Присъда № 117 от 25.07.2025, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 117/25.07.2025 г. по НОХД № 2398/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Бургас против подсъдимия Д. Б. М., ЕГН **********, с обвинение за това, че за времето от 21:00 ч. на 29.05.2019 г. до 06.00 ч. на 30.05.2019 г. в землището на с. И...., общ. Бургас, от земеделски имот, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - чрез взломяване на ключалките на предна лява врата и предна дясна врата на товарен автомобил марка „М.....“ с рег. № ....., счупване на стъклото на прозореца на предна дясна врата и след като се сговорил предварително в немаловажен случай с непълнолетния П.Г.К. отнел чужди движими вещи - 1 брой акумулаторна батерия марка „Бош“ 110 ампера на стойност 199 лв., 25 литра дизелово гориво по 2,33 лв. за литър на обща стойност 58,25 лв., 1 брой акумулаторна батерия с мощност 80 - 90 ампера на стойност 81.00 лв., 1 брой радиокасетофон с неустановена марка и модел на стойност 20 лв., 1 брой акумулаторна батерия с мощност 12 ампера захранваща електропастир на стойност 63 лв. от владението на И. Т. П. и 1 брой акумулаторна батерия с мощност 75 ампера за трактор марка „Кубота“ на стойност 65 лв. от владението на Е. Й. М., всички вещи на обща стойност 486.25 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК наказанието се намали с 1/3.

Защитникът на подсъдимия моли за минимално наказание в размер на 8 месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. Б. М. е роден на ....................., с ЕГН **********.

Свидетелят И. П. притежавал земеделски имот, намиращ се в землището на с. И...., обл. Бургас. Имотът бил ограден с електопастир, през който минавало електричество, захранвано с 12 волтов акумулатор. Свидетелят П. притежавал трактори и товарен автомобил марка „М.....“ с peг. № ....., които държал в имота си. Свидетелят Е. М. бил собственик на трактор марка „Кубота“, който оставял на съхранение в имота на св. П..

За времето от 21:00 ч. на 29.05.2019 г. до 06.00 ч. на 30.05.2019 г. подсъдимият Д. М. предложил на св. П.К. да влязат в имота на св. П. и да извършат кражба на вещи. Свидетелят К.. се съгласил и двамата тръгнали към земеделския имот, като взели със себе си чували, празни туби и маркуч. Подсъдимият М. и св. К.. влезли в имота и отишли до товарен автомобил марка „М.....“ с peг. № ...... Подсъдимият с отвертка, която носел, се опитал да отвори ключалките на автомобила, като ги взломил, но не успял да отвори автомобила. С циментов кол, който намерил, счупил стъклото на прозореца на предна дясна врата. От 1 товарния автомобил подс. М. и св. К.. взели 1 брой акумулаторна батерия марка „Бош“ 110 ампера, 1 брой акумулаторна батерия с мощност 80 - 90 ампера и 1 брой радиокасетофон с неустановена марка и модел. Двамата, с маркуча и тубите, които носели, източили от товарния автомобил 25 литра дизелово гориво. След това от двора взели 1 брой акумулаторна батерия с мощност 12 ампера, захранваща електопастира, а от трактор марка „Кубота“ взели 1 брой акумулаторна батерия с мощност 75 ампера. Подсъдимият М. и св. К.. сложили в чувалите, които носели, акумулаторните батерии и радиокасетофона и си тръгнали. Те оставили акумулаторните батерии и радиокасетофона в автомобил, собственост на бащата на св. К.., а дизеловото гориво наляли в резервоара на автомобила. Подсъдимият продал акумулаторните батерии, като взел парите за себе си.

От изготвената дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата дактилоскопна следа от дясна врата на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ....., при извършен на 30.05.2019 г. оглед на местопроизшествие, е годна за идентификация и е оставена от дланта на лява ръка на Д. Б. М..

От заключението на изготвената оценителна експертиза се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 486,25 лв, от които: 1 брой акумулаторна батерия марка „Бош“ 110 ампера на стойност 199 лв., 25 литра дизелово гориво по 2,33 лв. за литър на обща стойност 58,25 лв., 1 брой акумулаторна батерия с мощност 80 - 90 ампера на стойност 81 лв., 1 брой радиокасетофон с неустановена марка и модел на стойност 20 лв., 1 брой акумулаторна батерия с мощност 12 ампера, захранваща електропастир, на стойност 63 лв. и 1 брой акумулаторна батерия с мощност 75 ампера за трактор марка „Кубота“ на стойност 65 лв.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия, относно авторството на деянието, напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите - И. П., Е. М. и П.К.. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от: справка за съдимост, протокола за оглед на местопроизшествие заедно с изготвения снимков материал, заключението на дактилоскопната и съдебно-оценъчната експертиза.

Събраните доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК.

2

От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством активни действия. Същият чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот - чрез взломяване на ключалките на предна лява врата и предна дясна врата на товарен автомобил марка „М.....“ с рег. № ....., счупване на стъклото на прозореца на предна дясна врата и след като се сговорил предварително в немаловажен случай със св. К.. взели вещите; след това с маркуча и тубите, източили от товарния автомобил 25 литра дизелово гориво; след това от двора и от трактор марка „Кубота“ взели останалите движими вещи. С помощта на чувалите отнели вещите и се отдалечили. По този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на владелците на вещите, като същевременно установил своя трайна фактическа власт върху отнетите движими вещи.

Всички описани по-горе вещи са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние същите са били "чужди" за подсъдимия, доколкото той не е носител на правото на собственост върху тях.

На следващо място се установи, че владелците на вещите не са давали съгласие на подсъдимия да взима вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва негово съгласие.

В случая подсъдимият е действал след предварителен сговор със св. К.. да извършат кражбата. От събрания доказателствен материал се установява, че всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние по отнемане на процесните вещи, като и е налице квалифициращия признак "след предварителен сговор". Те са постигнали предварително сговаряне за извършване на кражба преди започване на престъпната дейност.

Съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, независимо от ниската стойност на вещите, която към онзи момент е била под МРЗ. Съвкупната преценка на обстоятелствата в тяхната взаимна връзка, отнасящи се включително и до начина на извършване на деянието, не обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждите движими вещи, т. е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях.

Съзнавал е, че извършва кражбата в съучастие със св. К... При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които оправдават приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода" 3 бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската стойност на отнетото имущество, невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, предвид липсата на осъждания към момента на деянието, изминалото време от извършване на кражбата до постановяване на присъдата (6 години), както и че същият е допринесъл за разкрИ.е на обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още в хода на ДП. Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и му наложи наказание "лишаване от свобода" в размер на 8 месеца, като постанови същото да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 ал. 1 от НК. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. По този начин, с така определеното и наложено му наказание, съдът намира, че в максимална степен ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.