Решение № 154 от 02.10.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№154/2.10.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ІV състав

На единадесети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар Стела Гюмлиева

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Адм. д. № 208 по описа за 2020 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Г.Л.М. ***, с посочен съдебен адрес ***, родител и законен представител на Л.Г.Г. срещу заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82 ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по заявление с вх. №

Е113-01-436/02.07.2019г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредбата, за лице до 18 годишна възраст, подадено от Г.Л.М., законен представител на Л.Г.Г., родена на ***г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Сочи още, че административния акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяната му. Счита, че са налице нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги при условия и по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно – по оферта от „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“.

Изложен е довод за нищожност на заповедта в жалбата.

Акцентува се, че в действителност, че преписката от Център „Фонд за лечение на деца“ е пристигнала в НЗОК най-късно на 01.04.2019 г., когато Център „Фонд за лечение на деца“ е закрит и преминава към НЗОК. Счита, че Управителят на НЗОК не е изпълнил задълженията си и не е регистрирал преписката от Център „Фонд за лечение на деца“ на 01.04.2019 г., по Заявление с № 6488 от 11.03.2016 г. подадено по описа на Център „Фонд за лечение на деца“от Г.Л.М., в качеството си на родител и законен представител на Л.Г.Г..

Намира за несъстоятелно в мотивите на процесната заповед да се твърди, че не са налице определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и по реда на Наредба № 2 от 27.03.2019 г., а именно: лечебното заведение, за което е кандидатствал заявителя „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, гр.Мюнхен, Германия, което към настоящия момент не съществува.

В жалбата се сочи, че на управителя на НЗОК е известно, че Л.Г. кандидатства от 20.04.2018 г. (в Ц“ФЛД“) и 07.07.2019 г. (в НЗОК) за лечение в „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“, а не в „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, който е закрит след неговата смърт, но дейността продължава същия лекар, който е лекувал детето от февруари 2016 година до сега, а именно д-р Б..

Реално се сочи, че детето Л.Г. не кандидатства за „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, гр.Мюнхен, Германия, което е по заявление от 2016 г., тъй като е получила актуална изчерпателна оферта по условията поискани от НЗОК от д-р Б., гр.Мюнхен, Германия. Поради това намира, че е незаконосъобразен постановения отказ, както по основание на чл.7 и чл.8, така и поради липсата на реални обосновани мотиви.

В допълнение на гореизложеното, на управителя на НЗОК е било известно, че Л.Г. е кандидатствала за лечение в „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“ още през м.Април 2018 г., която преписка от Център „Фонд за лечение на деца“ е прехвърлена в НЗОК от 01.04.2019 г. В жалбата се сочи още, че в НЗОК имат налична документация, за целия период на лечението на детето в Мюнхен, Германия, въпреки че това лечение досега не е финансирано нито от Център „Фонд за лечение на деца“, нито от НЗОК.

Намират за недопустимо спирането на единственото възможно и ефективно лечение на детето в Мюнхен, Германия, чрез всякакви форми на незаконосъобразни действия каквито са досега от Център „Фонд за лечение на деца“ и неговия правоприемник НЗОК. Иска се отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката за ново произнасяне с искане за заплащане на лечението на детето.

В съдебно заседание, оспорващата, чрез процесуалния си представител адвокат М.Д., поддържа жалбата. Представя подробни писмени бележки. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна-Управител на

НЗОК, редовно призован в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.Н., която моли за отхвърляне на жалбата, представя писмени бележки. Представен е и писмен отговор от адм. орган.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна-адресат на заповедта, с правен интерес от оспорване. Основният мотив изложен в оспорената заповед е, че не са налице нормативно определените предпоставки за заплащане на услуги при условията и реда на Наредба № 2 от 27.03.2019г, а именно лечебното заведение за което е кандидатствал заявителят „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, гр. Мюнхен, Германия към настоящия момент не съществува.

По делото е представена и приета адм. преписка по издаване на оспорената заповед. Видно от последната производството е образувано по заявление с вх. №

Е113-01-436/02.07.2019г./заявление с вх. № 6488/11.03.2016г. по описа на център „Фонд за лечение на деца“/ подадено от Г.Л.М., в качеството й на законен представител на Л.Г.Г., с дата на раждане ***г***.

Заявителят кандидатства за одобряване на заплащането на медицински и други услуги в институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, Мюнхен, Германия за сумата от 40 000 лева за една календарна година, съгласно приложено към заявлението Предложение за лечение /оферта/ от „Институт по имунология и клетъчна биология д-р „К.“, гр. Мюнхен.

От съдържащите се документи в адм. преписка се установява, че Реално заявлението е с вх.№ 6488/11.03.2016 г. по описа на Център „Фонд за лечение на деца“ (Ц“ФЛД“), чийто правоприемник е

НЗОК, съгласно Постановление № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване на Център „Фонд за лечение на деца“ (Обн., ДВ, бр.26 от 29.03.2019 г., в сила от 29.03.2019 г.).

С Решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 1947/2019г. на ВАС, е оставено в сила Решение № 6985/23.11.2018 г. на АССГ по адм. дело№ 8253/2018г. С решение № 3684 от 10.03.2020г. на 5чл. състав на ВАС по адм. дело № 13792/2019г. е отхвърлено искането за отмяна на решение № 7082 от 13.05.2019 г. по адм. дело №

1947/2019г. на ВАС.

Управителят на НЗОК указва да бъде заведена преписката от Център „Фонд за лечение на деца“ с входящ № Е-113-01-436 от 02.07.2019 г., по която е възразено, че такова заявление с такъв номер няма депозиран от родителите на Л.Г.. В самата заповед се цитира отговора на заявителя Г.М. от 11.07.2019 г., с което е представена медицинска документация и оферта от „Практика-клиника по имунология и клетъчна биология – д-р Л.Х.Б.“.

В съдебно заседание майката на детето посочи, че доктор Б. работел в клиниката в Мюнхен, тя лекувала децата, 16 български деца са лекувани и е заплащано лечението им от „Фонда за лечение на деца“ няколко години подред. Тя е човекът, който е лекувал децата в клиниката в Мюнхен. След смъртта на д-р К. има приемственост, тя просто поема тази практика и продължават тези деца да се лекуват и „Фондът за лечение на деца“ да заплаща това лечение. Това писмо, че е закрита клиниката, е изпратено от съпругата на д-р К. до Министъра на здравеопазването в България. Там в същото писмо е посочено, че това лечение се продължава от д-р Б..

С оглед така установената фактическа обстановка, ЯАС намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът проверява законосъобразността на оспорвания административен акт, с оглед изискванията на чл. 146 от АПК, и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК, проверява същата въз основа на представените от страните доказателства, като не се ограничава само с посочените в жалбата основания. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение съдът на основание чл. 142 ал. 1 от АПК извършва преценка на административния акт в съответствие с материално правните и процесуални разпоредби към момента на издаването на оспорваната покана.

Предмет на контрол по законосъобразност е заповед № РД-Е-113-01-601/18.06.2020г. на Управителя на НЗОК, с която е отказано заплащането на услуги по чл. 7 и чл. 8 от Наредба №

2 от 27.03.2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82 ал. 1а и 3 от

Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане по заявление с вх. №

Е113-01-436/02.07.2019г. за одобряване, ползване и заплащане на услуги по чл. 7 и чл. 8 от

Наредбата, за лице до 18годишна възраст, подадено от Г.Л.М., законен представител на Л.Г.Г..

Съдът следи служебно за наличието на нищожност на адм. акт. От друга страна в жалбата има наведени доводи за такава. Според чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове или да поиска от съда да я обяви. Предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал.

2, АПК са наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на акта със съдебното решение. Алтернативно се иска от съда да отмени акта като материално незаконосъобразен.

В конкретния случай, следвайки хронологията на съдебните решения, първо с Решение 2036 от 27.03.2017г. на АССГ, постановено по АД № 7479/2016г. е отменено Решение №468 от 02.06.2016г. на Директора на

Център „Фонд за лечение на деца“, с което е отказано финансиране на лечението на детето Л.Г. по заявление за организационно и финансово подпомагане с вх. № 6488/11.03.2016г. със законни представители Г.М. и Г. Г.. Заявлението е за цитираното подпомагане на детето в „Клиника по имунология и клинична биология-д-р К.“, Германия. С решението си

АССГ е върнал преписката на органа с указания за изпълнение, като това решение е оставено в сила с решение №1672/07.02.2018г.на ВАС по адм. дело № 5730/2017г.

Впоследствие, след връщане на преписката за ново разглеждане, със заповед № 606 от 09.07.2018г. на директора на ЦФЛД, в изпълнение на цитираните по горе решения на АССГ и ВАС, е постановен повторен отказ за организационно и финансово подпомагане за извършване на лечение в „Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“, град Мюнхен, Германия в размер на 40000 евро за една календарна година. Тази заповед е оспорена пред АССГ, който с решение № 6985 от 23.11.2018г. по адм. дело № 8253 по описа за 2018г. отменя Заповед №606/09.07.2018г. на Директора на Център „Фонд за лечение на деца“ и връща делото като преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението в едномесечен срок.

Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 7082 от 13.05.2019г. по адм. дело № 1947/2019г. на ВАС. Видно от мотивите на последното :„Пациентката е с поставена диагноза „Юношески пауциартикуларен артрит“, като се кандидатства за организационно и финансово подпомагане за извършване на лечение в "Институт по имунология и клетъчна биология д-р К. ", град Мюнхен, Германия, за сумата от 40 000 евро за една календарна година При условията на чл. 33 от Правилника за дейността и организацията на работа на център „Фонд за лечение на деца“ и в изпълнение на отменителните съдебни решения, директорът на фонда е определил трима външни експерти-ревматолози от списъка и един експерт – имунолог. В изготвените по реда на чл. 34 от правилника доклади от външните експерти категорично се застъпва становището, че не са запознати с лечението

"автохемотерапия", което се прилага в "Институт по имунология и клетъчна биология д-р К.“.

Заявлението на Л.Г. и експертните становища са обсъдени на заседания на Обществения съвет към Център „Фонд за лечение на деца” и е взето решение да се откаже предоставянето на исканата помощ, тъй като не са налице категорични данни за положителния ефект от прилагания метод на лечение върху заболяването на детето.