Решение № 261 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20245330200690 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш Серия К № 7924620 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Я. К. И. с ЕГН ********** от гр. Карлово бул. „Освобождение“ № 26 ет.11 ап.52 е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП.

Жалбоподателят Я. К. И. не се явява в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. П. от АК Пловдив. Иска се от съда постановяване на решение, с което електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Като аргументи за искането се изтъкват чрез жалбата, чрез писмено становище и в съдебно заседание допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на електронния фиш – неправилно използване на мобилната система за видеозаснемане при наличие на контролен орган, нарушаване на разпоредбите на чл.39 ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН, неясна визуализация на регистрационния номер при ползваното по делото статично изображение, задраскване на пътен знак В26, насочва се техническа непригодност на използваното за заснемане техническо средство.

Претендират се разноски за процесуалното представителство от адвокат.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище, изготвено чрез упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт, се иска от съда да остави без уважение жалбата като неоснователна, да се потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен, като също се претендират разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай на уважаване на жалбата за намаляване на разноските за насрещната страна до минимално предвидения размер.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 08.08.2023 г. в 10:09 ч. в населено място – в с. Долна махала обл.

Пловдив, на ул. „І-ва“ в участък до № 3, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4835, с фабр. № 511, било заснето движение в посока към с. Черноземен на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № .... със скорост от 69 км./ч. – над предвидената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място максимална скорост от 50 км./ч. В същия пътен участък, в урбанизираната територия на с. Долна махала, действало и ограничение за движещите се моторни превозни средства, наложено с пътен знак – № В26 – за движение с максимална скорост до 50 км./ч. – което ограничение било същото като въведената обща забрана по чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населени места със скорост не повече от 50 км./ч. за автомобили от категория „В“ /тази, към която спада и автомобилът „Ауди А6“ с рег. № ..../.

Автомобилът „Ауди А6“ с рег. № .... бил регистриран към този момент – 08.08.2023 г., в системата на МВР като собствен на Я. К. И. с ЕГН ********** от гр. Карлово. Датата на придобиване на превозното средство била 31.07.2023 г.

За нарушаване на забраната за превишаване стойностите на скоростта в kм./ч. в населено място за пътно превозно средство от категория В / тази, към която спада и автомобилът „Ауди А6“ с рег. № ..../ – от 50 км./ч. – въведена с нормата на чл.21 ал.1 от ЗДВП, бил издаден обжалваният електронен фиш Серия К № 7924620, с който на жалбоподателя Я. К. И. – собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДВП. Нарушението за превишаване на максимално разрешената скорост било квалифицирано цифрово в електронния фиш като такова по см. на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП.

Административната отговорност спрямо жалбоподателя И. била ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДВП – като физическо лице 2 собственик на заснетия автомобил.

На 08.08.2023 г. от собственика И. било подадено до звено „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив – като служба по постоянен адрес на собственика физическо лице, заявление за регистрация на автомобила „Ауди А6“ с рег. № .... – заявление с рег. № 231030059753/08.08.2023 г.

Последващият рег. № на автомобила „Ауди А6“ бил .....

Във фиша установената скорост на движение на автомобила „Ауди А6“ с рег. № .... било вписано, че е 66 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 69 км./ч., тъй като били премахнати 3 км./ч. от заснетата скорост като възможна грешка като толеранс за водача – в съответствие с чл.16 ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Обжалваният електронен фиш Серия К № 7924620 бил връчен на жалбоподателя Я. И. на 03.01.2024 г., а жалбата против фиша била подадена на 08.01.2024 г. – регистрирана с вх. № УРИ 317000-322/08.01.2024 г. в ОД на МВР Пловдив.

От страна на санкционираното лице – било то лично, било то чрез пълномощник, не била подадена писмена декларация по чл.189 ал.5 от ЗДВП, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението, в случай че това не е бил Я. К. И..

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: приложен снимков материал /статично изображение/ от заснемане с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, снимков материал от заснемане на автомобил на МВР за мобилно АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, разписка за връчен електронен фиш, справка за регистрация и собственост на МПС, справка за нарушител/водач, уведомително писмо от И.

Д. Кмет на Община Калояново, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 08.08.2023 г. състав на административно нарушение по см. на чл.21 ал.1 от ЗДВП от страна на жалбоподателя Я. К. И. като водач на собствен автомобил „Ауди А6“ с рег. № ...., тъй като същият се е движел в населено място – в с. Долна махала обл. Пловдив, на ул. „І-ва“ в участък до № 3, в посока към с. Черноземен, в 10.09 ч. със скорост над максимално разрешената за движение в населено място – 50 км./ч., а именно с 66 км./ч.

Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на 3 движение, а и извършването му не се и оспорва от страната жалбоподател.

Субект на административната отговорност за нарушението по см. на чл.21 ал.1 /респ. чл.21 ал.2 вр. ал.1/ от ЗДВП може да бъде само водач на пътно превозно средство, а „водач” съгласно §.6 т.25 от ДР на ЗДВП е лице, което управлява пътно превозно средство. Според чл.188 ал.1 изр.1 от ЗДВП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.”.

Административната отговорност спрямо Я. И. е ангажирана съобразно чл.188 ал.1 изр.1 пр.1 от ЗДВП – като собственик, което лице И. не се е ползвал от правото си да посочи друго лице, на което да е било предоставено евентуалното управление на автомобила „Ауди А6“ с рег. № ...., а в съдебната фаза на административно-наказателното производство санкционираното лице не ангажира каквито и да било доказателства за евентуална липса на авторство при извършване на административното нарушение.

Съдържащите се по делото доказателства, вкл. статичното изображение /включващо общо 4 кадъра на фотоизображение, от най-близкия до заснемащото АТСС от които според съда, за разлика от процесуалния представител на жалбоподателя, по достатъчно ясен начин се вижда номера на заснетия автомобил/ на заснемането движението на лекия автомобил „Ауди А6“ с рег. № .... на 08.08.2023 г. в 10:09 ч. в с. Долна Махала обл. Пловдив – обозначено с пътен знак „Д11“, на ул. „І-ва“, в участък до административен адрес № 3, изготвено с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M с идент. № 511, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 4835, съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП на Началник РУ Хисаря при ОД на МВР гр. Пловдив /съпроводителното писмо по чл.189 ал.8 от ЗДВП съставлява годен източник на доказателства, в това число и за място на нарушението/ и дадена информация в същото, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от водача на заснетия лек автомобил в посочените в обжалвания електронен фиш време и място.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДВП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР гр. Пловдив, мястото – в с. Долна Махала обл.

Пловдив – обозначено с пътен знак „Д11“, на ул. „І-ва“, в участък до административен адрес № 3, датата – 08.80.2023 г., точният час на извършване на нарушението – 10:09 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство – ...., физическото лице собственик, описание на нарушението – 4 превишена скорост при ограничение 50 км./ч. за населено място, размерът на глобата – 50 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Само относно нарушената разпоредба, вписана в електронния фиш – чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДВП, според съда същата е посочена неправилно, като цифровата квалификация на нарушението следва да е чл.21 ал.1 от ЗДВП.

Налице е неправилно приложение на материалния закон при определяне на цифровата квалификация на нарушението в обжалвания електронен фиш, но това не следва да се преценя за съществено нарушение, опорочаващо цялостно електронния фиш и налагащ неговата отмяна като незаконосъобразен. Действително в настоящия процесен случай мястото на нарушението е била в зоната на действие на пътен знак В26 с въведено с този знак ограничение за максимална скорост на движение от 50 км./ч. Тази скорост от 50 км./ч. съответства и на общата въведена такава в чл.21 ал.1 от ЗДВП за движение в населено място на превозно средство от категория В – каквато е за автомобила „Ауди А6“ с рег. № ...., като нормата на чл.21 ал.2 от ЗДВП предвижда сигнализиране с пътен знак на ограничение на стойността на скоростта на движение, когато тя е различна от посочената в ал.1 на чл.21 от ЗДВП, а в случая тя е същата – 50 км./ч. Наличието на допълнително монтиран пътен знак В26 с въведено ограничение за скорост от 50 км./ч., видно от писмо на Кмета на Община Калояново, не въвежда допълнително ограничение за водачите на моторни превозни средства движещи се в населеното място и в зоната на действие на знака, и извън нея.

Според настоящата инстанция, доколкото не е налице никакво изменение на обстоятелствата на нарушението, то и съобразно нормата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН това несъответствие относно правната квалификация на нарушението по електронния фиш – да е чл.21 ал.1 вместо вписаната във фиша чл.21 ал.2 вр. ал.1, може да бъде преодоляно от въззивния съд чрез изменение на обжалвания електронен фиш в този смисъл. Това не би засегнало по никакъв начин правото на защита на наказаното лице. Съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН „Съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;“. В случая няма основания за изменяне на електронния фиш в санкционната му част – жалбоподателят е наказан с глоба в размер на 50 лв. на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДВП за превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място, която е 50 км./ч., за движение с превишаване на скорост от 16 км./ч. – движел се е автомобилът с рег. № .... със скорост от 66 км./ч.