Решение № 294 от 18.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Стара Загора, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20245500100336 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. В. Г. от гр.С.З., чрез адв. Е. Е. от АК – Стара Загора против Х. Г. Г. от гр.С.З., с цена на предявените искове: 35 000 лева – неимуществени вреди и 2 231,14 лева – имуществени вреди, правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата С. Г. твърди, че е студентка трета година в Университет за приложни науки, специалност - „Глобални продажби и маркетинг“ в град Л., Република А. и живее там. Твърди, че през учебните ваканции се прибирала в гр.С.З., за да се види с баща си, с роднини и с приятели. През месец декември 2022 г., при връщането си в гр.С.З. се запознала с ответника Х. Г. Г.. В началото на месец януари 2023 г. ищцата си тръгнала за А., за да продължи учебните си занимания. През това време Г. й пишел в социалните мрежи. Тя му отговаряла рядко, защото била разочарована от него, тъй като в Новогодишната вечер, ответникът проявил агресивна ревност спрямо нея.

Ищцата твърди, че на 2 април 2023 г. се прибрала отново в България, тъй като имала ваканция по повод великденските празници. На 04.04.2023 г., около 23.00 часа в гр.С.З. излязла от дома си, за да се срещне с ответника Х. Г. по негово настояване. Отишла на срещата с лекия автомобил на майка си и паркирала автомобила в близост до Военното окръжие в града. Там тя се срещнала с ответника Г.. Двамата си говорили около час. Твърди, че в хода на проведения разговор между тях, Г. споделил на пострадалата, че срещу него се провежда наказателно производство, защото набил двама мъже. В този момент тя се притеснила за своята безопасност. Казала на Г., че вече е късно, тъй като минавало полунощ, била изморена и искала да се прибира в дома си.

1

Твърди, че в този момент, тя получила съобщение по социалната мрежа Инстаграм от свой добър приятел и Г. чул съобщителния сигнал. В изблик на ревност, без причина и повод и нанесъл силен удар с десния си юмрук в долната и челюст, в ляво. Ищцата твърди, че от неочаквания удар залитнала.

Устата и се напълнила с кръв и се разплакала. От устата и потекла кръв, долната и челюст увиснала, долният и осми ляв зъб изскочил нагоре и пречел на долната челюст да се затвори. Въпреки много силната болка, която изпитвала, тя успяла да се качи в колата си. Твърди, че ответникът Г. я последвал в седнал в лекия автомобил на пасажерското място. Притеснил се да не бъде предаден на полицията, заради извършеното от него умишлено и съзнателно активно престъпно действие спрямо личността и. Ищцата твърди, че отпътувала към спешния медицински център на УМБАЛ „Проф. д-р Ст.

Киркович“ АД - С.З.. Изпитвала непоносима, силна болка, устата и непрекъснато се пълнела с кръв. След пристигането и в болницата била обслужена амбулаторно от дежурния медицински екип. През цялото това време Г. не се отдалечавал от нея, за да не може да съобщи на някого за случилото се. След това тя тръгнала към дома си, а Г. отново се качил при нея.

Твърди, че до Военното окръжие в града тя спряла колата, за да слезе Г.. На следващия ден продължавала да изпитва силна болка в областта на челюстта си в ляво, в резултат на нанесения и удар от страна на ответника. Заедно с баща си посетили д-р Ш.. Твърди, че след извършения преглед и били поставени специални зъбни шини, за да й бъде фиксирана счупената долна челюст в ляво. Докторът установил, че от силния удар била счупена не само долната и челюст в ляво, но бил избит и 38 зъб /осми ляв долен зъб/. След няколко дни и била направена втора по ред медицинска интервенция, по повод гнойно възпаление на мястото на увреждането. Твърди, че в резултат на нанесения и удар с юмрук получила счупване на долна челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл и избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/.

За извършеното от ответника Г. деяние бил подаден сигнал от нея до Второ РУ на МВР - С.З. и било образувано досъдебно производство № 8245 зм 287/2023 год. по описа на Второ РУ - С.З.. С протоколно Определение № 422 от 17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на Районен съд - гр.С.З., по реда на чл.384, ал.1, във вр. с чл.382 от НПК било одобрено споразумение, по силата на което ответникът Х. Г. Г. бил признат за виновен, в това, че на 05.04.2023 г. в гр. С.З., причинил на С. В. Г. средна телесна повреда - двустепенна, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл и избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/, довели до счупване на челюст и избиване на зъб, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл.129, ал.1, вр. с ал.2 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години. Определението на съда влязло в сила на 17.10.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда 2 споразумение за решаване на делото имало последиците на влязла в сила присъда. Намира, че в настоящия случай следвало по аналогия да се приложи императивната разпоредба на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда /в случая определение/ на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Намира, че в настоящият случай са налице всички елементи на фактическия състав. Твърди, че безспорно било установено, че именно Х. Г. Г. на 05.04.2023 г. в гр. С.З. й е причинил средна телесна повреда - двустепенна, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на левия долночелюстен ъгъл и избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/, довели до счупване на челюст и избиване на зъб, при което се затруднява дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. В резултат на противоправното си деяние, ответникът Х. Г. Г. и причинил неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и телесни повреди. Ищцата твърди, че в продължение на повече от тридесет дни била принудена да носи поставените и зъбни шини, като през този период изпитвала болка, не можела да се храни - единствено пиела със сламка, не можела да общува нормално, силно я притеснявал външния и вид, предвид поставените и шини и отоците по лицето и. По време на лечението и зарастващият процес, получавала многократно повърхностни рани - афти из цялата устна кухина, които били също много болезнени. По време на възстановителния процес, нормалните хигиенни навици като миенето на зъби били невъзможни, което и създавало допълнителен дискомфорт, а по-късно последствията от това били - натрупан зъбен камък, нарушаване на емайла и свръхчувствителност на зъбите. Изживяла силен стрес, Твърди, че била емоционално нестабилна, често плачела и била стресирана. Настъпили били и сериозни психологически увреждания с голям интензитет от деянието на ответника - страх да излиза и да се прибира сама, страх от преследване, тревожност, изпадане в паника, загуба на мотивация и на интерес към всичко, чувствала се тъжна, отпаднала, страхувала се без причина. Наложило се да потърси помощ от психолог. Била подтисната и поради затрудненията в дъвченето и говоренето. Освен всичко това, изпитвала и притеснения относно обучението си в А.. Твърди, че въпреки състоянието си, на 13.05.2023 г. била принудена да се върне в А., тъй като имало опасност да бъде анулирана учебната й година, поради дългото отсъствие и да повтори семестъра, което било свързано с допълнителни средства и такси. Ищцата твърди, че след връщането си в А. се наложило за много кратко време да се яви на няколко изпита /въпреки трудността при говоренето/, за да може да навакса изпуснатото в учебния процес. Всичко това допълнително я стресирало и й създало допълнително напрежение. Твърди, че от датата на инцидента и до сега, въпреки проведеното лечение, продължава да изпитва болки и изтръпване в областта на челюстта, не само при по-дълга комуникация, но 3 дори и когато е в покой. Счита, че следва да се има предвид, че към датата на увреждането била на 23 години, т.е. още в млада възраст получила сериозно увреждане, чиито последствия физически и емоционални щели да я съпътстват през целия й живот.

Претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причиненото й нападение на 05.04.2023г., оценява на сумата от 35 000 лв. Счита, че посочената сума е съобразена с критериите за справедливост при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, както и с трайната съдебна практика. Намира, че следва да бъдат отчетени, както характера на уврежданията, така и начина на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени. Посочва, че престъплението било извършено на публично място, в центъра на град С.З.. Освен претърпените болки и страдания вследствие на причинените и телесни увреждания, претърпяла и имуществени вреди, свързани с лечението и, възстановяването и и транспортните и разходи за пътуванията и, свързани с инцидента. Ищцата твърди, че сама заплатила цялото си лечение, за което разполага и със съответните разходни документи. Посочва, че претърпените от нея имуществени вреди са в общ размер на 2 231,14 лева. Счита, че на основание чл. 84, ал, 3 от ЗЗД следва да й бъде присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на увреждането - 05.04.2023 год. до окончателното изплащане на сумите.

Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Х. Т. Г. от гр.С.З. да заплати на С. В. Г. от гр.С.З., сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата болки и страдания в резултат на причинени и на 05.04.2023 г. в гр.С.З. телесни увреждания - счупване на долната челюст в областта на левия долно-челюстен ъгъл; избиване на 38 зъб /осми ляв долен зъб/; разкъсно-контузна рана на венеца на долната челюст в областта на килийката на 38 зъб; поставена между-челюстна фиксация; лицева асиметрия с оток и кръвонасядане по лява лицева половина, както и претърпени от ищцата С. В. Г. стрес и негативни емоционални състояния, вследствие на извършено от ответника Х. Г. Г. престъпление, за което е признат за виновен с влязло в сила протоколно Определение № 422 от 17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на Районен съд - гр.С.З., както и сумата от 2 231,14 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за лечение, възстановяване и транспорт, претърпени вследствие на извършено от ответника Х. Г. Г. престъпление, за което е признат за виновен с влязло в сила протоколно Определение № 422 от 17.10.2023 г., постановено по НОХД № 2288/2023 г. по описа на Районен съд - гр.С.З., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 05.04.2023г., до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание на 15.11.2024г. съдът е допуснал уточнение на петитума на исковата молба по отношение на законната лихва върху платената от ответника доброволно сума от 10 000 лв. в хода на делото – 4 законна лихва се претендира от датата на увреждането до 01.07.2024г., а в останалата част – от датата на увреждането до окончателното заплащане на сумата.

Процесуалният представител на ищцата моли, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъде определено възнаграждение, което ответникът да бъде осъден да заплати.

Ответникът Х. Г. Г., чрез пълномощника си адв.С. Ч. оспорва предявените искове по размер, като прекомерно завишени и моли съдът да отхвърли исковата претенция.

Оспорва твърденията в исковата молба за начина и липсата на причини за причиняване на телесното увреждане, както и че С. Г. претърпяла описаните болки и страдания, посочени като неимуществени вреди - че изпитвала силни болки, че не можела да се храни за повече от 30 дни, че не можела да общува нормално и се притеснявала от външния си вид. Оспорва, че в пряка и причинна връзка с извършеното от него било, че ищцата получавала афти, което било болезнено. Счита, че не били верни твърденията, че ищцата изживяла силен стрес, че плачела и била подтисната, стресирана, както и че се страхувала да излезе. Оспорва, че ищцата получила в резултат на случилото се психологически увреждания. Оспорва и твърденията как се чувствала ищцата след инцидента, че получавала сърцебиене, както и че изпадала в паника. Счита, че всичко описано в исковата молба, като търпени от ищцата страдания и страхове, от една страна не се били случили, а от друга дори и да имало някакво негативно преживяване, то интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания били силно преувеличени. Счита, че целта на тези твърдения била да се постигне чувство на съжаление към ищцата с цел получаване на по-високо обезщетение.