Решение № 21087 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21087 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110163077 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: т е предявило срещу Н. П. П. и Н. П. Х. , искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер на по 1701,39 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 18, вх. Е, ап. 103, аб. № 047277, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на по 379,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2014 г. до 13.06.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 55393/2017 г., по описа на СРС, 148 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общите условия на страницата на дружеството, като в случая такава не била заплатена за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявените искове. Оспорват да са се намирали в твърдяното облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, респ. да са наследили задължение на лице, което да се е намирало в облигационно правоотношение с ищеца през сочения период. Поддържат, че техният наследодател е починал преди исковия период, като ответниците са се отказали от наследството му. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност. По така изложените доводи молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа, 1 че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спорен по делото въпрос е дали е налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от закона императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В разглеждания случай не се твърди, а и не се установява ответниците по делото да са собственици или вещни ползватели на процесния имот. Напротив - от приетите по делото заповеди за настаняване, може да се направи косвен извод, че процесният имот е общинска собственост. Събраните по делото доказателства обаче нито установяват сключен между ответниците и Столична община договор за наем, нито сключен такъв с наследодател на ответниците. Представена е единствено молба от 1982 г. от сс за сключване на наемен договор със Столична община и две заповеди за настаняване – на трети за съдебното производство лица - на пи Н.ов и маа. В действителност между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците са наследници на Стефка Стефанова, но от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че същата е починала преди исковия период – на 28.08.2010 г., т.е. не се касае са наследяване на задължение на наследодателя. Извод за наличие на твърдяното облигационно правоотношение между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия в процесния имот не следва и от представената служебна бележка от Столична община, съгласно която процесният имот е бил обитаван от лицето т П. Х. и е бил освободен от него на 09.04.2015 г. Напротив - същото сочи за евентуално наемно правоотношение между посоченото лице и Столична община, но по никакъв не обуславя извод именно ответниците освен да са ползвали имота, но и да са сключили договор за наем за същия, респ. не са налични дори и индиции за постигнато между тях и топлопреносното предприятие съгласие да са страни по договор за продажба на топлинна енергия.

2

При направено изрично оспорване от ответниците относно наличието на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено.

Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, като исковете за главница за потребена топлинна енергия бъде отхвърлен изцяло.

При това положение с оглед неоснователността на главната претенция, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава, поради което същите също следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците. В случая е претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ на ответниците.

Следователно в полза на процесуалния им представител – адвокат Р. К. Р., се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, което с оглед на материалния интерес и определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 717,61 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н. П. П., с ЕГН ********** и адрес гр. Габрово, ул. „Илевска“ № 1 и Н. П. Х., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 323, вх. Б, ет. 1, ап. 2, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер н а по 1701,39 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.

18, вх. Е, ап. 103, аб. № 047277, ведно със законната лихва от 11.08.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на по 379,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.08.2014 г. до 13.06.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 55393/2017 г., по описа на СРС, 148 състав.

ОСЪЖДА т, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Р. К. Р. , ЕГН **********, с адрес на кантората гр. София, ж.к.

„Лагера“, бл. 44, вх. Б, офис - партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 717,61 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т – т.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3