Решение № 69 от 17.10.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Нови пазар, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Административно наказателно дело № 20263620200312 по описа за 2026 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от О. Б. О. чрез адв. М. М. при АК – Шумен против НП № 23 – 0280 – 000142 от 09.06.2023 год., с което на основание чл. 175, ал.

3 пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева с равностойност от 102,56 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изложената в същото фактическа обстановка.

Навежда се аргумент, че случаят се явява очевидно маловажен по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН, доколкото превозното средство било преместено на няколко метра по безлюдна улица. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юрк. Ивалина Иванова със становище по същество на делото. В същите се излагат твърдения, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б. а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

1

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.05.2023 г., около 18:30 часа, в село К. по улица „***“ до дом № 12, възз. О. Б. О. се движел в посока към центъра на селото, управлявайки т.а. марка „***“, модел „***“, без поставени рег. табели и с номер на рама ***, собственост на трето лице – Л.К.Д., ЛНЧ ***, живущ в село К., с цел прибиране на автомобила в дома на жалбоподателя, като превозното средство било с прекратена регистрация от 29.08.2018 год.

По същото време и на посоченото място полицейските служители при РУ - Каолиново свид. Р. В. Т. и Д. В. С. – изпълнявали служебните си функции. След като възприели движението на автомобила, който бил без регистрационни табели, те спрели за проверка водача му. В хода на проверката била установена самоличността на въззивника и след извършена справка се установило, че превозното средство е с прекратена регистрация.

При така установените факти, свид. Д. В. С. съставил на възз. О. Б. О.

АУАН GA акт № 956319 от 04.05.2023 г. за допуснато от него нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

По случая е образувана пр. пр. № 2149/2023 г. по описа на РП – Шумен с оглед установяване на данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал.1 от НК.

С постановление на РП - Шумен от 26.05.2023 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345, ал. 2 от НК , доколкото същото е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК , поради което наказателната репресия не е оправдана. С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на РУ – Каолиново при ОД на МВР Шумен с оглед преценка дали е осъществено административно нарушение.

Впоследствие въз основа на постановлението на РП - Шумен и материалите по преписката, е издадено обжалваното НП, с което за нарушение н а чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП , е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева с равностойност от 102,56 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители Р. В. Т. и Д. В. С.. Приобщени са материалите по АНП, както и материалите по пр. пр. 2149/2023 г. по описа на РП - Шумен.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

2

Наказателното постановление НП № 23 – 0280 – 000142 от 09.06.2023 год. е издадено от компетентен орган – Началника на РУ - Каолиново, видно от приложеното по делото заверено копие на заповед № 8121з 1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В случая са налице предпоставките на хипотезата, уредена в чл. 36, ал.

2 от ЗАНН, тълкуването на която сочи, че административното производство не се образува въз основа на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство и материалите са препратени на наказващия орган.

Съдържанието на НП позволява на въззивника да се защитава срещу фактите, на които се основава обвинението и конкретните материални норми, които се твърди, че е нарушил с поведението си, с оглед на което в хода на административнонаказателното производство е гарантирано правото му на защита.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

По делото не се спори, че процесното МПС марка „***“, модел „***“, с номер на рама ***, е управлявано по път отворен за обществено ползване.

Не се оспорва и фактът, че към датата на проверката процесният товарен автомобил не е бил регистриран по надлежния ред, съотв. видно от приобщените по делото материали същият е бил с прекратена регистрация на 29.08.2018 г.

Доказателственият материал по делото установява по несъмнен начин и фактът, че възз. О. Б. О. е съзнавал, че превозното средство не е регистрирано, доколкото същият е бил уведомен за посоченото обстоятелство от собственика му. С оглед на изложеното е безспорно установено, че нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал осъществяването му и настъпване на 3 общественоопасния резултат, изразяващ се от опасност от засягане на конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Поради изложеното, с описаното в НП деяние възз. О. Б. О. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

Съдът намира, че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с осъществяване на деянието, което е формално такова, се засягат обществените отношения, които нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН е призвана да гарантира. Не се установяват и обстоятелства, които сочат за съществено отклонение от типичната обществена опасност за нарушения от съответния вид, с оглед осъществяване на нарушението при по-тежката форма на вина – умисъл, управлението на превозното средство в централната част на населено място, който факт се установява от приобщените гласни и писмени доказателства и не се оспорва от въззивника.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в хипотезата си.

Съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на наложените санкции, като взе предвид, че същите са определени в техния минимум, според действащата редакция на цитираната санкционна норма.

Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 66,47 евро.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0280 – 000142 от 09.06.2023 год., с което на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на О. Б. О., ЕГН: **********, 4 с адрес в село К., улица „***“ № 8 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева с равностойност от 102,56 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА О. Б. О., ЕГН: **********, с адрес в село К., улица „***“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР - Шумен сумата от 66,47 евро, за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Шумен.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________ 5