Определение № 325 от 23.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 325 гр. С., 23.06.2025 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно наказателно дело № 20241800600939 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение от 20.09.2023 г., постановено по НОХД № 723/2023 г. по описа на РС И., състав на този съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл.

53 от НК, вр. чл. 353б, ал. 5 от НК е осъдил И. А. С. да заплати сумата от 10500 лв., представляваща равностойността на лекия автомобил „БМВ“, модел „525И“ с рег. № ******.

Недоволен от определението е останал защитникът на подсъдимия С. – адв. М. Д. от САК, който в законоустановения срок е подал жалба срещу него.

Излагат се съображения за извършена от първоинстанционния съд неправилна преценка, тъй като, когато националните съдилища не са проверили дали наложената санкция е постигнала справедлив баланс между правата на собственост и обществения интерес, това би било пропуск от страна на националния съд да извърши анализ за пропорционалност, което от своя страна може да доведе до нарушаване на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ.

Изтъкват се събраните добри характеристични данни за подсъдимия и се твърди, че се касае за инцидентна проява в неговото поведение. Мярката се 1 счита за нарушаваща европейското законодателство и се прави искане за отмЯ. на определението на районния съд.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. Д. на изложените в нея основания. В допълнение се поддържа, че ако средството не принадлежи на дееца, то принудителната мярка не може да бъде приложена, тъй като не може да постигне преследваната с нея цел да се ограничи възможността на извършителя за бъдещи престъпления.

Осъденият И. С. в съдебни прения се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли за отмЯ. на наложеното с определението наказание.

РП С., ТО И. не взема становище по жалбата срещу определението.

Пред въззивния съд прокурорът от СОП заявява становище за законосъобразност и основателност на първоинстанционния съдебен акт.

Излагат се доводи за липса на отменителни основания, доколкото разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК се прилага императивно и без оглед на това дали се касае за инцидентна проява и за извършител с ниска или висока обществена опасност.

Настоящото производство пред С. окръжен съд е второ по ред, като производството по ВЧНД № 583/2023 г. по описа на СОС е било възобновено, определението на СОС от 22.05.2024 г. по жалбата на адв. Д., с което е било потвърдено определението на първоинстанционния съд е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СОС.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

С определение от 20.09.2023 г. по НОХД № 723/2023 г. по описа на РС И. състав на този съд е одобрил споразумение между прокурор от РП С. ТО И., обвиняемия И. А. С. и защитника му адв. М. Д. по реда на Глава двадесет и девета от НПК. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 10.09.2023 г. около 08:45 часа на ПП I-8, по пътя между гр. И. и гр. С., в района на бензиностанция „Петрол“ е управлявал 2 моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „525И“ с рег. табели ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно с концентрация 2.15 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARDM 0173“, номер на проба 6138, калиброван до 03.11.2023 г., като при условията на чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

След постановяване на определението, с което е одобрено споразумението за прекратяване на наказателното производство съдът служебно се занимал по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК с въпроса за мярката по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 от НК във връзка с извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Съдът приел, че независимо от неудачната законодателна техника, доколкото високата стойност на имуществото противоречи на Протокол № 1 от ЕКЗПЧ и не отговаря на изискването за пропорционалност, съдът не би могъл да извърши тази преценка в настоящото производство, тъй като прилагането на мерките по чл. 53 от НК е императивно, а тъй като в случая автомобилът е в режим на съпружеска имуществена общност, то следва да бъде присъдена неговата равностойност – сумата от 10 500 лева, съгласно заключението на изготвената оценителна експертиза.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК инкриминира по наказателен ред управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Като наказание за това престъпление е предвидено кумулативното приложение на наказанията лишаване от свобода от една до три години, глоба от двеста до хиляда лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство. За извършеното престъпление кумулативно е предвидена и допълнителна санкция по чл. 343б, ал. 5, вр. чл. 53 НК – отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато същото е собственост на дееца, а 3 когато деецът не е собственик, се предвижда присъждане на равностойността му. Това отнемане, макар коренно да се различава от превантивните мерки по чл. 53 от НК, е прието като тяхно уточнение и продължение.

За разлика от наказанието, чрез което се реализира наказателната отговорност за извършеното престъпление, мерките по чл. 53 НК са санкционни последици от друг порядък, налагат се независимо от наказателната отговорност, имат други предпоставки и цел. Единствената предпоставка за прилагането им е наличието на извършено умишлено престъпление. Водещ е превантивният ефект на тези мерки - отнемане на възможността за извършване на нови престъпления или извличане на облага от престъплението.

Отнемането в полза на държавата, респективно присъждане на равностойност, на моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, в случая е извършено на специалното основание по чл. 343б, ал. 5 НК (Нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.), което се приема в практиката като своеобразна гражданскоправна санкция на противоправното поведение на дееца. Независимо от своя обременяващ за лицето характер, това отнемане не представлява наказание по смисъла на чл.

37 от НК, поради което не се обхваща от споразумението, а за съда няма правна възможност по чл. 55, ал. 3 от НК да не приложи тази разпоредба.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, обаче, има за цел допълнително да санкционира управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите от закона граници и в този смисъл не е реакция на извършеното престъпление и се различава по цел, обхват и тежест от принудителните мерки по чл. 53 от НК, които имат предназначение да отнемат от дееца онези средства, предмети или облаги от извършеното от него умишлено престъпление, които, ако останат у него, могат да улеснят извършването на друго престъпление.

По съдържание имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК повече се доближава до предвиденото в българското законодателство наказание „конфискация на налично имущество“ по смисъла на чл. 44 от НК. Предвид използваната от законодателя формулировка в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, обаче, не е уредено наказание „конфискация“ по смисъла на чл. 44, вр. чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК, а и промЯ.та в НК от 2023 г. не засяга разпоредбата на 4 чл. 37 от НК, предвиждаща общата система от наказания по българското право, които могат да бъдат налагани на дееца за извършено престъпление.

На следващо място, имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК се налага в наказателно производство за извършено престъпление и не се ограничава до поправяне на вредите, причинени от престъплението, а има наказателен характер, тъй като има за цел да санкционира извършителя на престъпление за извършеното от него противоправно деяние/престъпление.

Следователно, тази санкция преследва репресивна цел, присъща за санкция с наказателноправен характер, а обстоятелството, че такава санкция преследва и превантивна цел, не може да я лиши от квалификацията й като наказателноправна санкция (в този смисъл Решение на Съда (голям състав) от 20 март 2018 година по дело C-537/16 (Garlsson Real Estate SA и др. срещу Commissione Nazionale per le Società e la Borsa). Тежестта на посочената санкция също я дефинира като такава с наказателноправен характер, тъй като с прилагането й в повечето случаи в полза на държавата ще се отнеме имущество или ще се присъди равностойността му, по размер, който надхвърля максималния размер на предвиденото наказание глоба (1 000 лв.) и в този смисъл би се явила по-тежка за дееца, дори от наказанието „глоба“ по смисъла на НК, а в някои случаи е възможно да доведе и до значително намаляване на имуществото на дееца.

Следователно, предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК отнемане на моторното превозно средство има наказателноправен характер, поради което следва да се преценява в светлината на принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, гарантиран в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, т. е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление.

Съдът на ЕС вече се е произнасял по направени от българските съдилища преюдициални запитвания (по С-707/17, С-335/18, С-336/18), отнасящи се до съответствието на имуществената санкция по чл. 251, ал. 2 от НК (отм.), според която предметът на престъплението – недекларираната сума, или неговата равностойност, се отнема в полза на държавата, с принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието. В своите актове Съдът на ЕС възприема националния ни институт като санкция с наказателноправен характер. Последователен в своята практика е Съдът на 5

ЕС, който в решение от 20 март 2018 г. по преюдициално дело C-537/16, т. 56 е имал възможност да отбележи, че кумулирането на санкции с наказателноправен характер трябва да се извършва по правила, които позволяват да се гарантира, че общата тежест на всички наложени санкции съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата. Тези правила задължават компетентните органи да следят, в случаи на налагане на второ наказание, общата тежест на всички наложени санкции да не надхвърля тежестта на съответното престъпление. В този смисъл и в т.

50 на решение от 5 май 2022 г. по преюдициално дело С-570/20 Съдът на ЕС е приел, че принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието се прилага без изключение във всички случаи на кумулативно наложени имуществени санкции и наказания. Така в решението си по същото преюдициално дело Съдът на ЕС е приел, че „само по себе си обстоятелството, че компетентните органи възнамеряват да наложат санкции от различно естество, не би могло да ги освободи от задължението да се уверят, че тежестта на всички наложени санкции не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай биха нарушили принципа на пропорционалност.“

Поради уредбата й като мярка за отнемане на имущество, а не като наказание и поради съществените разлики между имуществената санкция по чл. 343б, ал. 5 от НК и принудителните мерки по чл. 53 от НК Конституционният съд на Република България вече е допуснал до разглеждане искането на Върховния касационен съд от 12.04.2024 г. за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата, но до прогласяването на противоконституционността й разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е действащо право и като такова следва да бъде прилагано от съда. Правото на ЕС обаче задължава правоприлагащия орган да провери дали предметът на делото или приложимите вътрешноправни норми имат връзка с правото на ЕС и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие. Ако приложимата съюзна правна норма пряко урежда това обществено отношение съдът е длъжен да приложи само съюзната правна норма, независимо дали е налице противоречие между нея и вътрешноправната норма, уреждаща същото правоотношение. А в случаите, в 6 които установи, че действащите норми на ЕС не са годни за пряко прилагане, съдът е длъжен да приложи националната правна норма, но задължително с тълкуване, съответстващо на относимата съюзна правна норма. Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена (в тази връзка статия на проф. д.ю.н. А. С., носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС публикувана на 07.01.2021 г. на сайта на правния портал https: //news. lex. bg/ и особено мнение на определение по допустимост от 10.10.2024 г. на КС по к. д. № 16/2024 г., докладчик съдията А. С.).

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c579597-28cb-4da4-b923-bce76a2df967