Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 17.10.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 232/2024
Вид
Решение № 170
Подписан
17.10.2024
В сила
30.10.2025
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Добринка Савова Стоева, Теодора Василева Василева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Силистра, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. С.а при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. С.а Въззивно гражданско дело № 20243400500232 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 30/27.03.2024 г., постановено по гр.д. № 51/2022г. по описа на ДРС, съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявен от Г. Д. М. с ЕГН **********, от гр.Дулово, ***, обл.Силистра против ответниците К. П. К. с ЕГН ********** и Д. Т. К. с ЕГН **********, двамата от гр.Дулово, ***, обл.Силистра, за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот срещу движима вещ, обективиран в Нотариален акт № 124, том 1, рег. № 611, дело № 117 от 2021г. на нотариус Константин Костов с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие - Районен съд - Дулово, като накърняващ добрите нрави.

Недоволен от постановеното решение, е останал Г. Д. М., който чрез процесуален представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се прогласи за нищожен договор 1 за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ №124. том 1. peг .№611, дело №1 17 от 2021 г. на Нотариус К.Костов с район на действие - Районен съд град Дулово. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците К. П. К. и Д. Т. К., чрез процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

СОС, съобразявайки твърденията в исковата молба, уточнителните молби пред СРС и уточнителна такава пред СОС, със свое определение от 17.09.24г. е приел, че ищецът е предявил иск с правно основание чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 8.01.21г. с нотариална заверка на подписа с peг.№425 от 22.01.2021 г. и нотариална заверка на съдържанието рег.№426 от 22.01.2021 г. на нотариус с peг.№704 и район на действие СРС, поради невъзможност упълномощителката С К. М.а да разбира и ръководи действията си, иск за обявяване недействителността на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран с НА №124. том I. peг.№611, дело №117 от 2021 г. на Нотариус К.

Костов с район на действие ДРС, вписан в СлВп под акт №124, том I, дело 119/2021г., вх.рег.№ 167/09.02.2021г., като сключен при липса на представителна власт, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на този договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 124 от 9.02.2021г., поради противоречие с добрите нрави.

По иска с правно основание чл. 31 от ЗЗД:

Видно от Нотариален акт № 124, том 1, рег. № 611, дело № 117 от 2021г. на нотариус Константин Костов, на 09.02.2021г. между С К. М.а и К. П.

К. е сключен договор за замяна на недвижим имот, с който майката на ищеца С М.а е прехвърля на ответника К. К. собствените си 3/4 ид.части от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Дулово, обл.Силистра, с 2 площ от 610 кв.м., с адрес: гр.Дулово, ***, и от построените в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 93 кв.м. и сграда с идентификатор ***., като в замяна К. К. й прехвърля собствеността на 1 бр. мобилен телефон марка XIOMI, модел REDMI NOTE 9 PRO 64/6 PRO 64/6 DS GRN, IMEI 861126050629139.

В Нотариален акт № 124, в каквато форма е сключен договорът, е посочено, че данъчната оценка на заменените ¾ ид.части от имота е в размер на 7 032.70 лв., а движимата вещ е на стойност 429.00 лв.

При сключване на сделката С М.а е представлявана от упълномощения ответник К. съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг.

№425 от 22.01.2021 г. и нотариална заверка на съдържанието рег.№426 от 22.01.2021 г. на нотариус с peг.№704 и район на действие СРС.

Не се спори по делото, а и от данните по него е видно, че упълномощителката е починала към момента на завеждането му. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 предл. първо ЗЗД, за да се приеме, че е допустим искът по чл. 31 ЗЗД в тежест на ищеца е да представи в хода на процеса доказателства, че приживе е поискано поставянето на упълномощителката под запрещение, предвид твърдението му, че към момента на сделката тя е била в невъзможност да разбира и ръководи действията си. Доводи, че доказателство за недееспособността й произтича от самия договор, не са навеждани в процеса.

В с.з. на 17.09.24г. процесуалният представител на ищеца и настоящ жалбоподател изрично заявява, че приживе не е било поискано поставянето на упълномощителката С М.а под запрещение.

Гореизложеното налага извода, че искът по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подписа с peг.№425 от 22.01.2021 г. и нотариална заверка на съдържанието рег.№426 от 22.01.2021 г. на нотариус с peг.№704 и район на действие СРС, поради невъзможност упълномощителката С К. М.а да разбира и ръководи действията си подлежи на отхвърляне поради липсата на доказателство, че приживе е поискано поставянето на упълномощителката под запрещение.

По иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД:

Ищецът твърди, че процесният договор за замяна е сключен при липса 3 на представителна власт на пълномощника К. К., но от доказателствата по делото не може да се направи подобен извод.

Твърди, че не е ясно къде точно е станало упълномощоването на К. К. да сключи сделката, тъй като по данни на служители от Дома за стари хора в гр.Силистра М.а не е напускала дома по никакъв повод от постъпването си на 11.01.2021г. и не е имала посещение от нотариус там, а пълномощното е заверено на 22.01.2021г. с полагане на пръстов отпечатък, при положение, че при постъпване в дома е подписала саморъчно документите. Доказателства, установяващи по категоричен и безпротиворечив начин тези твърдения, също липсват.

От представените по делото и приети като доказателства 2 броя заверени копия на пълномощни, находящи са на стр.58 -60 от първоинстанционното дело, се установява че С М.а се е явила лично пред нотариус Златко Нотев, в кантората му и е упълномощила ответника К. К. да я представлява и да извършва действия от нейно име. Упълномощителят М.а поради силно намалено зрение е положила пред нотариуса вместо подпис отпечатък от палеца на дясната си ръка. Това обстоятелство е изрично удостоверено от нотариуса в самото пълномощно, което е и с нотариална заверка на подписа. Видно от второто пълномощно, С М.а е упълномощила ответника К. К. да я представлява и да извършва действия от нейно име, включително да продава и да дарява наследствените й идеални части, включително и от недвижимия имот, предмет на процесния договор за замяна, на лице и цена каквато той определи, включително и сам на себе си, като го е освободила от отчетническа сделка. Отново в пълномощното изрично е посочено, че поради старост и болест упълномощителят М.а е положила пред нотариуса вместо подпис отпечатък от палеца на дясната си ръка, че е прочетено на глас и е одобрено лично пред свидетели и че подписите са приети в домът на упълномощителя.

Тези обстоятелства са изрично удостоверени от нотариуса в самото пълномощно, което е и с нотариална заверка на подпис и съдържание.

Съобразявайки изложеното, както и отхвърления иск по чл. 31 ЗЗД, съдът счита, че договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран с НА №124. том I. peг.№611, дело №117 от 2021 г. на Нотариус Константин Костов с район на действие ДРС, вписан в регистъра на НК под 4

№351, вписан в СлВп под акт №124, том I, дело 119/2021г., вх.рег.№ 167/09.02.2021 г., е сключен при наличие на надлежна представителна власт на ответника К. К., дадена му от дееспособното лице С М.а.

Ето защо неоснователен се явява и искът за обявяване недействителността на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран с НА №124. том I. peг.№611, дело №117 от 2021 г. на Нотариус Константин Костов с район на действие ДРС, вписан в регистъра на НК под №351, вписан в СлВп под акт №124, том I, дело 119/2021г., вх.рег.№ 167/09.02.2021 г., като сключен при липса на представителна власт.

Горното налага да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на този договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 124 от 9.02.2021г., поради накърняване на добрите нрави.

Видно от НА № 124/9.02.21г., притежаваните от М.а ид.ч. от недвижимия й имот са заменени за движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка X1AOMI, модел REDMI NOTE 9 PRO 64/6 DS CRN, IMEI 861126050629139, чиято стойност е 429 лв., а данъчната оценка на заменения недвижим имот е 7 032,70лв. Ищецът твърди, че движимата вещ е с петнадесет пъти по-ниска стойност от данъчната оценка на заменената част от недвижимия имот, от което следва извод, че сделката е осъществена при явно неизгодни условия. Твърди също, че при направена справка в Агенция по вписванията е установено, че на 26.01.2021г. между същите страни е направена замяна за други недвижими имоти, като заменената движима вещ е същият мобилен телефон,т.е. една и съща движима вещ е използвана при две отделни сделки, но не представя доказателства за това.

Преценката дали е налице недействителност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави следва да бъде извършена въз основа на съвкупната преценка на наведеното от ищеца обстоятелство за нееквивалентност на насрещните престации – поради значително занижената спрямо пазарната стойност цена на имота спрямо заменената движима вещ, като в тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство.

Съобразно правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС 5 страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Според ТР № 1 от 15.06.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода, се преценява с оглед конкретния случай. Не всяка нееквивалентност обаче представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ, респективно замяната, на цена, по - ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, още повече че Законът за местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея.

При преценката налице ли е такава нееквивалентност следва да се изхожда от конкретните условия- действителната обща воля на страните, взаимната връзка между всички уговорки и целта на договора, в какъвто смисъл е и Р. №288/29.12.2015г. на ВКС, III ГО, по гр.д.№ 2293/2015г.