Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14654 от 26.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50113/2023
Вид
Решение № 14654
Подписан
26.07.2024
В сила
26.07.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 14654 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110150113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/, ЕИК *********, с която срещу М. П. И. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване вземане в размер от 800 лева, ведно със законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за банков кредит №****** от 25.10.2019 г., сключен между /фирма/, кредитор, и М. П. И., кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ищеца, както и вземане в размер на 40,05 лева - възнаградителна лихва за периода за периода от 25.10.2019 г. до 09.12.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 66,14 лева за период от 09.12.2019 г. до 24.04.2023 г. , издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23876/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че на 25.10.2019 г. между ответника и М. П. И. е бил сключен договор за кредит№ ****** от 25.10.2019 г. , по силата на който дружеството е отпуснала на ответника кредит в размер от 800 лв., а за кредитополучателя е възникнало задължение да върне сумата при условията и в сроковете, регламентирани с договора, при кроен срок на 09.12.2019 г.

Поддържа се, че на 21.07.2022 г. вземанията по договора за кредит са били прехвърлени на /фирма/, за което длъжникът е уведомен на посочения от него настоящ адрес и със СМС на посочения от него мобилен номер. Евентуално прави изявление за уведомяване на ответника за извършената цесия с исковата молба. Моли да бъдат уважени предявените искове. В хода на процеса, по реда на чл. 192 ГПК, по делото е приета разписка за усвояването на сумата от 800 лева на 25.10.2019 г. от М. И. по договор за заем № ******.

1

Ответникът М. П. И. не е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

По допустимостта на положителните установителни искове:

Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.

415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. В случая, от данните, съдържащи се в заповедното производство се установява, че искът е подаден в едномесечния законов срок , поради което е допустим.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да e направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 ГПК, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира.

Исковата претенция следва да бъде уважена срещу М. П. И. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване вземане в размер от 800 лева, ведно със законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за кредит №****** от 25.10.2019 г., сключен между /фирма/, кредитор, и М. П. И., кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени в полза на /фирма/, както и вземане в размер на 40,05 лева - възнаградителна лихва за периода за периода от 25.10.2019 г. до 09.12.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 66,14 лева за период от 09.12.2019 г. до 24.04.2023 г.., предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 23876/2023 г. на СРС.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,98 лева и държавна такса в размер на 18,12 лева за исково производство и 44,10 лева - разноски за заповедното производство.

2

Мотивиран от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че М. П. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/, ЕИК ********* по реда на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК сумата в размер от 800 лева, ведно със законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща неплатена от ответника падежирала главница по договор за банков кредит №****** от 25.10.2019 г., сключен между /фирма/, кредитор, и М. П. И., кредитополучател, вземанията по който са били прехвърлени в полза на /фирма/ по договор за прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен между /фирма/ и /фирма/, както и вземане в размер на 40,05 лева - възнаградителна лихва за периода за периода от 25.10.2019 г. до 09.12.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 66,14 лева за период от 09.12.2019 г. до 24.04.2023 г., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23876/2023 г. на СРС.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:

/адрес/ сумата от 44,10 лева, разноски за заповедното производство и 44,10 лева, разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна пред Софийски градски съд на основанията, посочени в чл. 240, ал. 1 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3