Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2113 от 30.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2029/2024
Вид
Определение № 2113
Подписан
30.07.2024
В сила
30.07.2024
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502029 по описа за 2024 година

Производство по чл.419, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Л. С., чрез адв. С. М. против Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на ЗИПЗ по чл.417 ГПК по гр. д.№ 9192/2023г. по описа на ПРС – VIII гр. с. Иска се неговата отмяна и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Доводите се основават на обстоятелството, че с подаденото заявление по чл.417 ГПК заявителят е заявил вземания, произтичащи от договор за кредит от 14.08.2020г, който се квалифицира като потребителски такъв и към който се прилагат императивните и защитни разпоредби на ЗПК и ЗЗП; формулирани са доводи по арг. от разпоредбата на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 ГПК с основаването на претендираните вземания на договор с характера на потребителски, при който се сочат от жалбоподателя изводи за недействителност за това, че липсват посочени ГПР и ГЛП, както и всички необходими реквизити по чл.11, чл.12, чл.13 от ЗПК; възразява се относно съдържанието и на документа по чл.417 ГПК за това, че не отговаря на изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ – непосочване начина на формиране на възнаградителната и наказателните лихви, както и за обезщетението за забава. Правят се доводи и възражения във връзка със заявеното от заявителя обстоятелство за обявена предсрочна изискуемост чрез връчване на основание чл.47 ГПК, за което се сочат нарушения на правилата за връчване при търсенията на датите 03.12.2023г , 06.12.2023г. и 01.02.2023г., вкл. пороци относно третото търсене на адресата, търсен на грешен адрес.

Постъпил е отговор по частната жалба от ответника по нея „Юробанк България“ АД , ЕИК:

000694749, чрез адв. Д. Е., в който се иска оставяне без уважение на подадената частна жалба като неоснователна, по изложени съображения в договора, вкл. основани на Общи условия на банката. Видно е от делото по заповедното производство в приложение към заявлението по чл.417 ГПК е представено извлечение само в частта, относно Приложение №1 към ОУ на банката, касаеща условията за приложимите такси във връзка със заявления 1 за издаване и използване на кредитна карта на банката.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Видно от заявлението по чл.417 ГПК длъжникът е посочен с адрес в гр. Пловдив, ул.“Николай Гогол“, №22, ет.4, ап.18. С оглед издаденото разпореждане за незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.418, ал.6, пр.I ГПК / предишна ал.5, изм.-ДВ, бр.11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г./ чрез ЧСИ/ . Инициирано е връчване по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК, като уведомлението до длъжника е адресирано на посочения в заявлението адрес, извършени са три търсения, последното / трето по ред/ от които на датата 01.02.2023г. е извършено търсене на юридическо лице, а не на длъжника-физическо лице, поради което не може да се направи извод за редовност на връчването на издадената ЗИ по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК. Поради това срокът по чл.419, ал.1, пр. I ГПК не следва да се приема за изтекъл, а подадената частна жалба ведно с Възражението по чл.414 ГПК, следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество се намира за основателна от въззивния съд.

В случая с оглед обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение за издаване на ЗИ, заявлението за която е основана на документ по чл.417 ГПК, освен възраженията, които следва да се извлекат от този документ с оглед проверката наличието на предпоставките по чл.418, ал.2, изр.I и ал.3 ГПК, съгласно чл.419 , ал.3 ГПК, съдът отменя разпореждането и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В настоящия случай и двата довода в частната жалба се намират за основателни. Видно от чл.1 от Договора за издаване на кредитна карта № МК 157971 от 14.08.2020г. , сключен между „Юробанк България“ АД и длъжника И. С. Л. , на последния е предоставен от банката като картодържател револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и като средство средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, описани персонална кредитна карта и допълнителна кредитна карта. Това обуславя в тежест на кредитодателя – банката спазването на императивните изисквания на ЗПК, свързани с яснота и разбираемост на договора съобразно чл.10, ал.1 чл.11, ал.1 ЗПК, обоснованост при детайлизация начина на формиране на претендираните вземания и механизма не тяхното изчисление, вкл. в документа по чл.417, т.2 ГПК, в случая извлечение от счетоводни сметки, както и посочване на разписана методика за ГПР и ГЛП в договора като потребителски, което е и изискване и на чл.12, т.8 и т.9 от ЗПК, доразвито в разпоредбата на чл.13 ЗПК.

В настоящия случай тези изисквания не се намират за спазени, при което заповедният съд да е упражнил правомощието си по чл.411, ал.2 ГПК за проверка. В представения Договор за издаване на кредитна карта № МК 157971 от 14.08.2020г. , сключен между „Юробанк България“ АД и длъжника И. С. Л. не се установи спазването на посочените императивни изисквания на ЗПК на мотивираност и обоснованост относно начина на формиране на претендираните вземания, което да дава основание за проверка и на представения документ по чл.417, т.2 ГПК относно посочените претендирани размери на тези вземания и яснота за длъжника при тяхното оспорване.

2

По тези съображения въззивният съд намира, че на основание чл.419, ал.3 ГПК издаденото разпореждане за незабавно изпълнение следва да се отмени, а издаденият изпълнителен лист на основание чл.418, ал.2 ГПК да се обезсили.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение от 26.06.2023г., обективирано в Заповед № 4263 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.06.2023г., издадена по ч.гр. д.№ 9192/ 2023г. по описа на ПРС – VIII гр. с. И обезсилва издадения въз основа на него Изпълнителен лист от 27.06.2023г. по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3