Решение № 714 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 714 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500832 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ************, против решение № 516/06.02.2026 г. постановено по гр.д. № 14033/2023 г. на Районен съд Пловдив, Х гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че В. М. Д. ЕГН ********** не дължи на ответника *********, следните суми: 1129,80 лева (577,66 евро) – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ********, за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2012 г., до пълното й изплащане; 100,56 лева (51,42 евро) – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2010 г. – 10.01.2012 г.; 125 лева (63,91 евро) – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от 385 лева (196,85 евро) – деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3432/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и за събирането на които е образувано изп. дело № 206/2013 г. по описа на ЧСИ ********* на КЧСИ, продължено под № 6641/2017 г. по описа на ЧСИ *********на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземанията по давност.

Жалбоподателят оспорва решението като необосновано и неправилно.

Поддържа, че погасителна давност за вземанията не е изтекла, тъй като 1 същата е била прекъсвана многократно. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. М. Д. не е взела становище по жалбата.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът В. М. Д. е основала иска си на твърдението, че е длъжник на ******* за следните суми: 1129,80 лева (577,66 евро) – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *******, за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2012 г., до пълното й изплащане; 100,56 лева (51,42 евро) – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2010 г. – 10.01.2012 г.; 125 лева (63,91 евро) – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от 385 лева (196,85 евро) – деловодни разноски, за които суми ответникът разполага срещу нея с изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден по гр. д. № 3432/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и за събирането на които е образувано изп. дело № 206/2013 г. по описа на ЧСИ ******* на КЧСИ, продължено под № 6641/2017 г. по описа на ЧСИ *******на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.

Поддържа, че в период, продължил повече от три години след 14.07.2014 г. - датата на която е вписана наложената от ЧСИ ******** по изп. дело № 206/2013 г. възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, не били извършвани от ответника никакви действия за събиране на вземанията, които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност, поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени поради изтичане на тригодишния давностен срок.

Ответникът „******** оспорва исковете.

Видно от приложените по делото пред районния съд копия от изпълнителни дела, изпълнителният лист за процесните вземания е бил издаден на 08.02.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение № 234/13.01.29012 г. по ч.гр.д.№ 297/2012 г. на ПРС и Решение № 4694/17.12.2012 г. по гр.д.№ 3432/2012 г. на ПРС. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д.№ 201338270400206 по описа на ЧСИ ********. На 08.07.2017 г. на основание Заповед № СД-04.57/30.06.3017 г. на Министъра на правосъдието ЧСИ ******* е приел изп.д.№ 2

201338270400206 по описа на ЧСИ *******и същото е продължено под № 20178240406641.

Установява се от представената по делото деловодна справка, че с влязло в сила Решение № 4694/17.12.2012 г. по гр.д.№ 3432/2012 г. на ПРС е признато за установено спрямо В. М. Д., че дължи на ищеца ********* сумата от 1129,80 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия 01.10.2010 – 30.04.2011 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 100.56 лв. за периода 01.12.2010 г. – 10.01.2012 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.01.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 125 лв. разноски, за които е издадена заповед за изпълнение № 234 по ч.гр.д.№ 297/12 г. на ПРС, като решението не е обжалвано. Или, искът за установяване на вземанията по заповедта, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е уважен с влязло в сила решение, а заповедта е влязла в сила.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение може да се приравни по последици на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето защо предвид влизането в сила на решението и на заповедта, въз основа на които е издаден изпълнителният лист за процесните вземания, давността за всички тях е пет годишна.

Според разпоредбата на чл. 116, б."в" ЗЗД - давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Следва да се съобрази момента на постановяване на това тълкувателно решение и обстоятелството, че до 26.06.2015 г. са прилагани 3 указанията, дадени в Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

След 26.06.2015 г. по приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия, прекъсващи давността:

На 29.09.2016 г. взискателят е подал молба по изпъвлнителното дело с искане да се проучи имущественотосъстояние на длъжника и в случай, че същата притежава секвестируемо имущество, да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника имоти, движими вещи и вземания от трети лица.

На 15.11.2017 г. взискателят е подал молба до ЧСИ ******* с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ - да бъде наложен запор на наличните банковите сметки на длъжника.

На 26.08.2019 г. взискателят е подал молба до ЧСИ ******с искане за предприемане на действия за принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, налагане на възбрана върху МПС на длъжника, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и изнасянето им на публична продан, изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжника, намиращи се в тях.

На 26.10.2020 г. взискателят е подал молба до ЧСИ ****** с искане за предприемане на действия за принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, каквото и да е било друго връзнаграждение, пенсия или вземане от трети лица, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и изнасянето им на публична продан, налагане на възбрана върху МПС на длъжника, изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжника.

На 06.10.2021 г. взискателят е подал молба до ЧСИ ***** с искане за предприемане на действия за принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, каквото и да е било друго връзнаграждение, пенсия или вземане от трети лица, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и изнасянето им на публична продан, налагане на възбрана върху МПС на длъжника, изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжника.

На 26.01.2023 г. взискателят е подал молба до ЧСИ ******* с искане за предприемане на действия за принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, з налагане на запор върху 4 трудовото му възнаграждение, каквото и да е било друго възнаграждение, пенсия или вземане от трети лица, налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и изнасянето им на публична продан, налагане на възбрана върху МПС на длъжника, изнасяне на публична продан на движими вещи на длъжника.

Настоящото исково производство е образувано по искова молба, която е постъпила в съда на 23.09.2023 г.

Въз основа на установените факти за периодично подаване на молби от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи в производството по изп. дело №, съдът приема, че периодично са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС. Не са налице две действия, между които да е изтекъл 5годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.

Предвид горните констатации относно многократното прекъсване на давността за процесните вземания в хода на изпълнителното производство, като към нито един момент не е изтекла пет годишна погасителна давност за вземанията, съдът приема предявеният иск за неоснователен. Като такъв, искът следва да се отхвърли.

По изложените съображения сэдэт приема, че решението на районния съд, с което искът е уважен е неправилно. Като такова същото ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.

Предвид изхода по спора и отхвърлянето на иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата страна-ищец следва да заплати на жалбоподателя – ответник направените разноски по делото пред двете инстанции, които са в размер на 100 лв. за вещо лице пред РС и по 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, така, както същото е поискано с въззивната жалба. Или общо ще се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 300 лв., или 153,39 евро.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 516/06.02.2026 г. постановено по гр.д. № 14033/2023 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: