Решение № 12425 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12425 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110166401 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А.Б.К. ЕООД да заплати на „С.“ ЕООД сумата от 7413.00 лева, представляваща сбор от месечни възнаграждения за осъществен от ищеца превоз на пътници по силата на сключен между страните Договор за транспортна услуга от 25.11.2019г. и Анекс № 1 от 13.09.2021г. към него за месеците 10.2021г., 12.2021г. и 01.2022г., за която сума са издадени фактури с № 247/05.11.2021г., 249/07.01.2022г. и 250/01.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.07.2022г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 438.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатените възнаграждения, формирано за периода от 11.11.2021г. до 18.07.2022г.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по Договор за транспортна услуга от 25.11.2019г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 13.09.2021г., по силата на който срокът на договора бил удължен до 01.01.2023г. В изпълнение на възложеното му по договора ищецът „С.“ ЕООД извършвал превози на пътници през работни дни в рамките на гр. София с два автобуса и шофьори, осигурени от него, по възложен от ответника А.Б.К. ЕООД маршрут до 150 км на ден общо за двата автобуса. Срещу това възложителят му дължал възнаграждение от 450 лева на ден, дължимо всеки месец според броя на дните, в които през месеца е извършен трнаспорт, в петдневен срок след изтичане на месеца, за който се отнася, и след изпращане на издадената от изпълнителя фактура на и- мейл- адрес на ответното дружество.

Поддържа, че през месеците 10.2021г., 12.2021г. и 01.2022г. извършил транспорт съобразно уговореното и издал фактури за следващото му се възнаграждение с № 247/05.11.2021г., 249/07.01.2022г. и 250/01.02.2022г. за сумите съответно от 3488.00 лева, 2800.00 лева и 1125.00 лева, които фактури били изпратени на и- мейл- адреса на ответника, но въпреки това плащане не последвало. По изложените съображения претендира процесните възнаграждения, обезщетение за забава върху всяко от тях, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че през процесните месеци ищецът не е извършвал превози въз основа на сключения между страните договор за транспортни услуги, като изяснява, че за м. 12.2021г. такъв изобщо не му е възлаган поради 1 значителния брой празнични дни през него и ангажираността на медицинските специалисти, които е следвало да бъдат превозвани, а за м. 01.2022г. превозът бил възложен от ответника на трето лице- „Веси транс“ ООД. Оспорва да е получавал сочените от ищеца електронни писма, както и съдържащите се в тях фактури, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представената разпечатка от електронна кореспонденция, както и на процесните фактури. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ сключването на валиден договор за транспортни услуги между А.Б.К. ЕООД като възложител и „С.“ ЕООД като изпълнител със соченото съдържание: задължение за осъществяване от ищеца на превоз на пътници по маршрут, възложен от ответника, и корелативно задължение на последния да заплаща месечно възнаграждение в сочения от ищеца размер; 2/ надлежно и точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на изпълнителя да предостави уговорените услуги съобразно конкретно възложеното от възложителя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение.

Между страните не е спорно, а и се установява от неоспорените и приобщени като писмени доказателства Договор за транспортна услуга от 25.11.2019г. и анекс от 13.09.2021г. към него, че до 01.01.2023г. същите са били обвързани от договорно правоотношение, по силата на което ищецът като изпълнител е следвало да извършва превози на медицински специалисти в рамките на гр. София с пробег от общо до 150 км на ден с два автобуса, респ. с двама шофьори, осигурени от изпълнителя, срещу което ответното дружество като възложител се е задължило да заплаща възнаграждение от по 450 лева на ден, като общият размер на месечното възнаграждение се определял въз основа на броя дни, през които превоз действително е бил осъществен. Установява се от клаузата на чл. 2, ал. 2 от писмения договор, че задължението за заплащане на месечно възнаграждение става изискуемо в петдневен срок след изтичане на съответния месец, през който е предоставена услугата, и след изпращане на издадена от изпълнителя фактура на и- мейладреса на възложителя А.Б.К. ООД.

Установява се от неоспореното заключение на основната съдебно- счетоводна експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че две от процесните общо три фактури, а именно фактура № 247/05.11.2021г. и фактура № 250/01.02.2022г., касаещи съгласно изричното отбелязване в тях извършени транспортни услуги за м. 10.2021г. и за м. 01.2022г., са отразени в дневниците за покупките на ответника съответно за м. 11.2021г. и за м. 02.2022г., посочени са като доставки с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното дружество е ползвало това право в размер на начисления във фактурата ДДС.

Съобразно трайно установената и безпротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 7.01.2013 г. по т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о, решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о., решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК, осчетоводяването на фактурите, издадени за задължения по процесния договор и 2 съдържащи данни за конкретно предоставените услуги, период, в който това е сторено, както и за цената на същите, както и включването им в денвниците за покупките на твърговеца с право на ползване на данъчен кредит, съставлява конклудентно и недвусмслено признание на задължението, т. е. на съществуващото между страните правоотношение, което го е породило, както и на реалното и надлежно изпъление от страна на изпълнителя.

А от заключението на допълнителната съдебно- счетоводна експертиза, по отношение на чиято обективност и пълнота при преценката му по реда на чл. 202 ГПК за съда не възниква съмнение, се установява, че за превозите, фактурирани в процесните три фактури, са съставяни пътни листи от ищеца, съгласно които през м. октомври 2021г. са извършени транспортни услуги през 11 дни, през м. декември 2021г.- през 13 дни, а през м. януари 2021г.- през 5 дни, като съгласно отбелязванията в тях маршрутът на превозите е бил идентичен- „гараж- Хигиена- Шипка- гараж“, респ. „гараж- х. Рила- Ц. хигиена- х. Шипкагараж“, като превозите през м. 10.2021г. и м. 12.2021г. са извършени от водача Д.Д., а тези през м. 01.2022г.- от водача Б.К..

Водачът Д.Д., разпитан в хода на настоящото производство, твърди, че до началото на 2022г. работил на т. нар „граждански договор“ с ищцовото дружество „С.“ ЕООД, както и че последното извършвало превози за ответника А.Б.К. ЕООД, вкл. в края на 2021г.месеците октомври, ноември и декември. Изяснява, че той самият осъществявал превози с микробус, с който превозвал парамедици от хотелите, в които били настанени в гр. София , до Центъра по хигиена, откъдето впоследствие ги взимал следобедите, за да ги откара обратно до хотелите. Свидетелят твърди, че докато той работел в ищцовото дружество, превози били извършвани редовно- всеки месец, като единствените прекъсвания били в седмиците, през които имало национален празник, в които не се работело. Изяснява, че за превозите съставял пътни листи, които предавал и на ищеца, и на ответното дружество.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира цитираните свидетелски показания за правдоподобни, доколкото същите са ясни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, като освен това изложеното от свидетеля се потвърждава от констатациите на вещото лице- счетоводител в заключението на допълнителната съдебносчетоводна експертиза, в частност в частта му, касаеща издаването на пътните листи за извършваните превози, както и маршрута на същите.

В допълнение към горното, от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, се установява, че представените от ищеца с исковата молба и с молбата му от 16.05.2023г. електронни писма- от ответното до ищцовото дружество за възлагане извършването на конкретни превози за конкретни периоди през процесните месеци, както и от ищеца до ответника с приложени процесните три фактури, са усешно доставяни между пощенските кутии на страните, както и че съдържанието на разпечатките на писмата, приложени по делото, е идентично с оригиналите в електронен вид.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице, извършило съдебно- техническата експертиза, всички приложени по делото и- мейли са налични в пощенските кутии на управителя на ищцовото дружество, респ. на счетоводителя на същото, като и пощенската кутия на ответника е също налична, в какъвто смисъл били изявленията на управителя на дружеството при контакта му с експерта. В заключението си вещото лице е потвърдило, че изпращаните към и- мейл- адреса на ответника електронни писма са достигнали пощенския му сървър, като е разяснило, че при евентуален проблем с него пощенският сървър на Гугъл (gmail.com) би върнал писмо- съобщение за грешка за недоставено писмо. Експертът е изяснил, че няма индикации пощенските кутии да са били компрометирани чрез нерегламентиран достъп или сървърите да са добавени в „черни“ 3 забранителни списъци , че при изписването на получателя в и- мейлите, изпращани от счетоводителя на ищцовото дружество, няма грешка, като освен това има и писмено върнато потвърждение с писмо, изходящо от пощенска кутия от домейна на ответника.

Наред с всичко изложено в случая следва да бъде съобразено и поведението на ответника, който в хода на процеса не оказа съдействие на вещите лица по съдебносчетоводната и съдебно- техническата експертизи, насочени към установяване реалното изпълнение от ищеца на задълженията му да извърши процесните превози и да изпрати на ответника фактурите за следващото му се възнаграждение, поради което, при съобразяване на вече анализираната доказателствена съвкупност и съобразно нормата на чл. 161 ГПК съдът следва да приеме за доказани тези факти с правно значение.

С оглед на всичко изложено от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав намира за пълно и главно доказано съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК твърдението на ищеца, че през процесните месеци- октомври и декември 2021г. и януари 2022г., реално е изпълнил задължението си по процесния договор за транспортна услуга, като е извършвал превози на медици съобразно зададен от възложителя- ответник маршрут и на определени от него дати, за което ищецът е съставил пътни листи и фактури, изпратени на ответника.