Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11442 от 20.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67511/2021
Вид
Решение № 11442
Подписан
20.10.2022
Състав
ЦВЕТЕЛИНА АЛЕКСАНДРОВА КОСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11442 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110167511 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г. на ответника В и К услуги в посочения обект, находящ се в ... като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г. Ето защо, ищецът моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 1621,24 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 137,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 32942/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.

Претендира разноски.

Ответникът Е. З. Р. оспорва предявените искове по основание и размер и моли, същите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 1 и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза в размер на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

При така неоснователен. разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, за да бъде едно лице потребител на В и К услуги, следва да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на строеж или право на ползване върху имот, който е присъединен към водоснабдителните и канализационните системи.

По делото не се установява за процесния период между страните да е било налице облигационно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия, доколкото липсват каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е собственик или носител на вещно право на строеж или право на ползване върху имот, находящ се на адрес: .... Напротив, налице са доказателства в обратната насока. Ето защо, искът за установяване дължимост на сумата от 4616,37 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г., се явява неоснователен.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната претенция за лихви се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнагаждение в настоящото исково производство.

Ответникът има право на разноски и за заповедното производство, но тъй като такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.

Ищецът няма право на разноски нито за настоящото производство, нито за 2 заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:

..., срещу Е. З. Р., ЕГН **********, с адрес: ...2, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. З. Р. дължи на /фирма/ сумата от 1621,24 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода през периода от 24.02.2016 г. до 26.02.2021 г. в имот, находящ се на адрес: ... с клиентски № ..., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 137,11 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 26.03.2016 г. до 26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 32942/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Е.

З. Р., ЕГН **********, с адрес: ...2, сумата от 300 лв. – разноски за адвокатско възнагаждение в настоящото исково производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3