Решение № 517 от 17.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Плевен, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА

Членове:

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500518 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №674 от 16.05.2025г., постановено по гр.д.№7424/2024г.по описа на същия съд на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“№1, ЕИК *** е осъдено да заплати на Л. Г. Б., ЕГН ********** сумата 8739,68лв. –ДТВ за придобит стаж и професионален опит за периода 20.12.2021г.-20.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 20.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал. 1 от ГПК „***“АД,със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“№1,ЕИК *** е осъдено да заплати на Л. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 800лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“№1, ЕИК *** е осъдено да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 349,59лв. върху уважения иск и разноски за вещо лице в размер на 450лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК е постановено предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „***“АД,чрез пълномощника на дружеството-адвокат А. Д. от ПАК,с която 1 същото се обжалва като необосновано,постановено в нарушение на материалноправни и процесуални норми.Изложени са доводи,че в обжалваното решение на ПРС липсват мотиви,като съдът е възпроизвел исковата молба и писмената защита на ищеца,без да извърши анализ на събраните доказателства и без да са обсъдени направените с писмения отговор на дружеството възражения,като съдебният акт не отговаря на изискванията на чл.236,ал.2 ГПК.Твърди се,че ПРС не е съобразил направеното от дружеството възражение,че в настоящия случай ОКТД е неприложим,тъй като същият касае отрасъл „Строителство“,а приложими са разпоредбите на вътрешните правила за работна заплата в предприятието,като въззивникът се позовава на разпоредбите на чл.12,ал.4 и ал.5 от НСОРЗ.В подкрепа на възражението,че въззивното дружество е производствено предприятие и не извършва никакви строителни дейности са изложени подробни доводи и съображения.Ищецът с оглед представената трудова книжка не е работил на длъжност,заемана при въззивното дружество-„електромеханик“ с код по НКПД 74122007,а е заемал длъжностите“електромонтьор“с код по НКПД 74122009;“електротехник“ с код по НКПД 74112004 и „енергетик“с код по НКПД 31313031,както и не е работил в предприятие за производство на сандвич-панели.Не е налице нито едно от кумулативните изисквания на работодателя,обективирани във вътрешните правила за работна заплата в дружеството,поради което допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е правилно изчислено и изплащано ,съгласно чл.12,ал.2 НСОРЗ единствено за времето ,през което ищецът е работил при същия работодател.Твърди се,че по делото не са представени доказателства и не е доказано твърдението на ищеца,че е заемал сходни длъжности. В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно,незаконосъобразно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявеният иск по чл.128 КТ във вр.чл.12,ал.4 от НСОРЗ,както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД бъдат отхвърлени като неоснователни.Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато на друг състав на ПРС за произнасяне със съдебен акт,отговарящ на изискванията на чл.236,ал.2 ГПК.Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 19.11.2025г.,на което бе даден ход по същество въззивникът,чрез своя пълномощник адвокат В.И. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от пълномощника писмена защита.

Въззиваемият Л. Г. Б. ,чрез своя пълномощник адвокат П. К. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а постановеното от ПРС решение е законосъобразно. Необосновано е твърдението на въззивника,че в обжалваното решение липсват мотиви.Съдът в решението си е изложил 2 подробни мотиви защо приема,че следва да се приложи ОКТД,а именно поради факта,че синдикалната организация при „***“ЕАД е към Федерацията на независимите строителни синдикати при КНСБ и съгласно чл.12,ал.5 НСОРЗ условията за зачитане на сходния характер се определят с КТД на браншово равнище и ОКТД е приложим ,като правилно ПРС е съобразил разпоредбите му.Правилно РС е приел,че заеманите от ищеца длъжности са сходни,като в тази насока са изложени подробни доводи и съображения.Твърди се,че съгласно НСОРЗ в редакцията й до 01.01.2007г.,трудовият стаж се зачита изцяло,независимо от заеманата длъжност и професия,но и този трудов стаж не е признат от ответника.В заключение въззиваемият моли съда да потвърди решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноските за въззивната инстанция.

В съдебното заседание на 19.11.2025г.Л. Б. лично и чрез своя процесуален представител –адвокат П. К. от ПлАК оспорва въззивната жалба и моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено.Претендират се направените за настоящата инстанция разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Л.

Г. Б. срещу „***“ЕАД с правно основание чл.242 КТ във вр.чл.128 КТ ,като претенцията на ищеца е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 10 773,84лв.,представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит , за периода от 20.12.2021г.до 20.12.2024г.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от датата на завеждане на

ИМ-20.12.2024г.до окончателното й изплащане.В производството пред ПРС,с оглед приетата експертиза,ищецът е направил изменение на така предявения иск по реда на чл.214 ГПК,допуснато от съда,като искът се счита предявен за сумата 8739,68лв.за същия период.

За да уважи така предявеният иск изцяло за горепосочения размер, съобразно допуснатото намаление на иска,първоинстанционният съд е приел,че нормата на чл.12 от НСОРЗ е императивна, поради което допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се дължи даже и да не е предвидено във вътрешните правила за работна заплата на работодателя,дори и да не е предвидено в сключения трудов договор.Съдът е изложил съображения,че не може по договорен път да се дерогира разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ, във вр. с чл.12,ал.3 от НСОРЗ и да се поставя в по- неблагоприятно положение 3 работника.Изложените от ПРС съображения за уважаване на иска са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Не е спорно, че на 11.11.2019г.между „***“АД гр.Плевен като работодател и Л. Г. Б. като работник е сключен трудов договор,по силата на който ищецът е назначен на длъжността „Електромеханик „ с код по НКПД 74122007,с място на работа -Завод за производство на панели гр.Плевен ул.“***“ №1 и основно месечно възнаграждение в размер на 1289 лв.В трудовия договор изрично е упоменато,че към датата на постъпване на работа ищецът има трудов стаж

21 години,11 месеца и 19 дни,но признатият от работодателя трудов стаж е 0 години,0 месеци, 0 дни.В чл.8 от трудовия договор е прието,че се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж и професионален опит , което към датата на влизане в сила на трудовия договор е в размер на 0% /нула процента/.

Няма спор,че на 30.05.2024 г.страните са подписали допълнително споразумение към трудовия договор,с което ,считано от 01.06.2024г. основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено от 1289 лв. на 1392 лв.,като му е начислено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и проф.опит -4 %.В допълнителното споразумение е отразено,че трудовият стаж на ищеца е 26 години,6 месеца и 6 дни,в т.ч.по специалността 4 години,6 месеца и 17 дни.

Безспорно от представените фишове за трудово възнаграждение и направените удръжки,се установява,че ищецът Л. Б. е член на КНСБ ,като е видно,че ежемесечно му е удържан членски внос към КНСБ.

От представената диплома за средно образование се установява, че ищецът е завършил Техникум по механоелектротехника „ Н.Й.Вапцаров”в гр.Ловеч през 1982 год.,със специалност „Ел.обзавеждане на промишлени предприятия” и квалификация електротехник.Представени са доказателства за придобита от ищеца пета квалификационна група по безопасност при работа с електрически уредби,ел.централи и ел.мрежи до и над 1000 V.

Същевременно, за да го назначи на длъжността „електромеханик” работодателят е приел, че ищецът отговаря на изискванията за нея, а именно над две години работа на подобна длъжност.

Няма спор ,с оглед представения препис от трудовата книжка на ищеца,която е официален удостоверителен документ,че преди постъпването си на работа във въззивното дружество,ищецът е заемал следните длъжности:

1./ел.монтьор в ПМУ Плевен , 2 год. и 1 месец ;

2./ел.монтьор в ПМУ Варна ,5 месеца и 13 дни ;

3/ел.монтьор в АПК Искър 1год., 7 месеца и 20 дни ;

4/ел.техник във фабрика Сторгозия , 3 год. ,1 месец,23 дни ;

4

5/ел.монтьор- СССР , код 7412, 5 месеца и 15 дни ;

6./дежурен оператор на ел. подстанция, НХК,;

7 /ел.монтьор НХК,

8/ел.монтьор Плама, общо по т.6,7 и 8 - 6 год., и 13 дни ;

9 /енергетик,Община Искър, 7 м. и 13 дни ;

10/ енергетик, ПДНГ АД София, прослужено време 6 год., 4 м. 24 дни ;

11 /електротехник Марица Олио , стаж 11 месеца и 18 дни;

От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че през м.октомври 2023г.ищецът е депозирал заявление до изп.директор на „***“ЕАД с искане да бъде преизчислен размерът на получаваното допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, съгласно разпоредбите на чл.12,ал.4,т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/л.49/.С писмено становище от изп.директор на дружеството работодател/л.50/ на ищеца е отговорено,че съгласно Вътрешните правила за работната заплата в предприятиеточл.9,ал.1,т.1.3 ,за всички длъжности в „***“АД се признава придобития професионален опит извън дружеството,само в други предприятия за производство на сандвич-панели и със същия код на длъжността по НКПД.В становището е посочено,че съгласно трудовата му книжка ищецът не е работил на длъжност“електромеханик“,както и не е работил в предприятие за производство на сандвич-панели,заеманите от него длъжности са с различен код по НКПД ,поради различие в тяхната специфика. На това основание е счетено,че ищецът не отговаря на тези кумулативни изисквания,поради което доп.възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е правилно изчислено и не следва да бъде коригирано.

Видно е,че ищецът е депозирал и сигнал за нарушение на трудовото законодателство до Инспекцията по труда Плевен/л.51/.Директорът на Дирекция “Инспекция по труда“е депозирал писмен отговор до ищеца/л.52/, който е почти с идентично съдържание с отговора на работодателя.

Становището на Инспекцията по труда е, че ищецът не е работил на длъжност „Електромеханик“с оглед трудовата книжа и заеманите от него длъжности са с различен код по НКПД,че не е работил в предприятие за производство на сандвич-панели.