Решение № 1517 от 28.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. София, 28.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. СТ. К. като разгледа докладваното от В.СТ. К.Административно наказателно дело № 20211110212745 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от 18.08.2021 г. на Директор на РД по Горите, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева на Р. Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

В жалбата се излагат съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Липсва каквото и да е деяние. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява и моли да се уважи депозираната жалба.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и оспорвания на изложените такива от въззивната жалба.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, 1 подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Жалбоподателят Р. Б. АНГ. е оправомощено длъжностно лице стражар и представител на ДЛС Искър по чл.211, ал.2, т.1 от Закона за горите от Директора на ТП Държавно ловно стопанство И. да издава превозни билети.

В периода от 16.10.2020 г. до 18.12.2020г. с протокол за освидетелстване на с е ч и щ е № 0546847 от 09.09.2020 г. към позволително за сеч № 0535534/06.01.2020 г. за очакван добив на 193.00 куб.м. при действително отсечено количество дървесина от 148 метра кубични за дърва за огрев, при налични на склад 11 метра кубични, в периода от 28.10.2020 г. до 06.11.2020 г. са издадени четири броя превозни билети с общ обем експедирана дървесина от 72.05 куб.м. за дърва за огрев и на основание протокол за освидетелстване на сечище № 0537056/07.05.2020 г. към позволително за сеч № 0534583/03.01.2020 г.при очакван добив от 1126.00 куб.м. при действително отсечено количество дървесина от 494.00 метра кубични за дърва за огрев, при налични на склад 299.75 метра кубични в периода от 12.08.2020 г. до 18.12.2020 г. са издадени 76 броя превозни билети с общ обем експедирана дървесина от 1 199.82 куб.м. за дърва за огрев.

За част от този период жалбоподателят А. е бил в болничен престой за времето от 24.07.2020 г. до 15.08.2020 г., от 15.09.2020 г. до 21.09.2020 г., 01.09.2020 г. до 11.09.2020 г., от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г. Ползвал е отпуск на 08.07.2020 г., на 23.06.2020 г., 17.06.2020 г., за периода от 04.06.2020 г. до 08.06.2020 г., от 03.12.2020 г. до 04.12.2020 г., По този начин жалбоподателят А. не е надвишил количеството дървесина с 700.97 куб.м. спрямо същите, посочени в протоколите за освидетелстване на сечището и доколкото в тях не се съдържат данни за надвишаване на количествата на разрешените по позволителните билети дърводобиви в метри кубични.

Въз основа на проверката срещу жалбоподателя А. бил съставен АУАН № 002745 от 21.05.2021 г. на актосъставителя Н. АНГ. Н. и свидетеля по акта И.М. И. на длъжност експерти в РД по горите гр.София.

Въз основа този АУАН е постановено и НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от 18.08.2021 г. на Директор на РД по Горите, упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева на Р.

Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на 2

Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства чрез разпитите от показанията на свидетеля актосъставителя Н. АНГ. Н. и свидетеля по акта И.М. И. на длъжност експерти в РД по горите гр.София и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, въз основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналог в административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и предявяване на обвинението в 3 наказателния процес. От този момент възниква правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори повдигнатото му обвинение. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение (изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя, доколкото с липсата на посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на съответната правна квалификация нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат.

Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите и правни рамки на нарушението още в началото на административнонаказателното производство, т. е към монета на съставяне и връчване на АУАН. Изрично за това разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН изисква освен фактическите обстоятелства в акта да се посочат и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът намира, че липсва извършено от жалбоподателя А. административно нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. Според съда доказателствата по делото не сочат, че количествата дървесина в ДЛС Искър са превишени от жалбоподателя А. по данните от позволителните билети за сеч и протоколите за проверка на сечището. Освен това в АУАН и НП се очертават противоречиво обстоятелства, че са надвишени количествата дървесина по протокол за освидетелстване на сечище № 0546847 от 09.09.2020 г. и че има надвишаване на количествата дървесина от порядъка на 700.97 метра куб.

Налице са противоречия и при описване на нарушението в АУАН и НП за броя на позволителните билети по този протокол – 4 броя и отделни 53 броя.

Данните от този протокол са различни, още повече, че възприетите от съда обстоятелства, отразени по-горе в мотивите на решението са коренно различни и сочещи на извод, ако се преценят само твърденията от АУАН и НП и по тяхната логика да има основание за две административни нарушения по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите по двата протокола за освидетелстване на сечище № 0546847 от 09.09.2020 г. и № 0537056/07.05.2020 г. Доказателствата по делото сочат на извод, че няма нарушение по нито един от тези протоколи, които не са и подписани от лицата в тях, респ. същите не са официални удостоверителни документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Още повече че на единият от тези протоколи има отбелязани ръкописни данни за позволителния билет и количествата дървесина, но самите тези отбелязвания не се ползват с доказателствена стойност.

Поради неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя А. процесното НП следва да се отмени.

Страните не претендират разноски и такива не им се присъдиха.

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 406 от 18.08.2021 г. на Директор на РД по Горите, упълномощен със Заповед № РД 49199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните , с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева на Р. Б. АНГ., ЕГН: ********** за нарушение по чл.257, ал.1, пр. 1, т.2, пр.3 от Закон за горите във връзка с чл.9а от Заповед № 142 от 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5