Решение № 78 от 10.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Ловеч, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора К. Енч. П. като разгледа докладваното от Р. АНГЕЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224300600222 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 888/23.02.2022г. от Р. А. М., ЕГН **********, с. *********** против Присъда № 3/15.02.2022г. на РС – Тетевен по НОХД 20214330200101 по описа за 2021 година.

С цитираната присъда подсъдимият Р. А. М. , роден на *******г. в с.

***********, ЕГН: **********, живущ в с. ***********, ул. *********** е признат за виновен в това, че на 05.08.2020г. с. ***********, паркинг „Роденец“, чрез нанасяне на удар с нож тип „маче“ и удар с ръка в областта на главата умишлено е причинил на Б. Й. М. - * от с.******* по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на гърба в ляво с „Г“ - образна форма с оток и болезненост при опипване, оток и болезненост при опипване на лява скула и бледовато кръвонасядане на лигавицата на лявата буза, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 1 чл. 129 НК поради което на основание чл.131, ал.1, т.12, предл.3 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.54 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 (шест) месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание от 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“ за срок от три години.

На основание чл. 45, ал.1 ЗЗД подсъдимият Р. А. М., роден на *******г. в с. ***********, ЕГН: **********, живущ в с. ***********, ул. *********** е ОСЪДЕН да заплати на Б. Й. М., ЕГН ********** от с. *********** сумата от 3000.00 лева (три хиляди лева), представляващи неимуществени вреди в едно със законната лихва от 05.08.2020г., като за разликата от 2000.00 лева (две хиляди лева) до пълния претендиран размер от 5000.00 лева (пет хиляди лева), искът е отхвърлен.

Подсъдимият Р. А. М. , ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати по сметката на ОД МВР - Ловеч сумата от 195 лева (сто деветдесет и пет лева), представляващи разноски по досъдебно производство № 178/2020г. на РУ МВР-Ябланица, както с 5 лева (пет лева), представляващи държавна такса по сметка на РС - Тетевен за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.185, ал.3 НПК.

Подсъдимият Р. А. М. , ЕГН ********** е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 97.31 лева (деветдесет и седем лева и тредесет и една стотинки), представляващи разноски в съдебната фаза на делото, както с 5 лева (пет лева), представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивната жалба атакува цялата присъда. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционната присъда като неоснователна, незаконосъоразна, необоснована о постановено при допуснати особено съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

Едно от възраженията му във въззивната жалба, че деянието не е осъществено по хулигански подбуди, тъй като е извършено в дома му, на терасата (веранда, навес), което е частна собственост, а не публично място.

Счита, че липса мотива хулигански подбуди, тъй като цялото му поведение е било насочено към защитата на собствеността му и се е опитал да отговори на въпроса какво търси подсъдимият в имота му (възражение за липса на 2 хулигански подбуди ). Второто му възражение се свежда до липсата на телесна повреда, която е описана в обвинителния акт, като счита че повредата е без разстройство на здравето и се изразява само в болка и страдание.

Твърди, че нанесената от него повреда е без разстройство на здравето и следва да се квалифицира по чл.130, ал.2 НК (възражение за характера на телесната повреда). Следващото възражение, което прави подсъдимият се отнася до факта, че РС – Тетевен не е изследвал въпроса за наличието на афектно състояние в поведението му, тъй като заварил подсъдимия на терасата му и предположил, че я е използвал за тоалетна (възражение за афект). Твърди, че по делото не е установено, че е нанесъл телесната повреда с „мачете“ като средство на деянието, тъй като липсвало такова доказателство и същото причинило други наранявания и порези (възражение за мачете). И накрая оспорва, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно, тъй като по делото не са събрани доказателства за причинените неимуществени вреди. Счита, че присъдената сума по иска е комерсиална, но не и справедлива с оглед телесното увреждане (възражение за присъденото обезщететение). Моли съда, ако бъде прието възражението му за квалификацията по чл.130, ал.2 НК, то размерът на обезщетението по иска да бъде намалено.

Писмени възражения по чл.322 НПК от РП – Тетевен не са постъпили.

По делото са постъпили допълнителни писмени изложения към жалбата от защитник адв. Т. Г., САК. Твърди се, че има съществено противоречие между показанията на свидетелите, поради което моли да не се кредитират.

Представен е сравнителен анализ на свидетелските показания, с които са маркирани техните противоречия. Направил е доказателствени искания, които с определение от открито съдебно заседание (о.с.з.) на 31.08.2022г., са оставени без уважение.

В о.с.з. ОП – Ловеч се представлява от прокурор К. П.. Твърди, че характерът на телесната повреда е правно понятие, което е доказано по несъмнен начин от приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ). Изразява становище, че РС – Тетевен се е аргументирал досежно обстоятелството, че деянието е по хулигански подбуди. Моли съда да остави жалбата без уважение, а присъдата потвърдена.

3

Гражданският ищец Б. Й. М. се явява лично в о.с.з. Доволен е постановената присъда. Моли същата да бъде потвърдена.

В о.с.з. подсъдимият Р. А. М., редовно призован, не се явява.

Представлява се от договорен защитник адв. Т. Г. от САК (л.127 от ДП). На първо място, счита, че показанията на свид. Т. Д. не следва да се кредитират, тъй като тя е била на отдалечено място и едва ли е могла да чуе какво казва подсъдимият и другите свидетели, тъй като мястото било изключително натоварено от движещи се автомобили. Разстоянието било от 50 – 100 метра, което е невъзможно свидетелката да е възприела репликите на подсъдимия и пострадалия (възражение за слух). Сочи, че е налице противоречие между показанията на свид. Ч., М. и Т.. Същите чакали автобусът да бъде отворен, а същевременно Ч. влязъл вътре в автобуса, който от вътре не е могъл да разбере какво се случва. Това въвежда противоречие, че не е ясно къде е бил шофьорът и защо Ч. не е възприел обстановка от буса, след като от вего имало 360 градусова панорамна визия (възражение за автобус ). Само свид.

Д. в подробности обяснява как другите свид. са търсили тоалетна, кой какво първи ял, което прави съмнение за феноменална памет (възражение за памет на свид. Д.). Твърди за противоречия между свид. Ж. и М. досежно механизма на деянието, взимането на нож, дали подсъдимият е гол до кръста, кога са счупени очилата (възражение за механизма). Сочи, че действията на подсъдимия са вследствие на провокация от страна на пострадалия (възражение за провокация и съпричиняване). Счита, че не са доказани хулиганските подбуди, нито използваният нож, нито удар в лицето.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, като взе предвид депозираното в жалбите, съобрази доводите на страните от съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313-314 НПК изцяло правилността, законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е представена от първостепенния съд въз основа на описаното в обвинителния акт. Районният съд е събрал всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на обективната истина (чл.13 НПК).

Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, факта на извършване на деянието, механизма и 4 конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е осъществено, както и данни за индивидуализацията на наказанието.

Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да променя или изменя същата. Направеният анализ на доказателствения материал е достатъчен и точен. Налице е адекватно позоваване на доказателствените източници и тяхното интерпретиране. Въпреки това Окръжен съд – Ловеч е съд както по фактите, така и по правото, т. нар. „втора първа инстанция“, поради което дължи да изложи свои собствени мотиви, анализ на доказателствата и да направи съответните правни изводи.

Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия или гражданския ищец, които да не са отстранени от настоящия съд и да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от РС – Тетевен, на основание чл.335, ал.2 НПК.

Правните изводи на РС – Троян са неправилни. Първоинстанционният съд не е приложил задължителната практика, обективирана в т.4 от Постановление № 7/04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г. на ПВС на НРБ, ТР № 2/28.02.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ОСНК на ВКС и т.31, раздел I и т.15, раздел II на ТР № 1/24.01.2022г. по тълк. д. № 1/2018г. на ОСНК на ВКС. Въпреки това, въззивният съд е същ по същество, т. нар. „втора първа инстанция“ и тези пропуски могат да бъдат отстрани от настоящия състав.

ОС – Ловеч следва да измени присъдата в тази част, по съображения изложени по-долу. В този смисъл съдът следва да приложи разпоредбите на чл.337-338 НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На дата 05.08.2020 г. след обяд свидетелите Б. Й. М. от с. ******, С.С.

Ж. от гр. ****, Т.К. Т. от с. *******, обл. ****, Й.Г.К. от с. *****, обл. **** и А.Д. Ч. от гр. ****, се прибирали към **** от участие в протестно мероприятие, проведено в град София. Същите пътували с микробус заедно с други участници в протеста. На връщане спрели за почивка на паркинг „Роденец" – землището на село Български Извор, обл. Ловеч, където и отишли да хапнат. Свид. Б. М. и Т. Т. се хранили в заведение намиращо се на 5 не по-вече от петдесет сто метра от мястото, където автобуса бил паркирал.

Микробусът бил спрял отстрани където била къщата на подсъдимия Р. А. М..

Св. Т. Д., която работи в едно от заведенията, видяла хората които слезли и попитали на първото капанче дали има тоалетна, но им отговорили, че на първото няма, но на второто имало, но се плащало. Свидетелите попитали къде могат да хапнат и супа. Хората от буса се хранили и в заведението на свидетелката и единият от тях бил Б. Й. М.. Свид. Б. М. (пострадал и граждански ищец) и свид. Т. Т.в първи се нахранили и отишли към микробуса, но същия бил заключен и нямало никакви хора около тях, а М. видял веранда с едни стъпала и седнал там на едно стъпало, като уточнява, че в дъното е имало и къща. След като пострадалия М. седнал на стъпало, чул псувни „майка ти ще еба, леля ти, цигани мръсни “ и свидетелят си помислил, че някой се е скарал на паркинга, обърнал се и видял срещу себе си подсъдимия разярен. За да не бъде ударен се прикрил към парапета, но подсъдимия го хванал за фланелката, рязко я дръпнал надолу същата се скъсала. Тогава пострадалият слязъл по стъпълата и попитал подсъдимия какво прави и защо му е скъсал фланелката, какво му става и защо са тия псувни. Подсъдимият се завъртял обратно, отворил врата на един джип и извадил нож с дължина 40-50 см. и тръгнал заплашително към пострадалия М., псувал „Цигани мръсни и пр.“ и викал „защо пикаеш там“ , тогава пострадалият казал на подсъдимия да иде да види, че няма мокро и няма следи от пикано, но подсъдимият М. замахнал с ножа към пострадалия М., пострадалия се навел и подсъдимия го ударил по гърба между двете плешки.

От удара свид. Б. М. му причерняло и изпитал болка, а когато се обърнал подсъдимият вече го нямало. Но не минали 2-3 минути и подсъдимия се върнал обратно, но без ножа и ударил свид. М. с дясната ръка по лявата буза, като пострадалия М. залитнал очилата му паднали на земята и се счупили, дошъл и свид. Ж., с когото пострадалият пътувал в автобуса. Същият попитал какво става, но подсъдимият блъснал и него в гърдите. От своя страна свид. Т.