Решение № 193 от 03.12.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 564/2025
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- ТОДОР ИВАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. Търговище, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елена Ив. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200564 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Н. К. от гр.Търговище чрез пълномощник адв.Р. Р. от АК - Търговище, против НП № 25-1292-000840/20.06.2025 г. издадено от началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище. Инвокирайки оплаквания за нарушения на процесуалният и материален закони, жалбоподателя моли за отмяна на оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на наказващият орган счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Няма възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Според обстоятелствената част
1 на оспореното наказателно постановление : На 14.05.2025 г. в 08:00 ч. в гр.Търговище на бул.Сюрен до номер 1 на паркинг до МБАЛ Търговище жалбоподателят, който управлявал собствения си лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Т11**АК, при движение назад не се убедил, че пътят зад него е свободен и със задна дясна част ударил в предна дясна част лек автомобил „Фиат“ с рег.№ Т65**АМ собственост и управляван от М. К. Д.. По този начин жалбоподателят реализирал ПТП с материални щети без пострадали хора, като не останал на място до пристигането на компетентните органи на МВР. Щетите по лекият автомобил „Фиат“ били : деформиран преден десен калник. Щетите по лекият автомобил „БМВ“ били : охлузена дясна част на задна броня. М. Д. подала сигнал за настъпилото ПТП.
Пристигнал патрул на пътна полиция в състав свидетеля Н. Н. и полицай В.
Д.. Полицейските служители установили контакт с жалбоподателя и същият дошъл на место. След разговор с водачите полицейските служители приели, че вина за ПТП - то има жалбоподателят поради което на същият бил съставен АУАН серия GA № 4076866/14.05.2025 г. за нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Акта е подписан от жалбоподателя без възражения.
Бил съставен и протокол за ПТП № 2025-1040-50165-1/14.05.2025 г. В протокола е записано, че вина за ПТП - то има жалбоподателят. Срещу АУАН е депозирано възражение вх.№363000-17089/15.05.2025 г. Била извършено проверка по възражението, изготвени докладни записки, като съгласно окончателната докладна записка от инсп.А.А. няма основания за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, АУАН е съставен законосъобразно и са налице фактическите състави на посочените в АУАН административни нарушения, поради което следва да се издаде наказателно постановление.
Въз основа на АУАН на 20.06.2025 г. началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище издал оспореното наказателно постановление под № 25-1292-000840 с което наложил на жалбоподателя следните наказания : за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 – „глоба“ в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Видно от справката за нарушител жалбоподателят има регистрирани множество нарушения на правилата за движение по пътищата.
2
Представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР установява, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове.
При така събраните по делото доказателства писмени – АУАН, докладни записки, протокол за ПТП, справка от АИС АНД на ОДМВР Търговище, справка за нарушител и гласни – показанията на свидетелите Н. и Д. съдът прие за безспорно установено, че на процесната дата, място и час между процесните автомобили е настъпило ПТП, като вина за това има жалбоподателят който при движение на заден ход не се убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и блъснал автомобила на свидетелката М. Д.. След това жалбоподателя просто паркирал автомобила си и отишъл в МБАЛ АД Търговище. Видно от показанията на св. Д. след сблъсъка жалбоподател паркирал автомобила си, казал на свидетелката : „да си гледала“ и тръгнал към МБАЛ Търговище, като по този начин нарушил задължението си да установи последиците от ПТП.
Принципно когато водач на МПС предприема маневра движение на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението е нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Когато в резултат на това е настъпило ПТП е налице състав на административно нарушение по чл.183, ал.2 от ЗДвП. Когато водач на МПС не спре за да установи последиците от ПТП -то, в качеството си на участник в ПТП, нарушава задължението си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което поведение води до реализиране на административнонаказателна отговорност на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В НП са конкретизирани причинените материални щети. По този начин съдът намери, че е изпълнено определението за ПТП. Съгласно легалната дефиниция на т.30, §6 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно произшествие“ е събитие възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При служебната проверка на оспореното наказателно постановление съдът установи, че същото е издадено при съществени нарушения на 3 материалният и процесуален закони.
Липсва посочване на доказателствата, които потвърждават нарушението така както изисква чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че е недопустимо попълването на задължителни реквизити на наказателното постановление да става със събиране на доказателства в хода на съдебното производство – писмени и гласни.
В наказателното постановление липсва посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и другите обстоятелства взети предвид при определяне вида и размера на наказанията. Следователно липсва задължителен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН.
В чл.183, ал.2 от ЗДвП няма т.11. Следователно жалбоподателят е наказан за нарушение на несъществуваща законова разпоредба. При това положение наказаното лице не може да се защити адекватно, като нарушава правото му на защита. Съдът също не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона. Нарушението е съществено и не може да бъде отстранено чрез преквалификация на деянието.
На следващо място - чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП съдържа множество предложения, но наказващият орган не е конкретизирал кое от тези предложения има предвид че са нарушени. Това на практика води до липса на посочване на законните разпоредби, които са нарушени виновно от жалбоподателя. Това е липса на задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Предвид горното се налага извода, че оспореното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалният и материален закони, поради което същото се явява изцяло незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г., с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е отбелязано че възнаграждението е изплатено при подписване на договора - в брой. Представен е и списък на разноските за сумата от 300 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните 4 имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал.2, т.1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение съответства на размера на оспорваните глоби в общ размер на 120 лв. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и чл.18, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ето защо ОДМВР – Търговище като първостепенен разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1292-000840 от 20.06.2025 г. на началник група в ОДМВР Търговище, сектор пътна полиция Търговище с 5 което на Х. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.*** са наложени следните наказания : за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 – „глоба“ в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Х. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.*** сумата от 300 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6