Разпореждане № 75 от 06.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 75 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20251210102892 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по настоящото ч.гр.д. № 2892/2025г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Панчо Владигеров“ №21, чрез пълномощник против длъжника Г. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. , за заплащане на следните суми:

- 584,86 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ главница по Договор за паричен заем № 301764/20.07.2022 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и Г. Т. Т., което вземане по този договор в последствие е било прехвърлено от „Креди Йес“ ООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с настоящо наименование „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, по силата на сключен договор за прехвърляне на вземания от 12.01.2024 година, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;

- 24,41 лв. /двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ - договорна лихва начислена върху отпуснатата главница за периода от 20.07.2022г. до 19.04.2023г.

- 271,87 лв. /двеста седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ начислена неустойка за периода от 20.07.2022г. до 19.04.2023 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени копие от Договор за паричен заем № 301764/20.07.2022 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и Г. Т. Т.; погасителен план, Общи условия, договор за цесия.

С разпореждане от 15.12.2025 година съдът е оставил депозираното заявление без движение, поради констатирани нередовности, като в указания от съда срок е депозирана молба от заявителя, в която се посочва, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 695,00 лева, с които са погасени главница, договорна лихва и неустойка.

1

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от приложения по делото Договор за паричен заем № 301764/20.07.2022 година, сключен между „Креди Йес“ ООД и Г. Т. Т., като на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 600 лева, при следните параметри: годишен процент разходи 48.307%; брой вноски - 9, с начален срок на 19.08.2022 година и краен срок на договора 19.04.2023 година, месечен лихвен процент 3,330 %, обезпечение - да /посочено в чл. 6 от договора/, обща сума за плащане 704,24 лева. В приложения към договора погасителен план са отразени падежа на задължението, погасителна вноска без неустойка в размер на 78,25 лева, разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за заем при липса на обезпечение 60,75 лева и общ размер на погасителната вноска с начислена неустойка - 139 лева.

В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в поза на заемодателя. Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 546,76 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

В чл. 14, ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че в случай, че заемателя изпадне в неизпълнение на поетите задължения по сключения договор за заем, считано от 60-тия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план, ще дължи на заемодателя и еднократна неустойка в размер на 10 % от непогасената главница по договора за заем.

В договора е посочен ГПР от 48,307 %, като в чл.3.3, ал. 1 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на следните допускания/заемателят не 2 трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване; заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем. Начина, по който е формулиран ГПР е неясен и от него не става ясно, че в същия е включена и неустойката, така както се твърди в поправеното заявление. Твърдението, че същата е включена не произтича от разпоредбите на договора, нито от ОУ.

В договора не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в ГПР от 48,307 % и как е формиран същия, с което се нарушава изискванията на правото на ЕС в този смисъл - Решение от 20 септември 2018 г. по дело C448/17.Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Въпреки, че в погасителния план неустойката не се посочва, но видно от претенциите на заявителя, както и твърденията за извършени плащания по договора за кредит, става ясно, че такава неустойка е била начислена и длъжникът е извършвал плащания по същата, то съдът приема, че неустойка е начислена от кредитодателя. В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 48,307 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните и при изчислението на ГПР обаче неустойката не е включена като разход по кредита. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като 3 задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Ето защо кредиторът не може да черпи права за себе си от неизпълнението на задължението си да направи предварителна оценка с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Със същата обаче се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според съда ще надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, 4 свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.