Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 15.02.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2825/2022
Вид
Решение № 109
Подписан
15.02.2023
В сила
11.09.2023
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530102825 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.79 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК вр. с чл.99 ЗЗД и чл.33 ЗПК, чл.86 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД.

Претенцията на ищеца „Лено“ АД - гр. София е да бъде осъдена К. П. П. от гр. Стара Загора да заплати дължими по Договор за паричен заем № 261592/21.01.2019г. суми, както следва: 1800лева главница, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.07.2022г. до окончателното им изплащане; 275,38лева падежирала договорна лихва, за период от 22.01.2019г. до 16.09.2019г.; 1177,74лева, остатък от неустойка, дължима по чл.8 от Договора за паричен заем; както и мораторна лихва за забава в размер на 1099,63лв. начислена за всяка падежирала и изискуема вноска, считано от 28.01.2019г. до 31.05.2022г.

В исковата си молба ищецът „Лено“ АД - гр. София излага твърдения, че на 02.06.2022 г. депозирал молба за обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 ГПК с вх.

№ 111859/02.06.2022 г., СРС, по което било образувано ч. гр. дело № 20221110128793 г. по описа на СРС, 78 гр. състав. С Определение № 14028/02.06.2022 г. по ч. гр. дело №20221110128793 г. по описа на СРС, 78 гр. състав, Съдът допуснал обезпечение в цялост на подлежащите на предявяване бъдещи искове на „Лено“ АД срещу К. П. П., ЕГН ********** за следните суми: главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г.; остатък от падежирала договорна лихва в размер на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., остатък от неустойка в размер на 1,177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г; остатък от законна лихва/мораторна лихва за забава в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет 1 лева и шестдесет и три стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019г., за което била издадена Обезпечителна заповед № 515/06.06.2022 г. Съдът допуснал изисканата обезпечителна мярка - запор върху вземането на К. П. П., ЕГН ********** към „Лено“ АД, ЕИК 203217465, което вземане произтичало от влязла в законна сила съдебна спогодба по в.т.д. № 233/2021 г. по описа на Апелативен съд-гр. Пловдив, одобрена от съда с Протокол от 29.04.2022 г. по в.т.д. № 233/2021 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив до сумата от 4,352.75 лв. (четири хиляди триста петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки). Твърди, че на 27.05.2022 г. бил сключен възмезден Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.

София, ЕИК 203670940, в качеството си на Цедент и „Лено“ АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №96, ет.7, в качеството си на Цесионер, като един от обектите на цесията са вземанията по Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. ведно с всички обезпечения и привилегии (арг. от чл. 1, ал. 3 от Договора за цесия от 27.05.2022 г).

Цесионерът заплатил изцяло продажната цена към Цедента, за което последният издал Потвърждение за сключена цесия и пълномощно, с което упълномощил „Лено“ АД да извърши уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. „Лено“ АД изпратило към К. П. уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, които да бъдат връчени на последната от ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765, с р-н на действие Окръжен съд - Стара Загора, като съдебният изпълнител изготвил разписка за връчването, разписана лично от К. П.. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД удостоверява пред „Лено“ АД качеството си на кредитор по Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. чрез Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г. , който включвал и вземанията на „Сити Кеш“ ООД, досежно дължими суми от длъжника К. П. П., ЕГН ********** по горепосочения договор. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД придобил вземанията си към ответницата заедно с всички обезпечения. За описаната в настоящия параграф цесия, „АСВ“ ЕАД, в качеството му на Пълномощник на „Сити Кеш“ ООД изпратило към длъжника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съгласно клаузите на подписания Договор за паричен заем № 261592 към Искане № 1100323338 от 21.01.2019 г.

(наричан за краткост „Договора за заем“) между „Сити Кеш“ ООД като „Заемодател“ и К. П.

П. като „Заемополучател“, Заемодателят се задължил да предостави на Заемополучателя сумата от 1,800.00 лева (хиляда и осемстотин лева) - главница, а Заемополучателят се ангажирал да върне усвоената главница ведно с уговорения фиксиран годишен лихвен процент - 40,08 %, на 34 (тридесет и четири) седмични вноски, чиито размер и падеж били подробно описани в Погасителния план, неразделна част от договора за заем, като падежът на вноска № 1 е на 28.01.2019 г., а на вноска № 34 е на 16.09.2019 г. по подробно уговорен план съгласно Приложение № 1 към Договор за заем № 261592, представляващо неразделна част от Договора за потребителски кредит. Заемодателят бил изпълнил коректно поетото задължение да предостави на Заемополучателя уговорената главница. От друга страна по посочения Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение № 1-Погасителен план, К. П. П. изпаднала в забава и не заплащала дължимите вноски според договорните условия. С оглед изложеното дължимите, падежирали, изискуеми и непогасени суми към 27.05.2022 г. по Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение № 1- Погасителен план в общ размер, както следва 4,352.75 лв. (четири хиляди триста петдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки), от които: Главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г.; Падежирала договорна лихва в размер на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г., Остатък от неустойка в размер на 1,177.74 лв.

(хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), дължима по чл. 8 от Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г.; Законна лихва/мораторна лихва за забава 2 в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет лева о шестдесет и три стотинки), дължима по Договор за паричен заем №261592 от 21.01.2019 г. начислена за всяка падежирала и изискуема вноска, считано от 28.01.2019 г. до 31.05.2022 г. Към настоящия момент длъжникът продължавал да е в неизпълнение на поетите задължения по Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение №1Погасителен план, което било видно от Справка за дължима сума, изготвена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Предявява следните осъдителни искове срещу К. П. П., ЕГН ********** за заплащане в полза на „Лено“ АД, ЕИК 203217465 на посочените суми:

Главница в размер 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на настоящия иск до пълно изплащане на задължението; Падежирала договорна лихва в размер на 275.38 лв. (двеста седемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., за период от 22.01.2019 г. до 16.09.2019 г. Остатък от неустойка в размер на 1,177.74 лв. (хиляда сто седемдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки), дължима по чл. 8 от Договор за паричен заем № 261592 от 21.09.2019г. Законна лихва за забава в размер на 1,099.63 лв. (хиляда деветдесет и девет лева о шестдесет и три стотинки), дължима по Договор за паричен заем № 261592 от 21.01.2019 г., начислена за всяка падежирала и изискуема вноска, считано от 29.01.2019 г. до 31.05.2022 г. Съгласно чл. 3, т. 1 и чл. 4, т. 1 от Договор за паричен заем № 261592 към Искане № ПО0323338 от 21.01.2019 г. и Приложение № 1-Погасителен план, кредиторът „Сити Кеш“ ООД предал в брой уговорената главница в размер на 1,800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева) на заемополучателя К. П.. В разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, било предвидено, че престацията, предмет на договора за заем трябвало да се предаде. Договорът бил реален и се считал сключен от момента на реалното предаване. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД при предаването на вещите предмет на договора за заем на заемателя, заемодателят можел да изиска разписка от него за това предаване. Според чл. 4, т. 1 и чл. 3, т. 1 от процесния Договора за заем, с подписването му, заемателят К. П. удостоверила, че получила изцяло заемната сума, като Договора за заем има силата на разписка за предадените и съответно получените заемни средства в пълен размер (в този смисъл е и Решение №399/14.03.2011 г. на САС по гр. д. №798/2010 г. ГК). В разпоредбата на чл. 3, т. 7 от Договора за заем, Страните били постигнали съгласие за размера на фиксирания годишен процент на договорната лихва, който е 40.08 % (четиридесет цяло и осем десети на сто), а в чл. 3, т. 5 е инкорпориран и годишният процент на разходите по заема, който бил 49.93 % (четиридесет и девет цяло и деветдесет и три на сто). По силата на сключения Договор за заем, за ответника възникнало задължение да върне предоставената му по кредита главница, както и уговорената договорна лихва, която представлявала възнаграждение на кредитора.

Уговорените размери на годишния процент на разходите и размерът на фиксираната годишна възнаградителна лихва била в съответствие със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Размерът на договорната лихва бил адекватен и справедлив за това, че кредиторът предоставил свои парични средства за ползване. Твърди, че страните били постигнали съгласие за параметрите, касаещи изплащането на заетата сума, инкорпорирано в чл.3, т.2, т.3, т.4 от Договора за заем, а именно: за размера на погасителната вноска, състояща се от частта за главница и частта за лихва, деня на вноската-в понеделник и видът й - седмична. В чл. 3, т. 8 от Договора за заем била уговорена датата на първото плащане 28.01.2019 г., а чл. 3, т. 10 датата на последното плащане - 16.09.2019 г. Всичко изложено до тук било инкорпорирано й в Приложение № 1 - Погасителен план към Договор за заем №261592, където подробно била предоставена разбивка за дължимите суми и падежни дати на заемополучателя. К. П. не била заплащала дължимите седмични вноски, поради което задълженията за главница и договорна лихва се явявали изцяло дължими и изискуеми, видно от приложения Погасителен план - Приложение №1 и уговорките, постигнати в Договора за заем. На основание чл. 7, т. 1 от Договора за заем и чл. 86 от ЗЗД и чл. 3, ал. от 3

ЗПК, заради неизпълнението на парично задължение, а именно - забава на погасителни вноски, К. П. дължала законна лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Страните постигнали съгласие, че ако в тридневен срок от сключването на договора за заем, заемателят не представил обезпечение - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. от ОУ към Договора за заем (чл. 6 от Договора за заем), то съгласно чл. 8 от Договора за заем, бил уведомен, че ще му бъде начислена неустойка в размер 1,494.62 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки). К. П. не предоставила обезпечение, нито поръчител, което неизпълнение се явявало причина да й бъде начислена процесната неустойка в уговорените размери. Последната е предвидена в клаузите на Договора за заем, ясно бил посочен размерът и основанието, на което ще бъде дължима.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата К. П. П., да заплати в полза на ищеца „Лено“ АД, с ЕИК 203217465, следните суми: главница в размер 1 800.00 лв.