Решение № 655 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330206739 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от М. В. А., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 6034911 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ № 530, издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител, оспорва издадения електронен фиш

/ЕФ/ като незаконосъобразен и моли съда да го отмени. Претендира присъждане на разноски, сторени в две производства пред Районен съд като въззивна инстанция и едно производство пред Административен съд като касационна инстанция.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния 1 размер до нормативно предвидения минимален такъв. Претендира направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

В приложения по преписката електронен фиш серия К № 6034911 се сочи, че на 11.06.2022г. в 07:25 часа в гр. Перущица на ул. „Иван Вазов“ до бензиностанция А2, с посока на движение север към юг, жалбоподателят М.

В. А. при управление на лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег.№ ** извършил нарушение за скорост, като при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, била установена скорост от 75 км/ч или превишение на скоростта с 25 км/ч. Нарушението за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 530. Отбелязано било, че нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4372148.

С електронният фиш била ангажирана административнонаказателната отговорност на А. като собственик, на когото било регистрирано МПС за установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на същия била наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.

В хода на съдебното производство се установява че на 11.06.2022г., жалбоподателя А. се е движел с управлявания от него лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег.№ **, с посока на движение от север към юг, в района на бензиностанция „А2“, която се намира на общински път PDV 1323 /с. Чурен – с. Йоаким Груево/, в поземлен имот ** който е извън регулация и не попада в урбанизираната територия на община Перущица, като в района на бензиностанция „А2“, няма допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“. бензиностанция „А2“ е разположена преди табелата обозначаваща Начало/край на населеното място. В района й важи общото ограничение на скоростта за извън населено място от 90 км/ч.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви – частично от протокол за използване на АТСС, справка в Централна база-КАТ, извлечение от АИС АНД, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол № 4-3322/20.12.2022г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, снимков материал, писмо от Община Пловдив с изх.№ ТСУ-589-/1/ от 04.01.2024г., ведно със Справка по кадастрална карта относно поземлен имот с идентификатор **, писмо от сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив с вх.№ 9226/25.01.2024г. по описа на Районен съд Пловдив и писмо на Община 2

Перущица с вх.№ 11889/01.02.2024г. по описа на Районен съд Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя А. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за превишение на разрешената в населено място скорост на движение не се доказа, поради което следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Залегналата в ЕФ обвинителна теза сочи, че твърдяното нарушение за скорост е извършено в населено място, което в случая се опровергава по категоричен начин от представените и приети като писмени доказателства по делото писма от Община Пловдив с изх.№ ТСУ-589-/1/ от 04.01.2024г. и с вх.

№ 11889/01.02.2024г. по описа на Районен съд Пловдив. Видно от същите, посоченото в ЕФ място на нарушението, а именно гр. Перущица на ул.“Иван Вазов“, до бензиностанция А2, се намира в района на общински път PDV 1 3 2 3 /с.Чурен-с.Йоаким Груево/ и съгласно Общия устройствен план на Община Перущица е земеделска територия. Съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 509 от 22.06.1989 г. на Кмета на Община Родопи, поземленият имот е извън регулацията и не попада в урбанизираната територия на Община Перущица. От същите писма се установява още, че в района на въпросната бензиностанция „А2“ няма допълнително въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“. От приложената към писмо от Община Пловдив с изх.№ ТСУ-589-/1/ от 04.01.2024г., ведно със Справка по кадастрална карта относно поземлен имот с идентификатор **, както и от приложената към писмо на Община Перущица с вх.№ 11889/01.02.2024г. по описа на Районен съд Пловдив схема от която е видно разположението на бензиностанцията, на ул.

„Иван Вазов“ и на табелите обозначаващи начало и край на населеното място, безспорно се установи че бензиностанция „А2“ се намира извън населеното място, след табелата „Начало/край“ на населеното място.

При това положение се налага извода, че на посочените в ЕФ дата и час при управление на лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег.№ **, жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, указваща разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч, доколкото се установява, 3 че процесното място е извън регулация, т.е. на твърдяното за място на нарушението е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. В случая превишение на километрите от страна на жалбоподателя изобщо няма, доколкото е установена стойност на скоростта, с която е управлявал лекия автомобил от 75 км/ч, т.е. в диапазона разрешен от закона за скорост на движение извън населено място. Това налага безспорен извод, че вмененото на жалбоподателя А. нарушение се явява несъставомерно, което води като последица отмяна на издадения срещу него електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Мястото на извършеното нарушение е от съществено значение и липсата на индивидуализацията му в пълна степен, така че да не възникват съмнения и спорове за това, винаги е съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на обжалвания акт поради засягане правото на защита на жалбоподателя. Мястото на извършеното нарушение е от съществено значение защото само точното му посочване би могло да доведе до реална преценка в зоната на действие на кои пътни знаци е бил в момента на извършеното нарушение водача, и от там и възможността да се извърши преценка дали има нарушение или не. В настоящия случай административно наказващия орган в издадения електронен фиш и протокола за използвано АТСС е отразил че нарушението е извършено в гр. Перущица, на ул. „Иван Вазов“, до бензиностанция „А2“. Изложената информация е вътрешно противоречива, тъй като както беше посочено по-горе, бензиностанция „А2“ се намира извън урбанизираната територия на гр. Перущица, след табелата обозначаваща начало/край на населеното място, а ул. „Иван Вазов“ в гр.

Перущица е улицата която е в населеното място, и след края на населеното място нейно продължение е общински път PDV 1323 /с.Чурен-с.Йоаким Груево/, в чийто район се намира бензиностанцията. Следователно „до бензиностанция А2“ както е посочено в електронния фиш, е място което е различно от гр. Перущица, на ул. „Иван Вазов“ и в района на тези две места посочени като едно в електронния фиш и протокола, действат различни ограничения на скоростта, които определят и това има ли извършено нарушение по чл. 21 от ЗДвП или не, което е недопустимо и е основание за отмяна на издадения електронен фиш.

На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски в производствата пред районния и административен съд, както и в касационното производство по реда на АПК. В това право е жалбоподателят, предвид отмяна на процесния електронен фиш и поради следните съображения:

Жалбоподателят е бил представляван от пълномощника си адв.Т. Т. по 4 настоящото дело АНД № 6739/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с., по КАНД № 2323/2023г. по описа на Административен съдПловдив, XIХ състав и по АНД № 2239/2023г. по описа на Районен съдПловдив, XXIІІ н.с. Исканията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение са направени своевременно от процесуалния представител, който претендира такива в размер на по 400 лв. за настоящото производство и за производството по АНД 2239/23 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.с., като за касационната инстанция претенцията е в размер на 500 лева. За така претендираните разноски в трите съдебни производство са ангажирани доказателства за тяхното реално заплащане.

В хода на настоящото производство от страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно само по отношение на размера на претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, сторени в касационното производство по КАНД № 2323/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, XIХ състав. Съдът намира, че разглеждания казус не попада в хипотезата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв. В случая за касационното производство следва да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата Наредба, съгласно която ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а именно – на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата при интерес до 1000 лв. /в случая наложена глоба в размер на 200 лв./, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. съобразно фактическата и правно сложност на делото.

Предвид на горното и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателят следва да бъдат присъдени разноски в трите производства за процесуално представителство от адвокат – по АНД № 6739/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с., по КАНД № 2323/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив, XIХ състав и по АНД № 2239/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, XXIІІ н.с., а именно за всяка от по 400 лева или общо разноски в размер на 1200 лв., за които следва да бъде осъдена въззиваемата страна.