Решение № 380 от 07.10.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Плевен, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500282 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 02.01.2025година., постановено по гр.д. № 443/2023г.

Никополски районен съд е отхвърлил иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС предявен от ищците М. Я. Г. от гр.С., с ЕГН **********, А. Я. Г., от с.гр., с ЕГН **********, И. Я. С., от с.гр., с ЕГН **********, Г. Е. Г., с ЕГН ********** от гр.Р. и Е. Е. Г., с ЕГН ********** от с.гр. против ВЕИ “ЦЕНТРУМ“ с ЕИК 207193479, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“№36, вх.А, ет.5, ап.10, представлявано от управителя И. Л. Б. за предаване на владението на 600кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18- 75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Н. , ул.“Ал.С.“№**, целия с площ от 2467кв.м., както и на построените в него сгради с идентификатори: ***;

*** представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня.

Присъдил е разноски в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 1787.50лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците М.

Я. Г., А. Я. Г., И. Я. С., Г. Е. Г., Е. Е. Г., чрез пълномощника им адв.Д. Д. от ПАК. В жалбата 1 се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на Никополски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен иска им за собственост и бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

Ответникът по жалбата ВЕИ „ЦЕНТРУМ“, чрез пълномощника си адв.Н. Д. от ПлАК е взел становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Никополски районен съд – правилно и законосъобразно, по съображенията изложени подробно в отговора на въззивната жалба.

Третото лице помагач

„ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД гр.Никопол, представлявано от управителя П. С. К., чрез пълномощника си адв. Л. М. от ПАК е взело становище, че въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.108 ЗС за предаване на владението на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ бивша мелница, владян от ответника. В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на Г. Я. Д.

(Г. Я. Г.), бивш жител на гр.С., починал на 18.12.1957г. Твърдят, че през 1946г. наследодателят им е придобил чрез покупко продажба с нотариален акт №103, том II, регистър 1284, н.д.№495/1946г. на Никополски околийски съдия правото на собственост върху дворно място от 600 кв.м., намиращо се в гр.Н., парцел I в стр.кв.218 по действащия тогава регулационен план на гр.Никопол, при съседи: от две страни улици и от две страни общински места. В това дворно място наследодателят им е построил мелница състояща се от производствена сграда и две други постройки, предназначени за живеене и за гледане на животни. Твърди се също, че на основание Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия, публикуван в ДВ, бр.302 от 27.12.1947г. и протокол от 28.02.1948г. съставен на основание ПМС, имота е бил национализиран, ведно с комплексното оборудване на мелницата, описано подробно в протокола.

Ищците твърдят, че с акт № 96/4.XII.1963г. на Градски народен съвет Никопол, на основание извършената през 1947г. национализация, имотът е актуван като държавен и предоставен за оперативно управление на Промишлен комбинат "ДУНАВ"-Никопол.Описан е като парцел I, квартал 3 по плана на гр. Никопол, заедно с намиращите се в него сгради бивша мелница, канцелария и конюшня.В акта е посочено и това, че преди издаването му описани недвижим имот е бил стопанисван от ОСП "ХОРЕМАГ" – Никопол, а през 1950г. предаден на Околийски промкомбинат Никопол. Твърди се още, че към момента на влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти (Д.В.бр.15/21.02.1992г.) процесния имот, включително сградите построени в него е бил под 2 оперативното управление на Общинска фирма „ДУНАВ - НИКОПОЛ", а терена от 600кв.м./парцел I в стр.кв.218 по действащия към 1946г. план на гр.Никопол/ е бил част от парцел I, кв.3 по новия регулационен план на гр. Никопол.

Ищците твърдят и това, че по силата на чл.2, вр. чл.3 от ЗВСОНИ на наследниците на Г. Я. Г. (Г. Я. Д.), е била възстановена собствеността върху дворното място от 600кв.м., ведно с построените в него мелница и помощни постройки, представляващо бивш парцел I в стр.кв.218 по нотариален акт на наследодателя им от 1946г. - част от парцел I, кв.3 по новия регулационен план на гр.Никопол (Акт за държавна собственост №96/1963г.).

При влизане на закона в сила имота е стопанисван от Общинска фирма „ДУНАВ" гр.Никопол. Тъй като общинската фирма и нейният принципал - Община Никопол са отказали доброволно да предадат на ищците реституирания им имот, те са завели пред РСНикопол гр.д. №105/1993г., което е приключило с уважаване на иска им по чл.108 от ЗС, като ответника Общинска фирма „ДУНАВ" гр. Никопол е била осъдена да им предаде владението му.Решението е било изпълнено, като с протокол за въвод във владение от 11.11.1998г., по изпълнително дело №33-38/1997г. на съдия изпълнител при Районен съд Никопол, ищците са били въведени във владение на реституираната мелница и стопанските и сгради, без технически съоръжения и инвентар, както и на съответната част от дворното място.

В исковата молба се твърди, че по искане на Община Никопол, със Заповед №ДС- 911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен, от актовите книги за държавна собственост, е било отписано застроено дворно място от 12 400кв.м. и нежилищни сгради, включващи производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от 93кв.м.; нежилищна сграда – канцелария, със застроена площ от 27 кв.м. и нежилищна сграда – конюшня, със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г. Твърди се още, че към този момент реституирания имот е бил извън регулация и не е бил обособен в самостоятелен парцел. След въвода във владение ищците са декларирали собствеността си и до пролетта на 2023г. са заплащали данъците за имота в Община Никопол.

Ищците твърдят, че въпреки тези предприети от тях действия за възстановяване на собствеността им, без да бъдат уведомени от Община Никопол, е била извършена промяна в регулационните планове на града, при което възстановената им собственост от 600 кв.м./в идеални части/, като част от поземлен имот с идентификатор *** и сградите, съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изп. директор на АГКК са с адм. адрес: гр.Никопол, ул.“Ал. С.“№ **. Поземления имот е с обща площ от 2467 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***; ***; ***. Сградите са с идентификатори: ***, ***, ***., а целия имот е бил записан в кадастралните регистри като собственост на „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД.

Ищците твърдят още, че на 20.12.2022г. третото лице-помагач „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД е продало на ответника по настоящото дело „ВЕИ ЦЕНТРУМ"ЕООД поземления имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и 3 кадастрални регистри на гр.Никопол, с площ от 2467кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***; ***; ***; както и на сградите с идентификатори: ***, ***, ***. за сумата от 26 815,60 лв. с ДДС. Ищците са научили за продажбата през м. март 2023г. при заплащането дължимите данъци за 2023г. в Община Никопол, тъй като от служба „МДТ“ на общината им заявили, че нямат задължения, тъй като нямат на територията на общината имот, за който да се дължат данък сгради и такса смет.

Ищците твърдят, че ответника не е собственик на закупения имот, тъй като праводателя му „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД не е притежавал целия имот, който е прехвърлил с посочената покупко-продажба, а именно

600кв.м. /в идеални части/ от поземления имот с идентификатор *** от общата му площ от 2467кв.м., както и построените в този поземлен имот сгради с идентификатори ***;

***; ***;, представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня.Поради това имат правен интерес от ревандикацията му от ответника – купувач, при участието в процеса на третото лице-продавач на имота, съгласно сделката от 20.12.2022г.

Ответникът пред първоинстанционния съд „ВЕИ ЦЕНТРУМ“ЕООД, чрез пълномощника си адв.Н. Д. от ПлАК, е взел становище, че иска е неоснователен. Оспорва се правото на собственост на ищците, за което се търси защита. Ответникът претендира за себе си правото на собственост, като се легитимира с прехвърлителната сделка за покупкопродажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том 9, peг. №7024, дело №1353/20.12.2022г. на нотариус И. А.-Д., peг.

№760 на НК, район на действие - PC Никопол. Признава, че владее имота, но твърди, че е на правно основание, като негов собственик. Отделно от това се счита, че ответното дружество е собственик на процесния недвижим имот и на собствено придобивно основание, а именно на основание давностно владение по смисъла на чл.82 във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди се, че ответникът е получил владението върху имота от своя праводател - „ДУНАВ НИКОПОЛ“ЕООД, ЕИК207193479, което заедно с владението на праводателя, което е продължило непрекъснато и необезпокоявано считано от 1998г., е за период повече от десет години до датата на подаване на исковата молба по настоящето дело.

Противопоставят се следните твърдения : „ДУНАВ - НИКОПОЛ“ЕООД е универсален правоприемник на бившето държавно предприятие – СП „ДУНАВ“ (бивш Промишлен комбинат „ДУНАВ“ Никопол), в резултат на преобразуване и приватизация. С решение №73/27.09.1989г. на Общински съвет-Никопол е била образувана Общинска фирма „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ гр.Никопол, с общинско имущество, като правоприемник на СП ,ДУНАВ“ по баланса му към 30.09.1989г. С решение №159/09.12.1997г. на Общински съветНикопол, ОФ „ДУНАВ- НИКОПОЛ“ гр.Никопол била преобразувана в търговско дружество с общинска собственост „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ ЕООД, с капитал 12 283 520 лв. С решение от 15.09.1999г. на Плевенския окръжен съд било вписано преобразуването по Закона за 4 преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) на Общинска фирма „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ гр.Никопол в еднолично дружество е ограничена отговорност с общинско имущество „ДУНАВ-НИКОПОЛ“ЕООД гр.Никопол, като дружеството поело активите и пасивите на ОФ„ДУНАВ-НИКОПОЛ” и било с капитал в размер на 12 283лв., който бил преведен в съответствие със Закона за деноминацията на лева. При сключена приватизационна сделка за продажба на капитала на „ДУНАВНИКОПОЛ“ЕООД, с договор за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на ЗПСК от 21.06.2012г. дружеството – праводател на ответника/по отношение на процесния имот/ се явява от своя страна универсален правоприемник на бившето държавно (респ.общинско) предприятие СП„ДУНАВ“ (бивш Промишлен комбинат „ДУНАВ“) гр.Никопол, в т.ч. и по отношение на процесния недвижим имот, актуван с Акт за държавна собственост № 96/04.12.1963г. След отписването им като държавна собственост имота бил актуван като частна общинска собственост с АЧОС №187/17.01.2000г. на Община Никопол, където изрично било посочено, че е включен в капитала на търговско дружество „ДУНАВНИКОПОЛ“ЕООД. Ответника твърди, че до приватизацията на търговското дружество с общинска собственост винаги реституирания имот е бил част от имуществото на това дружество и не е бил изключван от капитала му.