Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 42 от 14.02.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Частно наказателно дело 68/2024
Вид
Протоколно определение № 42
Подписан
14.02.2024
В сила
14.02.2024
Състав
ПЛАМЕН МИТКОВ ДРАГАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 44, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 42 гр. Търговище, 13.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА и прокурора М. К. А.

Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно дело № 20243500200068 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Открива се съдебното заседание.

Извършва се проверка на призованите за днес лица.

Окръжна прокуратура – Търговище – редовно призована, се представлява от прокурор А..

Осъденото лице Д. И. Д. – не е призовано за днешното съдебно заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Прокурорът: Аз считам, че ход на делото не следва да се дава, като аргументите ми в тази насока са следните:

След получаване на решението, с което се иска признаване на решението на съдебния орган, с който спрямо българският гражданин Д. е наложена мярка, изразяваща се в „принудително настаняване на лечение“, настоящият съдебен състав е извършил проверка, относно наличието на компетентност доколко Окръжен съд – Търговище се явява компетентен орган, който да признае съдебния акт.

В хода на тази проверка се установява, че повече от 10 години лицето 1 не пребивава на адреса, на който е регистриран, въпреки, че формално системата по местоживеене сочи, че последното местоживеене на Д. е в гр.

Търговище. От направената проверка се установява, че адресът, на който той се води регистриран не е този, на който изтърпява мярката в Нидерландия, но там не живеят и негови близки, т.е. постоянното местоживеене на лицето е очевидно, че не е територията на Република България.

Тук сме изправени пред хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСВЛС, който определя компетентността на съдебния орган, който да признае решението в такива случаи, който е СГС. В тази връзка извършената от този съдебен орган проверка е формална, доколкото се изразява само в установяване адреса на лицето. Ето защо аз намирам, че Окръжен съд – Търговище не се явява местно компетентен да постанови решение, като предлагам съдебният състав да повдигне спор за подсъдност пред ВКС, като се отрази, че делото е получено по компетентност от СГС. В случай, че не приемете това мое становище, предоставям на съда да прецени дали следва да се даде ход на делото или не.

Съдът също счита, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да се дава. След запознаване с материалите по делото и извършената проверка от органите на ОД на МВР, съдът прецени следното:

Производството е по глава втора от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСВЛС).

Образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, издадено на 18.09.2023 г., за признаване на произнесен Нидерландия съдебен акт – Присъда на Първоинстанционен съд на Централна (Средна) Нидерландия, поделение У. по дело № 16/661261-13.

Видно от удостоверението с Присъда № 16-661261-13 от 21.02.2014 г., влязла в сила на 08.03.2014 г., постановено от на Първоинстанционен съд на Централна (Средна) Нидерландия, поделение У., Д. И. Д. е осъден в Нидерландия на на мярка "принудителни медицински мерки при стационарна форма на лечение" за опит за убийство. Присъдата е станала окончателна на 2

08.03.2014 г. и подлежи на изпълнение.

Първоначално удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВЛС е било внесено в СГС, където е образувано ЧНД № 527/2024 г. по описа на съда.

След направена справка в НБДН е установено, че Д. И. Д., ЕГН **********, роден на 16.10.1986 г. в гр. Омуртаг, е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Търговище, кв. „Запад“, № .., вх. Б, ет. 8, ап. 24. Изискани са справки от НБД “Население“ и за неговите роднини - майка П.Д.С., и сестра Е. И.а Д.а, от които е видно, че и те са регистрирани на същият адрес в гр.

Търговище. Това е дало основание на състав на СГС да приеме за местоживеене на лицето именно гр. Търговище, като адрес, на който ще може да се постигне основната цел на закона – улесняване на неговата социална реинтеграция в близък контакт с неговите близки и роднини.

Предвид на това делото пред СГС е прекратено и същото е изпратено на Окръжен съд – Търговище по компетентност.

С оглед установяване местната компетентност на Окръжен съд – Търговище да признае и приеме за изпълнение присъдата на Първоинстанционен съд на Централна (Средна) Нидерландия, поделение У., постановена по отношение Д. И. Д., настоящият съд е възложил на органите на Министерството на вътрешните работи извършат проверка дали роднините на осъденото лице П.Д.С. и Е. И.а Д.а живее в гр. Търговище, кв.“Запад“, № .., вх. Б, ет. 8, ап. 24.

Видно от депозираното писмо на Началник РУ – Търговище, при извършената проверка П.Д.С. и Е. И.а Д.а не пребивават на адреса. От съседи е установено, че и двете живеят в чужбина и обитават апартамента при редките си пребивавания в страната.

От приложените справки за задгранични пътувания се установява, че П.Д.С. и Е. И.а Д.а живеят извън страната и се завръщат в България само за няколко седмици през лятото и то не всяка година.

Видно от материалите по делото е, че години преди 11.03.2013 г., когато Д. Д. е направил опит да убие своята майка П.Д.С., и двамата преимуществено живеят в Нидерландия, където са били регистрирани на адрес в гр. У., ул. „Рулантдрееф“ № 192.

Константна е практиката на ВКС, че общата компетентност на окръжния съд по местоживеене на лицето в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от 3

Закона се определя не толкова от данните за неговия постоянен и настоящ адрес, а от фактическата връзка на осъденото лице с определено населено място, която връзка следва да се отличава с такива характеристики като трайност, продължителност, обичайност на пребиваването и възможност за ресоциализацията му с оглед установените от него в това място социални, професионални, семейни и пр. отношения. В процесния случай Д. Д. е свързан с гр. Търговище единствено с регистрирания постоянен и настоящ адрес, който обаче предвид установеното на този етап от делото, вече не би могъл да се определи за негово местоживеене. По същата логика той не следва да се определи и като локация за обичайно пребиваване по смисъла на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, тъй като няма данни за обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В случая, с оглед събраните данни за местоживеенето на неговите майка и сестра не може и да се приеме, че с разглеждането на делото от Окръжен съд – Търговище ще бъде постигната основната цел на закона – улесняване на неговата социална реинтеграция в близък контакт с неговите близки и роднини.

При тези данни следва да се приеме, че Д. Д. от повече от десет години не живее в страната, като през този период не живеят в страната и неговите най – близки роднини, и е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСВЛС като делото е от компетентността на Софийски градски съд.

По същите причини е прекратено и ЧНД № 268/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, образувано по идентично удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВЛС за същото лице, и делото е било разгледано по ЧНД № 4622/2021 г. по описа на СГС, решението по което се коментира в придружителното писмо към удостоверението на нидерландските власти.

Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Окръжен съд – Търговище,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

4

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 68/2024 г. по описа на Окръжен съд - Търговище.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по настоящото дело пред Върховен касационен съд.

ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ произнасяне по компетентност. на Върховен касационен съд за

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Е. С. С. сума в размер на 30 лева, за извършения превод.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:15 часа.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ Секретар: _______________________

5