОХД № ***** по описа за 2020 г. на РС Варна, ищецът Ш. Р. Ш. е оправдан като е признат за невиновен по повдигнатото му на 18.12.2020 г. обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, по ДП № *****/2020 г. на 4 РУ на ОД на МВР Варна. Присъдата е влязла в сила след като е била потвърдена с решение № *****/30.11.2021г. по ВНОХД № *****/2021 г. по описа на Окръжен съд-Варна.

От представената справка от Районна прокуратура Варна се установява, че срещу ищеца Ш. през 2019 г. са образувани две досъдебни производства за престъпления по чл.343б НК и по чл.354а НК, през 2020 г. е образувано едно досъдебно производство за престъпление против собствеността и през 2021 г. е 3 образувано едно досъдебно производство за престъпление против собствеността.

От справка съдимост, издадена от РС Варна се установява, че Ш. е осъждан седем пъти за периода 2005 г. – 2022 г., като последната присъда е за грабеж и деянието е извършено на 18.11.2021 г. за което му е наложено наказание лишаване от свобода.

От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Роузи-Яна Алексиева, която е първа братовчедка и Емине Аптулова, която е майка на ищеца се установява, че след като му било повдигнато обвинение за престъплението от 2020 г. за фургона, Ш. се променил много, затворил се, не спял, не ядял, отслабнал. В селото говорели и се затворил в себе си, станал нервен, имал паник-атаки, бълнувал, не бил добре психически.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

По предявеният иск с пр.осн.чл.2, т.1 и т.2 ЗОДОВ за основателност на иска и ангажиране отговорността на Държавата, респективно органа на държавното обвинение следва да е налице обективния факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по НК, като в последствие наказателното производство е прекратено или лицето е оправдано. В тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че процесуално-следствените действия са извършени в съответствие със закона в правомощията на водещия разследването орган. Обезщетението по чл.2, т.2 ЗОДОВ обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Отговорността за вреди възниква при условие, че задържането е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебното производство – в този смисъл ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК, т.13 и Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС.

Ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение от прокурор при РП Варна и воденото срещу него досъдебно производство, продължило една година от образуването през м.12.2020 г. до влизане в сила на оправдателната присъда през м.11.2021 г.

От анализа на доказателствата по делото и релевантните факти, cъдът приема за установено, че oт мoмeнтa нa oбpaзyвaнe нa досъдебното пpoизвoдcтвo дo oĸoнчaтeлнoтo пpиĸлючвaнe на наказателното производство, ищeцът e бил 4 oбвиняeм и подсъдим зa пpecтъплeниe, ĸoeтo нe e извъpшил.

B peзyлтaт нa нecпpaвeдливoтo oбвинeниe cpeщy нeгo, ищeцът Ш. e пoнecъл неудобства и притеснения, че може да бъде осъден и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, като това положение е продължило една година. Съдът приема, че в случая за ищeцa са настъпили неудобства, представляващи eмoциoнaлни, пcиxичecĸи и физичecĸи cтpaдaния, които се квалифицират като нeимyщecтвeни вpeди и същите cлeдвa дa бъдe peпapиpaни.

Съдът пpиeмa зa дoĸaзaнa вpъзĸaтa мeждy пpичинeнитe нeимyщecтвeни вpeди нa ищeцa и дeйcтвиятa нa Πpoĸypaтypaтa, която чрез дл.лица е пoвдигнaла и пoддъpжaла нeзaĸoннo oбвинeниe cpeщy нeгo, от което следва, че предявения иск за неимуществени вреди по чл.2, т.2 ЗОДОВ е основателен.

За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищецът има право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ като обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По отношение на неимуществените вреди, поради липса на специална уредба в ЗОДОВ, съдът намира, че следва да приложи субсидиарно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определяща обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт, при съобразяване на предвидените в чл.4 на специалния закон граници на отговорността. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост като морално-етично такова включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, тяхните права и задължения.

ВКС в своя установена практика в решение № 184/2015г по гр.д. № 7127/2014 г. , р.№ 138/2013 г. по гр.д. № 637/2012 г., р. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015 г. на ІV ГО е приел, че при претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо/засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, свобода/и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за ангажиране отговорността на държавата е доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК следва да определи размера на дължимото справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на ищеца е да установи 5 претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията, ако твърди настъпването на такива. За да формира извод и съобразявайки разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, съдът приема, че ответникът дължи обезщетение за психически, физически и емоционални увреждания на ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.

От събраните доказателства в производството, настоящия състав приема за установено, че в действителност от свидетелските показания се установи състоянието на ищеца след като му било повдигнато обвинение през 2020 г., той имал притеснения, физически и психически дискомфорт, не спял, не ядял, не говорел с никого, затворил се в себе си, станал нервен, неспокоен, бълнувал. От представените официални документи от РП Варна и от РС Варна се установи, че ищецът е осъждан седем пъти за времето от 2005 г. до 2022 г., като последната присъда е от 2021 г. за извършен грабеж като престъплението е извършено през месец ноември 2021 год. веднага след като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № *****/2020 г. на Варненски районен съд. Предмет на исковата претенция е обезщетение за неоснователно повдигнато обвинение по същото наказателно производство. От справката от ВРП се установи, че за същия период срещу ищеца са се водили и други наказателни производства и при тези факти и обстоятелства, не би могло да се разграничи по безспорен начин какви са конкретните вреди, които ищецът е търпял по конкретното ДП № *****/2020 г. по опис на 4 РУ на ОД на МВР Варна и по конкретното наказателно производство по НОХД № *****/2020 г. на РС Варна.