Определение № 115 от 22.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 115 гр. Стара Загора, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500021 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,П.“ ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане № 5276/18.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък, с което е спряно изпълнението на заповед № 1157/16.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д.. № 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък чрез спиране на изпълнението на изп. д. № 6324/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие – СГС, като на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК, след довнасяне на дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Твърди, че длъжникът Ю. Л. Я. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 10.11.2025 г.- след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК на 25.10.2025 г. Ето защо в случая не е налице основание за спиране на изпълнението на основание чл. 420, вр. чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК – т.е. когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед, какъвто е настоящият случай. С оглед просрочието на възражението в случая не могат да бъдат приложени и последиците по чл. 415 ГП за даване на указания на заявителя да предяви иск за доказване на вземането си. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

В законоустановения срок Ю. Л. Я. е подал отговор на частната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и е направено искане за оставянето й без уважение.

Подадено е и възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с вх. № 18950/01.12.2025 г. на Ю. Л. Я., съдържащо искане за спиране изпълнението на заповедта за изпълнение, за връщане на делото на Районен съд – Казанлък 1 за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК и за обезсилване на издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък.

По делото е постъпила молба от 12.01.2026 г. на жалбоподателя „П.“ ЕООД, в която се сочи, че за да се произнесе по процесната частна жалба, съставът на съда трябва да направи преценка за наличието или липсата на валидно уведомяване на длъжника Ю. Я. от съдебния изпълнител – ЧСИ М.Б., за издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу същия длъжник по ч. гр. д. № 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък. По този въпрос обаче настоящият съдебен състав вече се е произнесъл в определение № 1628/23.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 867/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 423 ГПК е прието възражението, подадено от Ю. Л.

Я. против заповед № 1759/04.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч. гр. д. № 3613/2025 г. на Районен съд – Стара Загора и делото е върнато на първоинстанционния съд за даване на указания на заявителя И.К. по чл. 415, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят сочи, че в случая се касае до производства, които са почти идентични по предмет и страни, като настоящият въззивен състав вече се е произнесъл по въпроса за надлежното уведомяване на длъжника от ЧСИ при обстоятелства, сходни с тези по настоящото дело. С оглед изложеното в молбата се излагат съображения, че в случая е налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдебния състав поради наличие на основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Окръжен съд – Стара Загора, IIa въззивен състав, намира молбата за неоснователна. Основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото.

Участието на членовете на съдебния състав в друго дело с подобен предмет, по което е изразено становище по сходни спорни въпроси, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на краен съдебен акт в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните да бъдат направени различни фактически и правни изводи.

С оглед на горното съдът намира, че в случая не са налице конкретни обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, които могат да породят основателно съмнение в безпристрастието на членовете на съдебния състав при разглеждане на делото, поради което така направеното искане за отвод не следва да бъде уважавано.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

2

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по заявление по чл. 417 ГПК от ,,П.“ ЕООД срещу Ю. Л. Я. за издаване на заповед за изпълнение за главница в размер на 120000 евро /234699,60 лева/, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2025 г., което вземане се претендира въз основа на приложен документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК - запис на заповед от 15.12.2023 г., с падеж на 15.02.2024 г.

Във връзка с подаденото заявление Районен съд – Казанлък е издал заповед № 1157/16.09.2025 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Издаден е и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 20258380406324 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие – Софийски градски съд.

На 10.11.2025 г. длъжникът Ю. Л. Я. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 414 ГПК.

Съгласно чл. 418, ал.6 ГПК препис от заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение с отбелязване за издаден изпълнителен лист, се връчва на длъжника от съдебния изпълнител.

Видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение, към същата са били приложени препис от подлежащия на изпълнение акт, както и копие от документа по чл. 417 ГПК – запис на заповед. Тази покана обаче не е връчена на длъжника по предвидения в ГПК ред.

От данните по делото се установява, че в разписката за връчване на приложената по делото покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20258380406324 на ЧСИ М.Б., е отбелязана дата 25.09.2025 г., като до нея са е поставен подпис и е изписано името на връчителя. По-надолу в разписката е обективирано следното изявление: „лицето си получи съобщението, но отказа да се разпише. Връчено при отказ.“ Това изявление не е подписано и срещу него не е отбелязана дата.

В случая върху разписката е изписано изявление, че лицето „си получи съобщението, но отказа да се разпише. Връчено при отказ“. Това изявление не е подписано, нито е отбелязана датата. Обстоятелството, че дата 25.09.2025 г. и името на връчителя са посочени горе - преди изявлението, че длъжникът отказва да се подпише, както и че е положен подпис на връчителя отново преди изявлението, не означава, че същото е подписано от връчителя, тъй като в този случай подписът задължително следва изявлението и датата. Видно от горното, реквизитите на разписката към поканата за доброволно изпълнение, предвидени във връзка с отказ на адресатът или неговият пълномощник да получат поканата, са останали непопълнени. Получаването на поканата за доброволно изпълнение, респ. получаването на подлежащия на изпълнение акт, както и копие от документа по чл. 417 ГПК става с полагането на подпис от длъжника, а не с физическото им предаване в негово държане.

3

В конкретния случай, както вече бе посочено, не може да се приеме, че длъжникът е отказал да получи заповедта. Ето защо възражението му по чл.

414 ГПК, депозирано в Районен съд – Казанлък на 10.11.2025 г., е подадено своевременно.

Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В хипотезата на чл. 417, т. 10 ГПК, каквато в случая е налице, с подаване на възражението в срок, изпълнението спира по силата на закона. Следователно правилен се явява изводът на районния съд, че са налице основания за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изложените по-горе фактически и правни съображения, съдът намира, че за Ю. Л. Я. не е налице правен интерес от подаденото от него възражение по реда на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, съдържащо искане за спиране на изпълнението на издадената заповед за изпълнение, за връщане на делото на Районен съд – Казанлък за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК и за обезсилване на издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък. Ето защо същото се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 12.01.2026 г. на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, съдържаща искане за отвод на съдиите Мариана Мавродиева, Веселина Мишова и Орлин Летов на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5276/18.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2072/2025 г. на Районен съд – Казанлък.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото от Ю. Л. Я., ЕГН

**********, възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, с вх. № 18950/01.12.2025 г.

Определението подлежи на обжалване в частта, в която подаденото възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е оставено без разглеждане, с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението.

В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5