Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 30.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2268/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
30.01.2024
В сила
09.03.2024
Състав
Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал.1, т. 2 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 71, ал.1, т. 2 и т. 3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 75 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 9 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 135, ал.1 и ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 135, ал.1 и ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл.60, ал.1 и ал.2 · Конституция на Република България
  • чл.60, ал.1 и ал.2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 67961/14.09.2023г по описа на РС-Варна, подадена от Т. С. С., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Н. Н. от АКВарна, срещу Решение № 2943/17.08.2023 г., постановено по гр. д. № 11887/2022 г. по описа на РС-Варна, 7-ми с-в, с което Районен съд – Варна е отхвърлил предявените от Т. С. С. искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието: за осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично положение“ и „имуществено състояние“– неосигуряване на Т. С. на необходимата адекватна медицинска помощ /грижа в периода от 01.10.2017г. до 15.11.2022г., пребиваващ в ЗОО „Разделна“ Варна, както и да се въздържа от по-нататъшни нарушения; за осъждане ответника да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания- стрес, притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност, чувство на безизходица, психическо разстройство, търпени в резултат на дискриминационно отношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението и е осъдил Т. С. С. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието сумата от 150 лева, представляваща дължимо на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в производството.

Въззивната страна счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Моли, обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален предстсавител ст. юрисконсулт С.

1

С., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон.

В открито съдебно заседание въззивната страна - Т. С. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Постъпила е молба входящ № 979/15.01.2024г по описа на ОС-Варна, подадена от адв. Н. Н., процесуален представител на Т. С., с която моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ редовно призована, не изпраща представител.

Постъпила е молба входящ № 928/12.01.2024г по описа на ОС-Варна, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт С. С., с която поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по повод предявени от Т. С. С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДискр: За приемане за установено, че ответникът/въззиваем по наст. дело/ е осъществил по отношение на Т. С. С. дискриминационно отношение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, изразяващо се в неосигуряването на полагаемата му се медицинска грижа/помощ за периода от 01.10.2017г. до 15.11.2022г. и за осъждането му да заплати на Т. С. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и страданиястрес, притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност, чувство на безизходица, психическо разстройство, търпени в резултат на дискриминационно отношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Т. С. С. в исковата си молба излага твърдения, че от 2017г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Варненски затвор. Няколко месеца след настаняването си изпитал остра болка в долната част на корема със силно болезнено чувство и физически дискомфорт. Посетил медицинския център за оказване на лекарска помощ. От тогава болките му зачестявали и посещавал често лекуващия лекар д-р Р.. Била му поставена диагноза ингвинална херния и до момента бил лекуван предимно с болкоуспокояващи лекарства, инжекции и пробиотици, от които нямал подобрения. Твърди, че и към настоящия момент търпи силни интензивни болки, не може да спи и да се храни нормално. Не се чувствал пълноценен на работа и го обземала паника, че може да се случи най- лошото. Сочи, че многократно е настоявал и молил писмено и устно затворническата администрация и лекуващия там лекар да му бъде издадено направление за операция на херния или да бъде насочен към хирург за провеждане на адекватното му лечение. Вместо лекуващият лекар да удовлетвори молбата му, той му заявил, че трябва да му плати за операцията 1500 лева за т.нар платно на херния или „да отива да умира“.

Твърди, че доколкото му е известно за пациенти с ингвинална херния се провежда болнично лечение по клинична пътека № 167 “оперативни процедури при хернии“, заплащана от НЗОК, с изключение на т.нар платно, но заедно с това твърди, че ползването на тази техника не е задължително и преценката за прилагането й се извършва от специалист- хирург.

Посочва, че макар заболяването му да не е животозастрашаващо, общоизвестно е, че лечението му е само хирургично, а операцията е препоръчителна веднага след поставяне на такава диагноза. В противен случай, сочи че би могло състоянието да стане животозастрашаващо.

В тази връзка неясни били причините, поради които на ищеца е отказано издаване на мед. направление за операция или назначаване на допълнителни специализирани 2 изследвания, поставяйки така в опасност здравето и живота му. Неясно било и по какви критерии била определена сумата от 1500 лева. На следващо място твърди, че от 01.10.2017г. и към 15.11.2022г. служителите в медицинския център към затвора - Варна не са положили необходимите усилия да подобрят здравословното му състояние, тъй като не е била създадена терапевтична стратегия за лечение на заболяванията или предотвратяване тяхното влошаване. В резултат на това, в началото на 2022г. здравословното му състояние прогресивно се е влошило и е бил отвеждан по спешност 4-5 пъти в МБАЛ Св. Анна Варна.

Последно бил хоспитализиран на 20.10.2022г., когато лекуващият лекар му е заявил, че задължително следва да бъде опериран. Излага, че в периода на изтърпяване на наложеното му наказание, на други лица, изтърпяващи същото наказание в затворническото общежитие от открит и закрит тип

Разделна, затворническата администрация е съдействала/подпомагала своевременно и безплатно с лекарства, медикаменти, назначаване на допълнителни и специализирани прегледи, консултации, издаване на направления за планови операции, вкл. е закупила на едно от лицата протеза за ръка. Същевременно, на него е било отказано закупуване на полагащи се и предписани медикаменти, поради което и ищецът следвало сам и за своя сметка да си ги осигури. Получил е и категоричен отказ от назначаване на допълнителни изследвания и специализирани прегледи, а за предприемане на оперативни действия, следвало да плати определена сума, въпреки че операцията се заплащала от бюджета на НЗОК. От това поведение и неполучаването на полагаемата му се медицинска грижа, счита, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други затворници и спрямо него е било проявено дискриминационно отношение по „личен признак“, съставляващо пряка дискриминация. Сочи, че неосъщественият контрол и недоброто ръководство в мястото за лишаване от свобода е довело на нарушаване на законовите му права и интереси, признати от вътрешното и международното право- чл. 4 от ЗЗДискр вр. чл.3, чл. 129, ал.3 вр. чл. 135, ал.1 и ал.3 ЗИНЗС, чл.1, чл.3 и чл. 14 ЕКЗПЧОС, Европейските правила на затворите приети от Комитета на министрите на ЕС, чл.6, ал.1, вр. ал.2 КРБ, чл.60, ал.1 и ал.2 Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и Наредба № 12/20.12.2006г. Потвърждава, че лекарят в Медицински център Разделна е предприел действия с цел подобряване общото му здравословно състояние, но счита, че те са били недостатъчни, неадекватни и неефективни спрямо състоянието му. А предписаното му лечение е било само за облекчаване на болките и страданията му. Счита, че с оглед влошаване здравословното му състояние през годините, лекуващият лекар е следвало да назначи допълнителни специализирани изследвания и консултативни прегледи извън мястото на изтърпяване на наказанието. А липсата на достатъчно финансови средства твърди, че не може да служи като основание за отказ от полагащото му се адекватно лечение. По гореизложените съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Иска се Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност, чувство на безисходица, психическо разстройство от дискриминационното поведение за периода от 01.10.2017 г. до 15.11.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва спрямо ищеца да е проявено дискриминационно отношение, което да го поставя в неравностойно положение или да са накърнени правата му на равно третиране. Не било посочено и как точно ищецът е бил третиран по-неблагоприятно при пребиваването му в Затвора Варна в сравнение с третирането на други лица при „сравними сходни обстоятелства“. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за част от исковия период. Искането е за отхвърляне на претенцията.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца поддържа исковите си претенции и пледира за уважаването им.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на 3 ответника, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от справка входящ № 3235/12.12.2022г. по описа на Министерство на правосъдието – ГД „Изпълнение на наказанията“ ОС „Изпълнение на наказанията“ - Варна се установява, че Т. С. С. е постъпил в Затвор-Варна на 17.12.2012 г. да търпи групирано наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, наложено му с протокол № 943 от 18.12.2014 г. по НЧД № 1185/2014 г. по описа на ОС-Варна.

Няколко месеца след като започнал да изтърпява наказанието си Т. С. е изпитал силна болка в областта на долната част на корема, поради което е посетил медицинския център на затворническото общежитие, за оказване на медицинска помощ от лекуващия в ЗОО „Разделна“ д-р Р. Р.. Диагностициран е с ингвинална херния.

За периода от 2017 г. до 2022 г. Т. С. е посетил медицински кабинет в Затворническо общежитие „Разделна“ общо 47 пъти. За посочения период е бил конвоиран от Затворническо общежитие „Разделна“ до медицински център в Затвора-Варна общо 13 пъти.

Допълнително е бил конвоиран и 7 пъти до външни болнични заведения от които на 19.10.2022 г. е изведен по спешност до МБАЛ „Света Анна“ – Варна за извършване на преглед при медицински специалист-гастроентеролог.