Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 924 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 345/2023
Вид
Решение № 924
Подписан
30.06.2023
Състав
Мариета Благоева Бедросян

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20235300100345 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

И щ ц а т а С.

С.

Д.,

ЕГН

**********, от гр.

*********************************, със съд. адрес: гр.

************************************, чрез адв. С. Х., е предявила срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Твърди, че по жалба срещу нея и съпруга й Г. на 19.09.2013 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 3089/2013 г. на РП – Пловдив за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Към този момент ищцата и съпругът й живеели под наем в ****** и работели: тя - като ********** ********** в болница, а той – като *********** на магазин. След като били призовани по телефона се прибрали в България и на 03.01.2014 г. им били снети обяснения и взет сравнителен материал за изготвяне на графологични експертизи.

Всичко това стресирало изключително много ищцата и съпруга й, тъй като можело да загубят работните си места, а ако бъдат осъдени - да лежат в затвора. Отношенията в семейството й се обтегнали, съпругът й се сринал 1 психически, имало скандали и обвинения един към друг. Въпреки оставените телефони за връзка, полицаи издирвали ищцата и съпруга й на адреса им в ********, като обяснявали на съседи и роднини, че са съдени за измама.

След като били призовани по телефона, ищцата и съпругът й си взели отпуск и пристигнали отново в България, като на 27.03.2015 г. им повдигнали обвинения, била взета мярка за неотклонение „Подписка“ и извършена полицейска регистрация. Ищцата С. Д. била обвинена, че за времето 2021.02.2007 г. в гр. **************, в съучастие със съпруга си Г. Б. Д. като съизвършител, с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П. З. Т. , че недв. имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба от 21.07.2007 г., няма да бъдат обременени от продавачите Г. и С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача В. П. Т. в срок от 18 месеца, като с това е причинена на последната имотна вреда в размер на 97 791,50 лв. – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 03.06.2015 г. ищцата и съпругът й отново били призовани за предявяване на разследването, а на 30.03.2016 г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано н.о.х.д.№ 1991/2016 г., ПРС, 8 н.с.

Проведени били 8 съдебни заседания, а В. Т. предявила и граждански иск. За всяко призоваване в досъдебното производство и за участие в съдебните заседания на ищцата се налагало да взема неплатен отпуск, като сочи найразлични причини, тъй като не могла да заяви на работодателя си, че я съдят за измама, каквато не е извършила. Налагало се пътува с автобус, тъй като семейството нямало средства за лек автомобил. Изпитвала огромен срам, унижение, притеснения, тревога и стрес, налагало се да се оправдава пред роднини и познати за нещо, в което несправедливо е обвинена.

С присъда от 12.04.2017 г. по н.о.х.д.№ 1991/2016 г., ПРС, 8 н.с., ищцата заедно със съпруга си била призната за виновна и осъдена на 1 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок, както и да заплати на В. Т. сумата 97 791,50 лв. Присъдата била огромен шок за нея, тъй като по делото представили официални писмени доказателства, че съпругът й Г. е влезнал в България на 21.02.2007 г. в 00:00 ч. и на същия ден в 15:00 ч. се е върнал в ******, както и банкови документи, от които е видно, че след твърдяното престъпление 2 ищцата е продължила още 5 г. да прави вноски по ипотечния кредит. Наред с това, от страна на Т. била представена антидатирана разписка с дата на издаване 1 г. преди посочената в самата разписка дата на издаване на личната й карта.

С Присъда № 16/08.02.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 1943/2017 г., ПОС, ищцата и съпругът й били оправдани изцяло от въззивната инстанция, а по повод жалбата на гражданския ищец с Решение № 142/10.09.2018 г. по н.д.№ 429/2018 г., ВКС, оставил в сила присъдата и в гражданско-правната й част.

Повдигнатото обвинение и продължилото близо 5 г. наказателно производство се отразили изключително тежко върху емоциите и психиката на ищцата, като шока от случилото се все още не е отминал, въпреки че тя е започнала да се лекува от тревожно разстройство.

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно законна лихва, считано от 08.02.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответникът Прокуратурата на Република България – София, бул. Витоша 2, чрез Окръжна прокуратура – Пловдив, е подал отговор, в който заявява, че оспорва иска.

Счита претенцията за неимуществени вреди за недоказана, тъй като не са представени доказателства за предизвикани от наказателното производство промени в личния, семейния, здравния и социалния статус на ищцата. Взетата мярка за неотклонение „Подписка“ е най-леката такава и е съобразена с тежестта на обвинението и поведението на обвиняемата, като няма доказателства тя да й е причинила някакви неудобства или ограничения, поради което няма пряка причинна връзка между твърдяната вреда и незаконното обвинение.

Оспорва претенцията и по размер, като счита същата за силно завишена и несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и със социално-икономическите условия на живот в Р България. В случая е от значение е как обвинението в извършване 3 на престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, т.е. на ищцата, и обезщетението за тези вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им , като се вземе предвид и обстоятелството, че досъдебното производство е приключило в разумен срок от 1 г.

Претенцията на ищцата не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената спрямо него процесуална принуда, като независимо от тежестта на обвинението, по отношение на нея в хода на наказателното производство е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Оспорва и претенцията за лихви, като счита, че такива се дължат от влизане в сила на оправдателната присъда на 24.02.2018 г. Освен това прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода 24.02.2018 г. – 14.02.2020 г., тъй като то се погасява с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по същество на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното копие на ДП № 590/2013 г. на 4-то РУП на МВР Пловдив, се установява, че с Постановление от 19.09.2013 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 3089/2013 г. на РП – Пловдив срещу неизвестен извършител за това, че на 21.02.2007 г. в гр. ******* с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал у В.

П. Т. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда - престъпление по чл.

209, ал. 1 от НК. С постановление от 27.03.2015 г. на ищцата С. Д. е повдигнато обвинение, а именно, че за времето 20-21.02.2007 г. в гр. *******, в съучастие със съпруга си Г. Б. Д. като съизвършител, с цел да набави за себе си и за него имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П. З. Т., че недв. имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба от 21.07.2007 г. – апартамент в гр. *******, ул. *********************, ведно с прилежащите му помещения, и магазин № **, находящ се в гр. ********, в сградата на бишвия ресторант „********“, няма да бъдат обременени от продавачите Г. и С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по 4 нотариален ред на купувача В. П. Т. в срок от 18 месеца, като с това е причинена на последната имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97 791,50 лв., като вредата е в особено големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със същото постановление на ищцата е била наложена мярка за неотклонение „Подписка“ и извършена полицейска регистрация. На 03.06.2015 г. ищцата и съпругът й отново били призовани за предявяване на разследването, а на 30.03.2016 г. бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д.№ 1991/2016 г., ПРС, 8 н.с. По делото са проведени 8 съдебни заседания, а В. Т. предявила и граждански иск за сумата 50 000 евро.

С Присъда № 125 от 12.04.2017 г. по н.о.х.д.№ 1991/2016 г., ПРС, 8 н.с., ищцата С. С. Д. е призната за виновна в това, че за времето 20-21.02.2007 г. в гр. *******, в съучастие с Г. Б. Д., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за другиго - Г. Б. Д., имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у П. З. Т., че недв. имоти, предмет на Предварителен договор за покупко-продажба от 21.07.2007 г. – апартамент в гр. *******, ул.

*******************, ведно с прилежащите му помещения, и магазин № **, находящ се в гр. ********, в сградата на бишвия ресторант „************“, няма да бъдат обременени от продавачите Г. и С. Д. с ипотека и че същите ще бъдат прехвърлени по нотариален ред на купувача В. П. Т. в срок от 18 месеца, като с това е причинила на Т. имотна вреда в размер на 50 000 евро с левова равностойност 97 791,50 лв., като вредата е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал.

2, вр. ал. 1 от НК е осъдена на 1 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок, както и да заплати солидарно със съпруга си Г. Б. Д. на гражданския ищец В. П. Т. сумата 97 791,50 лв. – имуществени вреди.

С Присъда № 16 от 08.02.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 1943/2017 г., ПОС, е отменена Присъда № 125 от 12.04.2017 г. на РС – Пловдив, ищцата С. Д. е призната за невиновна в извършване на посоченото по-горе престъпление и е оправдана изцяло от въззивната инстанция, като е отхвърлен и предявения от В. Т. граждански иск.

По повод жалба на гражданския ищец с Решение № 142/10.09.2018 г. по 5 н.д.№ 429/2018 г., ВКС, е потвърдил и е оставил в сила присъдата в гражданско-правната й част.

Ищцата С. Д. е живеела и е работила към 2006 г. като ************ в **************************. Същата посещава Институт за психологическа помощ в ************, тъй като страда от **********************, видно от представените писмени доказателства към ДП № 590/2013 г. на 4-то РУП на МВР – Пловдив на турски и в заверен превод на български език По делото са разпитани свидетелите Г. Б. Д. – съпруг на ищцата, и Г. Г.

В., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първия свидетел предвид близката му връзка с ищцата и възможната му заинтересованост от изхода на спора.

От показанията на свид. Д. се установява, че „ Наказателното производство беше срещу двамата, и срещу мен, и срещу съпругата ми. Не си спомням, но около 12 или 14 години минаха. …За първи път ни извикаха в полицията до църквата да ни взимат отпечатъци. Тогава съпругата ми С. се изплаши, плака много, беше обидена, че е смятат за терорист, бандит.

Тогава живеехме и работехме в ************.

Тогава, когато ни викаха и идвахме в България, съпругата ми взимаше разрешение. Тя работеше като ********** ********** в болница и всеки път трябваше да иска разрешение, за да дойде в България. … Няколко пъти ни задържаха на границата, защото съобщенията не достигаха до нас.